Авторът на „Веселата Олимпиада“ Неделко Терзич: Децата свързаха с дарбата си два езика и две сърца в едно

Сдружение „Емблема“ от Цариброд издаде третата поредна книга със заглавие „Весела Олимпиада“ на автора Неделко Терзич, виден писател, драматург, журналист и публицист от Сремска Митровица. Тази книга с разкази за деца на български и сръбски език обогати значително издателската дейност на „Емблема“, която е основател на Интернет Портал ФАР, ФАР ТВ и списанието за деца и младежи ФАРЧЕ. По този повод Неделко Терзич даде интервю за ФАР.

Сдружение „Емблема“ издаде досега стихосбирката на български език „В храсталака на погледа“ на известната царибродска писателка Елизабета Георгиева, двуезична брошура, т.е. печатна публикация „Свобода на изразяване, роля в демократичното общество и устойчивост на българоезичните медии в Югоизточна Сърбия“ от Недим Сейдинович, както и 16 броя на списание ФАРЧЕ.

„Животните от целия свят се срещнаха и се договориха да организират първите олимпийски игри, в които само те ще участват, без значение в какво се състезават. Всяко животно има право да кандидатства за спорт, който иска“, пише писателят Неделко Терзич в началото на първия разказ, озаглавен „Договор“. И тъкмо в очакване на предстоящите летни олимпийски игри, които тази година ще се проведат в Париж, двуезичната „Весела Олимпиада“ видя бял свят.

Мечтателната и игрива книга с двадесетина разкази за деца на български и сръбски език е обогатена с илюстрации, създадени от талантливи ученици от ОУ „Христо Ботев“ – Цариброд и ОУ „Бошко Палковлевич Пинки“ – Сремска Митровица, под ръководството на преподавателя по изобразително изкуство Теодор Илиев и учителката Мила Павлович. Автори на илюстрациите са: Янко Петрович, Милена Михайлович, Наталия Шарошкович, Радоица Распопович, Мила Стоянов, Сара Глигоров, Стефан Коцич, Милица Каменов, Димитра Гигов, Якша Чалгич, Михайло Митич, Лука Джорджевич, Милена Ризов, Николай Грънчанац, София Митич, Дуня Миливояц, Милош Бановачки, Зоран Здравкович, Милица Зарков, Милица Доскович, София Иванов, Ангел Иванов, Иван Боянич, Теодора Киров, Ива Мицев, Анджела Гагич и Лука Петрович.

Произведението е преведено от сръбски на български език от Елизабета Георгиев, издател е Славиша Миланов, председател на Сдружение „Емблема“, а редактор Петър Виденов. Автор на портрет-карикатура на писателя е Петър Писместрович, а приятели на книгата са графичният магазин AM GRAPHIC на Бранислав Писаревич от Лачарак и Biroshop на Йелена и Александър Вуясинович от Сремска Митровица.

Какво ви подтикна, г-н Терзич, да дойдете в Цариброд и да се присъедините към нашата издателска дейност чрез тази хубава детска книга?

Всяко произведение на изкуството, когато е създадено, не може да избира мястото, където ще бъде, то е там, където е прието, сред тези, за които произведението има някакво значение. Така „Веселата Олимпиада“ попада в ръцете на Елизабета Георгиев, вече доктор на науките, отличен творец и преводач, която придава на тази книга нова литературна тоналност на българския език. Нейният превод е нова визия за моите разкази и нов живот на книгата, която вече е дело на автора и преводача и е страхотен подарък за младите читатели.

Как се появи „Веселата Олимпиада“?

Многократни посещения в известния природен резерват „Засавица“ близо до Сремска Митровица, разходки и плаване с лодка, чудесна възможност да видите вода, поляни, храсталаци, гъмжащи от живот на различни същества. Как би изглеждало, ако животни, птици, риби и други се състезават помежду си, независимо от това дали са опитомени, диви или от кой континент са? Това са въпросите, на които отговаря тази книга.

Този сборник с разкази е украсен с многоезично пътешествие, спряло за миг в малко градче, където живеят хора от българска общност.

Книгата спря в Цариброд, защото обича да е тук. Преди това тя се обади на автора си от няколко места на: словенски, руски, македонски, немски, румънски, турски, словашки, унгарски, полски, гръцки, отново на румънски и сега на български език. Готви се и за пътуване до Армения и Индия.

Децата са нашето най-голямо богатство и най-красивите мисионери на мира, приятелството, мултикултурализма и любовта. Именно това Ваше литературно произведение сближи планината и равнината, съответно Димитровград (Цариброд) и Сремска Митровица, където живеете и творите?

Димитровград и Сремска Митровица са свързани преди всичко от Свети Димитрий, а нека разкрия и това, че на първия поетичен фестивал на младите поети „Въображение и мечти“ през 2011 г. в Сремска Митровица най-много награди и отличия бяха спечелени от ученици от Основно училище „Христо Ботев” от Цариброд, особено от членове на Поетичната работилница към библиотека „Детко Петров“. Така децата свързаха с дарбата си два града, два езика, две сърца в едно сърце.

Как оценявате културния живот на Цариброд – родния край на много писатели, журналисти, художници, актьори, просветни деятели…?

