Денят на народните будители – празник на българското самосъзнание и духовност

Денят на народните будители е общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност. Отбелязва се ежегодно на 1 ноември и е официален празник в Република България.

Първи ноември е празник и на всички ученици, учители, студенти, университетски преподаватели, книжовници, читалищни работници, учени и журналисти и е неприсъствен ден за всички учебни заведения в България. Съюзът на учените отбелязва Деня на народните будители и като ден на българската наука, а с решение на Съюза на българските журналисти този ден става и Ден на българската журналистика.

Сред най-тачените български народни будители са Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.

Празникът за първи път се празнува по инициатива на група учители през далечната 1909 година в Пловдив. Денят на народните будители бързо набира популярност в цяла България и през 1922 тогавашния министър на народното просвещение Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет, празника да стане официален. През 1945 г. честването на празника е отменено от комунистическата власт, а от 1991 година България отново отбелязва празника.

България се покланя пред онези заслужили българи, които със слово и дела през вековете опазиха българската духовност, език и култура и завещаха на бъдещите поколения стремеж към знание, будност и национално самочувствие.

С редица тържества Денят на народните будители се чества в Цариброд и Босилеград.

Честит празник!

Подготвил: П. Виденов

Фото: архив на ФАР