Председателят на Комисията по политиките за българите извън страната Антоанета Цонева тези дни посети Цариброд и присъства на тържествената програма в царибродската гимназия по случай 24 май – Деня на българската просвета и култура и славянската писменост.
В изявлението за медиите и ФАР Цонева най-напред отправи послание към учениците и учителите на гимназията, както и към гражданите.
„Нашата комисия много внимателно следи начина, по който се спазват правата и законните интереси на българското малцинство в Сърбия. Разбира се, тук сме най-вече заради 24 май и патронния празник на училището за да можем да споделим мисли и да направим разговор затова включително и какво можем да направим повече за изучаването на майчин език в училище“, сподели тя.
Цонева наблегна и на въпроса за студентите, които в България следват въз основа на постановление № 103.
„Този въпрос изобщо в нито един момент не е бил проблем, включително и за тези, които вече са придобили постоянно пребивавене и българско гражданство. Аз съм вносител на изменения в закона за висшето образование, което ще бъде гледано в залата на Народното събрание и всякакви пречки пред прилагането на 103-о постановление има, но деца от Западните покрайнини и от историческите общности извън България да могат да учат в бакалавърска, магистърска степен, доктор в университетите и институтите на България. Лично съм ангажирана с тая тема, следя много внимателно и мога да дам собствено си уверение, че такива проблеми няма да има и децата с българско самозъзнание и български произход също могат да продължат своето висше образование в България“.
Журналистът на ФАР отправи още два въпроса към Антоанета Цонева.
Комисията по политиките за българите извън България работи върху нов законопроект. За какво става дума?
„Разглеждаме възможността да напишем изцяло нов закон, който да може много по-добре да уреди отношенията между българските институции и българските общности зад граница, защото сега действащия закон е от преди 20 години и в него има твърде много вече празнини с оглед контекста, в който се развиват днес отношенията между институциите и български общности. Беше направена последваща оценка на въздействието в парламента, бяха оценени дефицитите на тоя закон и в момента започва работна група да работи върху създаването на нов закон, който трябва много ясно да регулира отношенията между различните институции, които отговарят за образователните, културни, социални и други политики, да е ясно кой ръководи тази политика, да е ясно тя как се координира и как се финансира“.
Запланувано е тази година България да помогне на българските медии извън страната. Кога това ще бъде реализирано?
„Това също е инициатива на Комисията, която ръководя. В преразглеждането на държавния бюджет успяхме да убедим Министерството на финансиите, нашите колеги да приемат 200 000 лева допълнително към бюджета на Министерство на външните работи, които да бъдат целонасочено използвани за развитие на българските медии извън страната. В момента се приема постановление на Министерски съвет затова и много скоро ще открием конкурсната процедура, по която медии извън граница ще могат да участват за да могат да получат подкрепа по тази програма. Разбирам, че това не е много, но това е първа стъпка и много се надявам следващите години този бюджет да нараства и по този начин да развиваме и ние капацитет да подкрепяме медиите зад граница“, каза председателят на Комисията по политиките за българите в чужбина.
П. Виденов
Фото: Иво Томов
Povezane vesti:
ВИДЕО: Цанев – Програмата „Българско сътрудничество за развитие“ е насочена към създаването на условия за развитие на европейските ценности в Сърбия
ВИДЕО: Зденка Тодорова – Цариброд все пак има въгленчета, които проблясват
Едвин Сугрев с книгата „Елегия за краището: Разказът за съдбата на българите в Западните покрайнини е тежък разказ
ВИДЕО: Подета е инициатива за откриване на спомагателен граничен пункт между Сърбия и България
