Населението на царибродските села продължава да намалява и застарява. Тази тенденция предизвиква както икономическо отслабване на района, така и социални и етични въпроси. Застаряването в нашите села поражда необходимост от допълнителни дейности и мероприятия имащи за цел осигуряване на един достоен живот на хората в напреднала и старческа възраст.
Лиляна Игова е на 87 години. Тя е един от десетината жители на Долна Невля, крайгранично село намиращо се на 15 км от Цариброд. Къщата й се намира във Филипова махала, на около 400 м от асфалтовия път. Живее сама, а синът й е в чужбина. Нейният съпруг е починал преди 6 години. Самотата и слабото зрение затрудняват живота й. От време на време в нейния дом влиза пощальона и съселянина, който й носи мляко. Всеки вторник, освен през снежните зими, до нейната къща идва и хлебаря. Кучето и двете котки, които ги пази, са единствените живи същества, които са постоянно около нея и дома й.
Тя е пенсионер, но:
“Имам малка пенсия, но нямам възможност нищо да купя, не излизам от двора си”, казва Лиляна Игова.
Освен, че заради лошото зрение и старостта тя не може да отива по покупки, тук е и факта, че най-близкия хранителен магазин се намира на 11 км от селото, в с. Лукавица.
“Рядко някой знае, че съществувам. От време на време идва съседа, донесе мляко и провери дали съм още жива”, споделя Лиляна със сълзи в очите.
Примерът на Лиляна Игова, за съжаление не е единствен. Миналата година ФАР запозна местната общност и с тежкия живот на Софка Христова от село Грапа.
Според данните на Центъра за социлни грижи, 1478 лица в община Цариброд през 2020 г. са регистрирани като социално застрашени. Това е всеки шести жител на общината. В крайградските и селските райони са 754 такива лица. От това число, 150 са възрастни хора.
459 жители или 235 семейства са получавали месечна финансова социална помощ, от които 14 възрастни, еднократна финансова помощ са получили 465 жители или 258 семейства, от които 95 са възрастни хора.
Портал ФАР e информирал царибродския Център за социални грижи за случая на Лиляна, след което тази институция е изпратила съобщение, в което казват, че ще “предприемат мерки за събиране на данни и предоставяне на информация на конкретния потребител за всички данни, които са важни за определяне на неговите социални нужди, както и за това как тези нужди могат да бъдат задоволени.”
Организацията “Червен кръст” в Цариброд знае за положението на възрастната жена в Долна Невля и те организират от време на време доставки на хуманитарни пакети.
Лиляна Игова бе в списъка на старите хора в селото, които са използвали услугите на социални асистенти на сдружение „Хендикеп“ от Цариброд. Два пъти седмично нея е посещавал социален асистент и й е помагал в приготвяне на храна, донасяне на дърва за огрев и подреждане на къщата, където живее. Обаче, откакто преди две години тази работа пое екипът на „Нивеус тим“ от Горни Милановац, тази услуга е премахната за тези, които живеят в селските райони.
Но, не само институциите и организациите са важни за подобряване на живота на Лиляна Игова или Софка Христова. Всеки от нас има някакаква възможност материлно или с топла дума да направи нещо положително. Това, че местната общност, ние гражданите не ги виждаме, не значи че в околните села много възрастни хора не са изложени на трудни жизнени условия. Нашата хуманност и съпричастност са изправени пред много сериозни изпитания, а съдбата на забравените стари хора е едно от тях.
Интернет Портал ФАР
Това медийно съдържание е част от проекта „И селото се пита – медийна кампания за устойчиво развитие на селските райони“, който се съфинансира от Община Цариброд, като част от конкурса за съфинансиране на проекти за производство на медийни съдържания през 2021 година.
Становищата, изразени в подкрепения медиен проект, не отразяват непременно позицията на органа, който е отпуснал средствата.
