a

Семейство Петрови в село Паскашия: Когато в седем крави се вложат труд, всеотдайност и любов

В тези трудни времена, когато нашето общество и по-голямата част от съвременната цивилизация са изправени пред разпространението на вируса Covid-19, хората нерядко дават предимство на живота на селото, отколкото в големите градски центрове. Изолацията, но също така и наличието на храна или възможността за нейното производство и относителната независимост са фактори, които хвърлят нова светлина върху изоставените ни села.

Когато през март 2018 г. Весна и Ненад Петрови решиха да започнат да отглеждат говеда в село с население от петима души, те не го направиха заради днешната пандемия, а заради желание да започнат нещо ново, с което преди не са се занимавали.

От момента, в който съживиха дядовината си в Паскашия и се отдадоха на млечното говедовъдство до днес, няколко царибродски домакини решиха да продадат кравите си и да започнат друг бизнес. През последните две години от тези стопанства, бяха продадени извън общината над 100 родословни крави от сименталска порода, а броят на говедата през 2019 г. бе намалял в сравнение с предходния период. Това не разубеди Весна и Ненад Петрови в правилността на тяхното решение.

Всичко това беше причина ФАР да посети дома им в Паскашия и да разговаря със семейството Петрови, което през последните две години е единственото решило да започне развъждане на млечни говеда в общината.

Впечатленията, които оставиха у нас тези хора бяха любов, човечност, уважение и всеотдайност към кравите си, които отглеждат. Весна и Ненад се подпомагат от децата си. Сандра е студентка във Ветеринарномедицинския факултет в София, а Милош е ученик в шести клас в основното училище.

Дали и как от производството на краве мляко може да се живее, какви са проблемите и плановете им за бъдеще за ФАР говорят Весна и Ненад.

Весна, Ненад, как започнахте, какъв беше основният мотив да започнете този бизнес и да дойдете в Паскашия?

Ненад Петров: До 2018 г. бях предприемач, занимавах се със спедиция. Условията се влошиха и реших да закрия компанията. Смятах да търся работа в България, но решихме да направим ферма. Първо купихме една крава – Лана, а след това и Цвета, Зона, Гала, Ники, Була и Джурга и сега те са седем на брой. Имахме трактор и няколко основни прикачни машини, но не и подходяща плевня и пасища в Димитровград.

Весна Петров: Основният мотив беше любовта към животните. Тъй като нямаше условия да гледаме кравите в двора ни в Димитровград, решихме да дойдем в имението на дядото на Ненад, а допълнителната причина беше близостта до града.

This image has an empty alt attribute; its file name is 445-1024x683.jpg

Ненад Петров

This image has an empty alt attribute; its file name is 446-1024x683.jpg
 Весна Петров
Две години са зад гърба Ви. Измина ли най-трудният период?

Ненад Петров: Да, мисля, че този период измина и не беше изобщо лесен.

Кога беше първата Ви криза? Спомняте ли си?

Весна Петров: Нямахме, представете си! Когато ни беше най-трудно и когато имаше най-малко пари, отидохме да купим още една крава, разбира се на вересия. По това време имахме само една лактираща крава и две пресушени. Единственият доход както тогава, така и сега ни е от продажбата на млякото, така че трябваше да купим още една крава, за да увеличим количеството мляко, а следователно и парите в къщата, от които финансираме и студента ни.

С какви проблеми се сблъсквате в производството и с този начин на живот? Какво за Вас е най-трудното?

Ненад Петров: Основният проблем е недостигът на водата през лятото и поддържането на пътищата през зимния период. Имаме често потребление за вода. Няколко пъти през изминалото лято и есента селското водохранилище бе допълвано с цистерни за вода от страна на общественото предприятие „Комуналац“. Това не е дългосрочно решение. От изхода от Димитровград до селото е около 3 км неасфалтиран път, който не е в добро състояние.

