Нека да започнем с мисълта на Б. Брехт, че историята на радиото започва като „история на изобретение, което не е било поръчано”. В началото се поставял въпросът, какво да се прави с това изобретение, казва Клаус Шенинг и продължава: в новооткритата област на медиите, тези изследвания още на са завършени; започнали многобройни опити в радиото – музика, новини, репортажи, пътеписи, радиотеатър, предавания на живо и др.; опитите с напълно непознатата нова медия били толкова плодовити и многостранни, нивато на теоретичните постановки и дискусиите за естетическите и комуникационните проблеми на новата медия толкова високи, че и до ден днешен са останали качествено предизвикателство.
Изкуството от втората половина на ХХ век е немислимо без радиофонията, както и животът без радиото – осмото изкуство, което утвърждава една самобитна поетика в звука. Несъмнено радиото е изкуство. Обаче получателите на тези естетически послания – публиката, загледана в художествените форми, все още недостатъчно може или, може би, по рядко желае – да одкрива същите тези форми в звука. Съвременниците на раждането на радиофонията и техните наследници все още се борят (атакувани от телевизията, компютрите, таблетите…) за утвърждаване на културата на слушането, като естетическа нужда, базирана върху феномена „чуя”. Вярваме, че ще дойде денят, когато перфектно ще научим лукавството на слушането; когато ще възпитаме перцептивното си съзнание, да използва до край чувствителността на ухото, както в сегашно време прави с окото.
Но за всичко това не бихме говорили ако не съществуваха гениите на Тесла, Маркони, Попов, Максуел, Херц и други. По разбираеми причини, отдавайки нужната почит към всички останали, ще се задържим по-обстойно върху Тесла.
Във „Фраклиновия институт” през февруари 1893 г. Никола Тесла изнася лекция за дистрибуцията на енергия по безжичен начин и при това изказва и някои свои предвиждания, които на слушателите може би са звучали като бленувания на един мечтател: „…Казал бих няколко думи за една тема, за която непрекъснато мисля и която касае благоденствието на всички ни. Става дума за разпространението на разбираеми сигнали или енергия, дори мощност, на каквото и да е разстояние без употреба на жица…Уверен сум силно, че на такава възможност за пренасяне и предаване на енергия и разбираеми сигнали аз не гледам вече като на теоретична възможност, а като на сериозен проблем пред електротехниката”
Й. Лайонс, пишейки за Тесла през 1966 г., изтъква: „Никой не е толкова рано, още през 1904 г., флиртувал с идеята (макар смътно и нерешително), как един глас може да стигне до хиляди или милиони хора същевременно, както големият изобретател и учен Никола Тесла. Той е писал за един апарат, който би бил много успешен в просвещаването на масите; апарат евтин и прост, който бихме носили в джоба си и който би улавял сигналите от атмосферата.”
Този „флирт” резултира със:
– експерименталната телекомуникационна станция в Лонг Айлънд
– през 1887 г. патентовал система за безжично предаване на електроенергия
– през 1890 г. конструира „бобина на четирите електрически кръга в резонанс”, основата на днешните телекомуникации.
И други учени „флиртуват”. На 12 ноември 1901 г. Гулиелмо Маркони слага слушалките на ушите си и – ето неговия спомен: „…Окончателно имах възможност да проверя своята теория. Най-важният въпрос беше, дали закръглеността на земната повръхност ще спре радиовълните. Бях убеден, че не ще. Но изтъкнати учени твърдяха, че Атлантическият океан не може да се прескочи по безжичен път. Точният отговор на този въпрос дойде в 12 и 30 часа, когато чух…” Маркони чул Морзевият знак за буквата „С” и с това завършил цяла серия от експерименти, в които обединява опитите на Максуел, Херц, Тесла и Павлов и пръв пренася звук на разстояние с помощта на радиовръзка.
На 13 януари 1910 г. е реализирано първото радиопредаване от „Метрополитан” в Нюйорк. Гласът на Енрико Карузо, който пеел „Кавалерия рустикана”, слушали, както е забележено, моряците „на открито море в Атлантика”.
После идва Първата световна война, която мотивира учените светкавично да усъвършенстват радиовръзките. След нея прогресът в тази област е неудържим. В 1919 г. започва емисиите си нидерландската радиостанция PGGG, първата в света редовна говорима и музикална програма. Такива радиостанции през 1922 г. имало 7; 1930 – 238; 1931 – 280; 1938 – в света имало 1950, само в Европа 390, с 37 милиона абонати. Планетата вече била озвучена.
Пред микрофоните се сменявали певци, артисти, политици, философи, умни хора и евтини циркаджии, и всичко, което са казвали, мислили, чувствали – отивало някъде в пространството, далеч от човека. Наведнъж заточена (в микрофона), насочена към слушателя (в предавателя), пренесена до слушателя (в радиоприемника) – необятната творческа енергия на звука се губила в тъмата, в, за човешкия дух, ужасяващите ефирни пространства. Затова човекът, паралелно с усилието да пренесе звука на разстояние, влагал творческа енергия в опитите да пренесе звука върху материална основа, да го „запише”.
Едва в техноложки продуктивната връзка между заснетия звук и радиоразпръскването са създадени условия радиото да получи единствен художествен израз: изкуството на радиофонията.
На 13 февруари се отбелязва Световният ден на радиото. Радиото е най-широко достъпната масмедия, достигаща до най-много хора по цял свят, независимо от образователната им степен, социално-икономически статус, пол и възраст. По този повод редакцията на ФАР честити на всички радоиколеги техния празник.
Иван Иванов
Фото: pixabay.com
