Предколедно интервю: Димитър Цанев – Българският народ е допринесъл в голяма степен за развитието не само на региона, но и Европа като цяло

В навечерието на Коледа ФАР ви представя специално интервю с г-н Димитър Цанев, генерален консул на Република България в Ниш. Този опитен дипломат с отлична професионална биография получи консулската екзекватура през 2020 г. На първата пресконференция г-н Цанев изрази готовност основната цел в дейността му да бъде изграждането на мостове между Сърбия и България, с по-тясно сътрудничество по линия на европейската интеграция, изчистването на образа на България, преодоляването на историческите натрупвания и предразсъдъци, и полагане на усилия в защита правата на българите.

Г-н Цанев, изминаха повече от три години от встъпването Ви в длъжност генерален консул. Какви са задълженията и спецификите в дейността на Генералното консулство в Ниш, имайки предвид, че по-голямата част от българското население в Сърбия живее в консулския район – Пиротски, Пчински, Нишавски и други окръзи?

Един от основните приоритети на дейността на Генералното консулство на Република България в град Ниш е оказване на съдействие и подпомагане на нашите сънародници в Сърбия, които, в следствие на исторически обстоятелства, са останали извън границите на съвременна България, защита на техните гарантирани права, съхраняване на културната и езикова идентичност, икономическо и социално развитие на регионите, където те живеят. Благодарение на предишния ми опит като дипломат в посолството на Република България в Белград съм добре запознат с положението на нашите сънародници тук и проблемите и предизвикателствата, пред които те са изправени. Несъмнено, голяма част от тези проблемни въпроси, вкл. и все още съществуващите притеснения сред част от нашите сънародници свободно да се определят като представители на българското национално малцинство, имат своя генезис в предходните исторически периоди и Светът е вече друг. Вярвам, че сега е моментът, когато с общи усилия и сътрудничество с нашите партньори в Република Сърбия, ще направим необходимото тези негативни стереотипи и подходи да останат в миналото.

Според Вас, след тези три години на поста и след много разговори и срещи с граждани и представители на институции и сдружения, от какво най-много се нуждаят българите в Сърбия?

Българите в Сърбия имат нуждата от връщане на самочувствието си. Както вече споменах, вярвам, че времената, когато умишлено е всяван страх сред тях, са отминали, а когато и самото малцинство повярва в това, ще бъде възможно да виждаме повече хора, гордо заявяващи принадлежността си към народ, допринесъл много за културното и духовно развитие на Балканите.

Липса от инвестиции е една от основните причини за трудното социално-икономическо положение в общините Цариброд и Босилеград, където живее по-голяма част от българската общност. Има ли шанс да се привлекат инвеститори от България и как правителствата на двете съседки могат да помогнат в тази насока?

Създаването на условия за икономическо развитие тук е важен елемент за възвръщане на това самочувствие, но и фактор, който да позволи на младите хора да не напускат родните огнища в търсене на по-висок социален стандарт. Липсата на модерна подходяща инфраструктура създава значителни препятствия пред бизнеса за избор на Цариброд или Босилеград като локации за разкриване на предприятия и инвестиции. Друг неблагоприятен фактор, който мога да посоча, е липсата на достатъчно квалифицирана работна сила, която да бъде включена в създаване на високотехнологични производства, даващи реален икономически тласък. Темата за необходимостта от създаване на условия за икономическото развитие в този регион се поставя от българска страна на всички двустранни срещи и разговори на високо и най-високо равнище, тъй-като стимулирането на такъв растеж е отговорност на сръбската държава. България има ограничена възможност да въздейства в създаването на такива подходящи условия, но участва в повишаване благосъстоянието на жителите на пограничните райони, предоставяйки възможност за работа на своя територия на почти 1000 човека от Цариброд, Босилеград и околните им села. Паралелно с това продължаваме да търсим начини за привличане на инвеститори от България.

По време на Вашата трета задгранична дипломатическа мисия проведохте важни срещи и участвахте в редица значителни събития, мероприятия и кръгли маси в Сърбия. Последната кръгла маса „Обществено информиране на български език“ в Цариброд, организирана съвместно от Интернет Портал Фар и Мисията на ОССЕ в Сърбия, в сътрудничество с НУНС и с подкрепата на Посолството на България, постави нови важни въпроси, свързани с оцеляването на българоезичните медии и медийната свобода. Съгласни ли сте с факта, че информирането на майчин език, наред с образованието и икономиката, е едно от най-важните предусловия за оцеляване на едно национално малцинство?

Безспорно е така. Неслучайно се казва майчин език, защото показва кой си и наследник на чий народ си. Именно затова вашата дейност е от голямо значение за запазването на българския дух сред нашите сънародници в Сърбия. Осъзнавам изцяло трудностите, пред които сте изправени и съм убеден, че едно по-дейно отношение и ангажираност на обществеността тук ще спомогне усилията ви за тяхното преодоляване.