Весна Петров: Най-трудното за мен представлява грижата, когато една крава трябва да се отели. Тогава се страхувам дали всичко ще е наред както по време на отелването, така и след това. За щастие няма такива проблеми, защото здравето и физическото състояние на нашите крави са много добри. Нямаме проблеми с плодородието на кравите ни, с копитата, с телетата. Вярваме, че това е резултат от качествената храна, но преди всичко от редовното движение. Дори и през зимата, в условията на дълбок сняг, те ежедневно преминават 800 метра в двете посоки до най-близкият водопой и затова ние умишлено искахме поенето на добитъка ни да е отвън, а не вътре в плевнята.

This image has an empty alt attribute; its file name is 447-1024x683.jpg
This image has an empty alt attribute; its file name is 448-1024x683.jpg
 Милош Петров
Ненад Петров: Може би най-тежката мисъл е, че един ден ще трябва една от кравите да извадим от обора, да я продадем и затова решихме от всяка една крава да оставим поне едно женско теле.

Какъв е социалният Ви живот? Освен Вас, в селото има още петима души, липсват ли Ви хора?

Весна Петров: Е, няма много време за това. Обикновено по време на почивките от работата двамата си пием кафе, вечер слизаме в града и сме с децата си.

This image has an empty alt attribute; its file name is 449-1024x683.jpg
Село Паскашия
С какво храните кравите си?

Ненад Петров: През лятото са на паша и без никакво подхранване, а сега при зимни условия всяка крава получава средно половин бала люцерна и една бала ливадно сено, което през лятото събрахме тук в паскашийското поле. Доскоро им добавяхме и силаж, но го похарчихме. Даваме им и концентрирана храна. Кравите в пълна лактация получават до 3,5 кг концентрирани фуражи с 18% протеин и същото количество смес от царевица, пшеница и ечемик.

This image has an empty alt attribute; its file name is 450-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 451-1024x683.jpg

Работите вие двамата, а Сандра и Милош Ви помагат от време на време, нали така?

Весна Петров: Да, децата ни помагат. Любимата ми част от работата е да изкарам кравите си да пасат, а когато някой друг го направи, тогава се притеснявам дали ще ги напасе хубаво и дали ще ги пази добре, за да не отидат в някоя детелина.

This image has an empty alt attribute; its file name is 452-1024x683.jpg

С какви селскостопански машини и обекти разполагате?

Ненад Петров: Имаме трактор IMT 539 от 1987 г., балировачка, ротационна косачка, сенообръщач, плуг, дискова брана, а обектът е построил дядо ми.

This image has an empty alt attribute; its file name is 453-1024x683.jpg
This image has an empty alt attribute; its file name is 454-1024x683.jpg

Може ли да се живее от тази работа?

Ненад Петров: Да. Основният доход е от млякото. Преработваме една трета от млякото в сирене, а останалата част продаваме като сурово мляко, като го караме до Цариброд. Нашето намерение е да намерим лактофриз, така че купувачът да може да купува млякото директно от нашата ферма, както и постепенно да продаваме повече мляко на млекарницата, а по-малко да го преработваме на фермата.

This image has an empty alt attribute; its file name is 455-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 456-1024x683.jpg

Лесно ли продавате сиренето?

Весна Петров: Да, потреблението засега е по-голямо от производството. Преработката на млякото е моята част от работата. Правим бяло сирене на филийки, а преди да го продадем, най-малко 21 дни му трябва да премине през периода на зреенето. След това го продаваме, а предимно го купуват приятели и познати.

Защо не преработите повече мляко, за да спечелите повече пари?

Весна Петров: Не, аз предпочитам кравите да прекарват повече време на паша, тоест да отделя времето си навън за тях, отколкото да се занимавам с преработка на сирене. Най-добре би било цялото количество мляко да продаваме на млекарницата. Когато съм вкъщи и правя сирене, тогава те (кравите) са в обора, а когато нашите крави са в обора, те не са щастливи и са по-податливи на болести.

Предполагам, че направихте много изчисления за доходите и разходите на млекодайния добитък от 7 крави при условията, които имате тук. Каква е горе-долу печалбата?

