Ден на Западните покрайнини

8-ми ноември е Ден на Западните покрайнини и Ден на единството между живеещите от двете страни на западната граница българи, а свързаните с него събития са черна страница от българската история.

Западни покрайнини или по-рядко Западни български покрайнини е политико-географски и исторически термин, утвърдил се в България след Първата световна война, за да обозначи териториите, откъснати от българската държава по силата на Ньойския мирен договор и присъединени към Кралството на сърби, хървати и словенци (от 1929 г. Кралство Югославия).

По-голямата част от тези територии (1545 кв. км) днес влиза в състава на Сърбия и тя именно е известна като “Западни покрайнини“, а по-малката (1028 кв. км – Струмишко) – в Република Македония.

На 27 ноември 1919 г. е подписан Ньойският диктат, с който за България приключва Първата световна война. По силата на този договор от Царство България са откъснати райони от следните околии: Кюстендилска (660.8 кв. км), близо половината от Царибродска (417.9 кв. км), Трънска (277.9 кв. км), Кулска (171.9 кв. км) и Видинска (16.7 кв. км). Съгласно Ньойския мирен договор от България са откъснати Западните покрайнини с територия общо 1 545 кв. км и с население 64 509 души. От него 54 758 са българи, 8 637 – власи, 549 – роми и 127 – сърби. Това население живее в два града, три пазарни средища и 118 села. В откъснатите територии има 115 училища, 6 прогимназии и една гимназия, в които преподават 269 учители и учат 7 892 ученици. В Западните покрайнини има 45 български църкви с 42 свещеници.

Пак според мирния договор (диктат) от Ньой е съставена международна комисия от френски, британски, японски, сръбски и български представители, която да определи граничната линия. Изпълнението на тази задача се оказва изключително трудно. Френският представител в международната комисия по
очертаване на сръбско-българската граница полк. Ордьони признава, че „няма по-неестествена граница от тази, която игнорира всички географски и етнографски условия и затваря многохилядно население в лабиринт от безизходни клисури на изток от границата, а на запад от непроходна крепост от планини”. Така се очертава наречена от журналистите “черната граница“. Тя разсича 25 български села — Груинци, Стрезимировци, Петачинци, Банкя, Врабча, Долна Невля, Ресен и др., като разделя къщи, дворове, ниви, извори, кладенци, гробища, пътища, семейства, роднини и приятели.

Българското население посреща с бурни протести решението на Ньой. Три години българките от Западните покрайнни носят черни забрадки.

Вече един век българите, останали в пределите на Сърбия, се борят за опазване на своя език и български традиции и успяват.

Подготвил: П. Виденов (източник: БНР / Уикипедия / ФАР)

Начална снимка: Панорама на Цариброд

Фото: Стефан Павич