По отношение на българския език в Сърбия смятам, че медии като вашата трябва да имат активна роля при обезличаването на един стереотип, създал се през годините, според който, нашият език на територията на консулския окръг се възприема като „селячки“. Съхраняването на езиковото разнообразие като част от културата е важен елемент в демократичните общества, които днес изграждаме.

Устойчивостта на медиите на български език е голям проблем и предизвикателство за общините Цариброд и Босилеград, както и за самата държава Сърбия. По Ваше мнение, има ли и какво трябва да бъде решението на проблема?

Свободата на средствата за масова информация е универсална ценност. Съществуването на медии на български език могат да бъдат само от полза за всички сръбски граждани от български произход, независимо от политическите им интереси и симпатии. Не случайно съществува изразът „езиково богатство“ и владеенето на друг език винаги създава допълнителни възможности за лична и професионална реализация. Именно тук виждам и важното място на НС на БНМ, който има призванието да подпомага, в т.ч. и чрез разпределяне на необходимите финансови ресурси, развитието на такива медии в района на Босилеград, Цариброд и др.

Когато става дума за информирането, ФАР е една от малкото независими малцинствени и българоезични медии на гражданско общество. Вие сте подробно запознати с нашите проблеми – дискриминация, етикетиране, политически и икономически натиск. Но радва ни подкрепата на Мисията на ОССЕ в Сърбия и на двете български дипломатически представителства в страната, а това го официално чухме и на кръглата маса. Според Вашия опит какво трябва да направят сръбското правителство, местните власти и европейските институции, за да се подобри положението и да се защити свобода на словото?

Запознат съм отблизо с предизвикателствата пред ФАР и българоезичните медии в Сърбия. Голяма част от вашите проблеми са характерни и за тях като цяло. Факт е че, основен източник на финансиране на съвременните медии е рекламата, където водещи са други принципи, свързани с бизнеса и пазара. Именно поради тази причина мисля, че по-голяма роля по отношение на „малцинствените медии“, трябва да имат националните съвети на малцинствата. Разбира се, ще бъде чудесно ако с активното съдействие на НС на БНМ медии на български език бъдат достъпни не само за представителите на българското национално малцинство в Босилеград, а и за всички тези, които са намерили своята житейска реализация в други градове на Република Сърбия.

От голямо значение за българите в Сърбия в сферата на образованието е обучение на роден български език. В царибродското основно училище след дълги години в пети клас има паралелка, която изцяло се обучава на майчин език. Удовлетворява ли Ви този факт и какви крачки трябва да бъдат предприети за увеличение броя на паралелките с обучение на български език в бъдеще?

Приветствам откриването на тази паралелка. В течение съм на трудностите, които имаха родителите в процеса на сформирането ѝ, както и въпросите, които трябва да бъдат решавани. Похвално е решението на община Цариброд да обяви родителите на тези деца за „Будители на 2023 г.“

Българската държава, чрез съответните механизми, ще продължи да подпомага изучаването на български език. Искам да уведомя чрез вас нашите сънародници в Цариброд и Босилеград, че се планират изменения на наредбите, според които кандидат-студентите за български висши училища по 103 ПМС ще се ползват с предимство, ако са учили основното и средното си образование в паралелки, с цялостно преподаване на български език.

От какво значение са и какъв е ефектът от проектите, които се финансират чрез програмата Българска помощ за развитие и ще продължи ли Министерството на външните работи да предоставя такава подкрепа занапред?

Програмата „Помощ за развитие“ на българското МВнР има за цел постигането на устойчиво развитие в сферите на икономика, здравеопазване, образование, както и в изграждането на граждански общества в страните от Западните Балкани. Всички нейни проекти в Сърбия са с такава насоченост и определено допринасят в развитието на сръбското общество в тези области.

Българската помощ за развитие е важен инструмент, с който България, като страна-член от 2007г., успешно участва във външната дейност на ЕС за подпомагане на съседните страни, поради което очаквам, че програмата ще продължи и занапред.

Едно от най-новите постиженията на България е, че страната е станала член на Съвета по правата на човека към ООН за период от две години. Правата на човека и малцинствата са неотчуждими права на всяко човешко същество. Как оценявате сегашната етническа и религиозна толерантност в Сърбия, страна по пътя към Европейския съюз?