Ненад Петров: Математиката е следната: парите никога не са достатъчни, за да ги трупате, но никога не сме оскъдни с тях. Всичко необходимо за семейството и фермата си купуваме, купуваме си някоя крава и даваме за обучението на студента ни, без други допълнителни доходи. Единствените други приходи, които имахме тази година са парите от продажбата на 10 кубически метра дърва за огрев. Живеем от тези 7 крави само. Не сме задължени и не сме използвали никакви стимули през последните две години, освен субсидии за качествени разплодни говеда. В началото правихме много сметка. Сега ще ви представим изчислението, което е при условие, че теленето на кравите е редовно и да нямат сериозни здравословни проблеми, които могат да намалят млечната им продуктивност. Въпреки че сами произвеждаме значителната част от сеното и зърнените храни, изчислихме цената на хранителните вещества по пазарни, а не по производствени цени, което прави сметката по-реалистична.

This image has an empty alt attribute; its file name is 457-1024x683.jpg

Млечността на кравите ни е много добра, да кажем, че нашата Зона (една от седемте крави) дава повече от 30 литра на ден или около 6000 литра на сезон, но средната стойност на една крава е около 5000 литра мляко. Като се има предвид, че ние продаваме една трета мляко чрез сирене, а останалото мляко в една млекарница в Пирот на цена 33 динара без премия, цената, която получаваме за литър е около 45 динара. От продажбата на мляко имаме годишен доход от около 1 640 000 динара, от субсидиите за качествени разплодни говеда получаваме общо 140 000 динара, а общата стойност на телетата е около 200 000 динара. Мога да кажа, че от тези 7 крави общият брутен доход е около 2 милиона динара. Разходите за храна са около 800 хиляди динара на годишно ниво. Разходите за осеменяване, други ветеринарни услуги и транспортни разходи до Димитровград и обратно са още 200 хиляди динара. Така че когато направим сметка, ни остават малко над 80 хиляди динара на месец. Печалбата би била още по-висока, в случай ча имахме още една крава, но засега намерението ни е те да не са повече от 10, относно да имаме поне 8 крави и още две юници. Това е заплатата на един чиновник за цялото семейство и 4 до 5 часа ежедневни ангажименти и за двамата.

Весна Петров: Тук трябва да се подчертае, че приходите са по-високи, защото кравите пасат от април до август и тогава нямаме разходи за закупуване на сено и концентрирани фуражи, а също така ливадното сено и част от детелината и зърнен фураж сами си произвеждаме, с което средния нетен доход на домакинството ни се увеличава от 80 на над 90 хиляди динара.

Кое е най-хубавото в тази работа?

Весна Петров: Най-хубавото е, че сте заобиколени от животни, отношенията са по-лесни, тези крави са почивка за всички, те изпълват сърцето ни. Въпреки че понякога ми е трудно да ставам в 5 сутринта, веднага щом вляза в обора и усетя техната миризма и видя големите им очи, забравям всичките проблеми.

This image has an empty alt attribute; its file name is 458-1024x683.jpg
This image has an empty alt attribute; its file name is 459-1024x683.jpg

Дали съществуващата пандемия и икономическата несигурност след прекратяването й ще повлияе на промяната на отношението на мнозинството и различното оценяване на това, което нашите села могат да предложат, ще се види през следващия период. Примерът на семейство Петрови обаче показва, че пренебрегваното наследство не трябва да се отписва преди време, нито пък може да оцелее без отдаденост към животните и работата в животновъдството.

This image has an empty alt attribute; its file name is 460-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 461-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 462-1024x683.jpg

С. Иванов

Фото: Сергей Иванов / Сандра Петров

Написал/ла

Сергей Иванов е роден през 1975 година в Димитровград (Цариброд). Завършва Факултет по ветеринарна медицина и професионални курсове по опазване на околната среда, биологично производство и исползване на партиципативни методи в развитие на селските райони. Учредител е на природонаучно дружество „Натура Балканика”, както и на сдружението за развитие на биологично производство „Биобалкан”. От 2002 година активно участва в провеждане на много проекти в сферата на развитие на селските райони и особено в областта на опазването на местните породи домашни животни. Като студент е сътрудник на „Независне новине“ от Баня Лука. Автор е на няколко научни статии за опазване на генетични ресурси и документални филми за местните породи домашни животни. Със супругата си и двете деца отглежда магарета и овце във ферма край Цариброд. От 2018 година работи като журналист-сътрудник на портал ФАР.

Без коментар

Оставете коментар