Бих желал да отбележа, че на 10 октомври 2023 г. Общото събрание на ООН избра Република България за пълноправен член на Съвета на ООН по правата на човека за периода 2024-2026 г. Съветът е най-важният орган на организацията за насърчаване и спазване правата на човека. България бе избрана за член на високоавторитетния орган на ООН с подкрепата на 160 държави-членки на организацията. Тази значителна подкрепа бе признание за постиженията на нашата страна при спазването на правата на човека в съответствие с най-високите международни стандарти, както и за нейната активна външна политика за насърчаване правата на човека по света. България обяви като една от приоритетните насоки на нейната предстояща дейност в Съвета подкрепа на политиките и мерките, насочени към превенция и борба с всякакви форми на нетолерантност, дискриминация и реч на омразата.

Преди броени дни в света тържествено бе отбелязана 75-та годишнина на Всеобщата декларация за правата на човека – първият универсален документ, който провъзгласи основните принципи на неотменимите права на човека. Сред тези ръководни принципи е правото на всеки човек на всички права и свободи, които се съдържат в декларацията, без никакви различия, включително основаващи се на национален произход.

Законодателството на сръбската държава е предоставило необходимите законови гаранции на малцинствата за защита на правата им, както и механизмите, които трябва да осигурят прилагането на правните норми. Създаден е и специален представителен техен орган – Национален съвет.

Запознати ли сте с примери на нетолерантност към българската общност в Сърбия и кои от тях, ако ги има, бихте посочили?

За съжаление все още продължаваме да се срещаме с прояви на нетолерантност към българската общност в Република Сърбия, които са публично известни и аз не бих се връщал към тях. МВнР на Република България е реагирало със своя позиция всеки път при възникване на подобни случаи. За България прояви и изявления с подобен характер са изненадващи и крайно неуместни, и не допринасят за развитието на добросъседските отношения. Подобно поведение не се вписва в основните принципи и ценности на Европейския съюз, както и на декларирания стремеж на Сърбия за членство в това демократично семейство. Уверявам ви, че правата на малцинствата и тяхната защита са хоризонтален въпрос в рамките на върховенството на закона и са под постоянния фокус на внимание от релевантните институции.

В тази връзка следва да се разглежда и наскоро разпространеното писмо на българските представители в Европейския парламент, засягащо актуални въпроси и проблеми с правата на българското национално малцинство в Сърбия. То е адресирано до всички институции на ЕС, до Европейската служба за външна дейност и до Съвета на Европа, като в него се отправя и апел до европейските институции да интервенират пред сръбските институции за пълно зачитане правата на българското малцинство, да предприемат спешни мерки за подобряване на икономиката, транспортната инфраструктура, здравеопазването и околната среда, за създаване на нормални условия за икономическо развитие и повишаване на жизнения стандарт, както и за недопускане на преследване на организации и обществени активисти при изразяване на техни граждански позиции.

През 2023 г. по сръбската национална телевизия РТС бяха излъчени най-малко две предавания за шопите в Сърбия и България. В обществеността в двете страни това предизвика различни коментари и емоции. Според Вас имат ли тези предавания някакво скрито послание?

Учудващо е, че и днес все още има кръгове в Сърбия, които не приемат българските корени на част от жителите на Южна Сърбия и прибягват до използването на ненаучно издържани тези. Така например, в едно от посочените предавания се твърдеше, че Св. Иван Рилски бил „шопски“ светец и едва ли не бил присвоен от България. Това, което е академичен факт е, че шопите, подобно на много други етнографски групи са неделима част от българския етнос, поради което е абсурдно да се говори за „присвояване“.

До каква степен българските сдружения, културно-информационните центрове и Националния съвет на БНМ в Сърбия защитават малцинствените права, запазват и развиват езика, културата и националната традиция на българската общност?

Генералното консулство се стреми да подпомага всички активни сдружения и медии на БНМ в Сърбия, защото те са важен фактор за запазване на връзката на сънародниците ни с България. Защита на малцинствените права, запазването на българските език, културата и традиции са сред основните им цели, като те се справят в различна степен с постигането им, което се дължи на много фактори. От друга страна следва да се подчертае, че освен сдруженията, подобни задачи трябва да стоят и пред общинските културни институции в Босилеград и Цариброд. Не на последно място необходима е много по-голяма активност в тази насока от страна на Националния съвет на БНМ в Сърбия.

Сънародниците Ви в Сърбия имат ли достатъчно поводи да се гордеят, че са българи?

Определено сънародниците ни в Сърбия имат голямо основание да се гордеят, че са българи. Българският народ е допринесъл в голяма степен за развитието не само на региона, но и Европа като цяло. България първа от славянските държави приема християнството още в 864 г., а българският владетел Борис I предоставя ресурсите и условията за създаване, утвърждаване и разпространяване на Кирилицата, като по този начин не само съхранява делото на Кирил и Методий, но то бива доразвито и се превръща в световно духовно достояние. Днес кирилицата, в различните й варианти, се ползва от над 250 милиона души по света.

Освен с богатата си култура, традиции, обичаи, език и история, повод за гордост сред нашите сънародници трябва да бъде и големият напредък на България след присъединяването си към ЕС.

Какви приоритетни задачи са пред Вас и Вашия екип?

Основният приоритет на ГК Ниш е полагане на грижи за гарантиране на правата на българската общност в консулския окръг. Това означава не само предоставяне на административни услуги в консулската служба, но и решаването на конкретни проблеми на сънародниците ни, свързани с упражняването на гарантираните им от сръбското законодателство права. Консулството активно съдейства на българската общност и във връзка с провежданите безплатни прегледи и лечение във ВМА-София, организирането на кампаниите за прием по ПМС 103/1993 г. и др. Важно е да се отбележи и подкрепата на България чрез програмата „Помощ за развитие“, оказвана на местни неправителствени организации, медии и институции, която в голяма степен се координира от екипа на ГК.

Вашето послание към българското малцинство, гражданите на Сърбия и към аудиторията на ФАР.

Уважаеми сънародници, бъдете будни и отстоявайте правата си, защото най-краткият път към обезличаването е примирението. Вие сте наследници на един достоен и силен народ, поради което имате основание да бъдете горди и непримирими с опитите за вашето омаловажаване. Подбирайте критично източниците си на информация и се доверявайте на медии, които като ФАР, представят обективно случващото се.

Г-н Цанев, благодаря Ви за интервюто и от името ФАР Ви пожелавам здраве и успехи в професионален и личен план.

Биография:
Димитър Цанев е роден през 1974 г. в гр. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново. През 1998 г. завършва ВВВУ „Георги Бенковски”, след което служи като пилот в Авиобаза „Доброславци“. През 2003 г. постъпва в МВнР – дирекция „Югоизточна Европа“. Работил е в дипломатическите представителства на Република България в Прищина и Белград, като в периода 2007 – 2012 г. е първи секретар на Посолството на Република България в Косово, а в периода 2013 – 2018 г. е съветник в Посолството на Република България в Република Сърбия. През 2020 г. Димитър Цанев стана генерален консул на Република България в Ниш и това е неговата трета задгранична дипломатическа мисия. Потеклото на неговия род по майчина линия е от района на Бабушница и е кръвно свързан с българското малцинство. Опитът му като дипломат, в съчетание с познаването на сръбския език и култура, представляват отлични предпоставки за успешна дипломатическа дейност. През 2023 г. Генералното консулство в Ниш получи признание на Община Цариброд по повод празника на общината за съдействие при реализирането на проекти от значение за подобряване на здравеопазването и образованието в Цариброд. Генералният консул и служителите в ГК в Ниш се отзоваха на всички покани в царибродските образователни институции както по повод празниците на българското национално малцинство, така и по повод други важни събития. Многобройни са българските дарения към образователните институции в Цариброд. От огромно значение за гражданите е проектът „Лекари специалисти за Цариброд“, финансиран по програмата Българската помощ за развитие, след чиято реализация значително се подобри качеството на здравеопазването на територията на общината. Димитър Цанев владее английски, албански и сръбски език. Женен, баща на две деца.

Интервюто взе Петър Виденов

Фото: Стефан Павич

Написал/ла

Петър Виденове е роден през 1970 година. Макар и агроном по професия, изцяло се посвещава на журналистиката. Журналистическата си кариера започва през 1995 г. в радио-телевизия Цариброд, където като журналист, водещ и редактор вече 21 години участва в създаването на различни радио и телевизионни предавания, документални филми, репортажи и интервюта на български и сръбски език. Виденов особено се отдава на опазването на културата и традицията на българското национално малцинство в Сърбия. Журналист-редактор (1999-2000), член на редколегията (2000-2002), главен и отговорен редактор на РТВ Цариброд (2002-2003) и (2009-2011). Дългогодишен сътрудник на Издателство „Братство“ и едноименния седмичник на български език. Сътрудничи с електронни и печатни медии в Сърбия и България, а особено с националната телевизия РТС – „ТВ журнал на български език“. Той е кореспондент на българското национално списание „Лов и риболов“. С агенцията за кинематографична и телевизионна продукция „Positive Production“ от Димитровград изготвя документални филми и предавания – режисьор и сценарист на филмите „Трио Форте“ и „Златан Дудов“. Той е един от основателите на сдружение на гражданите „Емблема“ и Интернет портала „Фар“. Занимава се с публицистика. Автор на книгата „По ловджийски“. Член на Независимото сдружение на журналистите на Сърбия и Международната федерация на журналистите (IFJ). Лауреат на значими журналистически награди и признания на домашни и международни медийни фестивали.

Без коментар

Оставете коментар