Както казах преди малко, когато децата отворят вратата на душата си, те я държат отворена до края на живота си. На това трябва да се учат и възрастните. Богатството на царибродската култура, мисля, че го познавам достатъчно добре, не трябва да остане „затънтено“, а медийните канали за отворено информиране трябва да допринесат за това и да го доближат до други среди.

Произведенията Ви са преведени на много езици, Вие сте известни и на читателската публика в България. Каква е връзката Ви с тази страна?

Десетина писатели-преводачи се занимаваха с моята поезия, публикувана във вестници, списания и антологии в България, а венецът на всичко е Международната награда „Мелнишки вечери на поезията – 2016“ за цялостно творчество и принос в развитието на регионалната и национална култура, която ми беше присъдена във вълшебния град Мелник.

Вие сте основател на детски поетични пленери. Какво е тяхното значение и как да насърчим най-младите в съвременната епоха да обичат писменото слово като читатели или бъдещи творци?

От двадесет и пет години ръководя Детски поетичен пленер и Литературна работилница за деца от Сърбия, Хърватия и Република Сръбска, през които преминаха около 500 деца и младежи и всяка година издаваме съвместен сборник на участниците. По този начин им предоставяме възможност и ако беше така във всяка част на нашата Сърбия, нямаше да има нито творческа, нито читателска криза.

От Вашето богато литературно творчество кое произведение бихте откроили като най-значимо и коя литературна награда?

Трудно ми е да кажа, но все пак моята поетична книга „Глад и глеч“ беше обявена от Дружеството на писателите от Войводина за „Книга на годината“ през 2015 г. Книгата за деца и младежи „Мечтата на Кондор“, издадена през 2022 г., включва стихотворението „Трагична игра на думи“, която е преведена на 117 езика, местни говори и диалекти в 95 страни по света, и както може да се види, „Веселата Олимпиада“ вече говори на петнадесет езика.

Как оценявате ситуацията в медийната сфера в Сърбия от гледна точка на журналист и публицист с богат опит с журналистическото перо?

Мисля, че се фаворизират теми и явления, които оказват нежелано въздействие върху изконното творчество, върху моралните ценности и препречват пътя за утвърждаване на художествения размах. Последствията са поява на плагиатство, неморалност и много събития, които намират „незнайни пътища“.

До каква степен журналистиката е свободна в Сърбия, превърнали ли са се много медии в удължена ръка на властта и има ли начин да ги върнем на правия път – пътя към интереса на гражданите?

Отворената, свободна журналистика е само помощ както на хората, така и на властта да направят всичко възможно по-добро и полезно за цялостния стандарт на обществото. Почти всеки ден на портала на Сдружението на журналистите на Сърбия може да се види, че „някой съди журналист“ за нещо. В местните среди това е редовно явление. Вредно в много отношения, разбира се. Днес най-лесното нещо е да се забрани да се вижда и показва нещо, което не е наред в местната общност.

Съгласни ли сте с факта, че в журналистиката не трябва да има фенско пристрастие, необективност, незачитане на журналистическия кодекс и закона?

Всичко, което се прави с фенско пристрастие, винаги крещи най-силно и трябва да се избягва. С една дума – журналистиката е благородно умение.

Вие живеете в многонационална Войводина. Какво е значението на медиите на националните малцинства и медиите на български език, в това число и ФАР, които за съжаление плащат цената на своето професионално и обективно информиране?

Мисля, че много зависи от целите, нагласите и ориентацията на националните съвети или общности и че Войводина е пример как това може да функционира добре като заедност в радиото, телевизията, печатните медии и социалните мрежи. Многоезичието и мултикултурализмът са свещено нещо в журналистиката.

В едно интервю, което направих с Вас преди десет години, когато бяхте гост на Основно училище „Христо Ботев” по проект „Четомания“ и на Народна библиотека „Детко Петров”, казахте, че Цариброд е красив, малък и чист град, но му липсва малко мъдрост, за да бъде по-светъл? Как да го постигнем?

Цариброд е град под Слънцето, но и самият той трябва да излъчва топлина, както всеки друг град с подобна големина, в атмосфера на сътрудничество, разбирателство, без излишни пререкания и конфликти, при взаимно уважение и толерантност към всичко, което съставлява тази среда. Всички ние имаме само един живот и нека го оставим на бъдещето поне като добър и хубав спомен.

Какви са плановете Ви за предстоящия период?

Моите седемдесет и пет години, които все още нося добре, ми подсказват да се отдам на пътешественическата поезия и си признавам, че вече пътувам по поетични пътища, където някога съм бил някъде.

Радваме се и Ви благодарим за съдействието и „Веселата Олимпиада“, която ще достигне до читателите и в районите на Сърбия, където живеят хора от българското национално малцинство. И накрая, Вашето послание към екипа на медията и аудиторията на ФАР.

Постоянство и упоритост!

Биография:
Неделко Терзич е роден на 12 май 1949 г., живее в Сремска Митровица – Сърбия, автор е на книги с поезия, проза и драми. Първите си стихове публикува през 1967 г. С поезия и проза е представен в повече от 80 антологии и значими подборки от литературно творчество в Сърбия и в чужбина (Русия, Германия, Армения, Полша, Румъния, България, Словения, Северна Македония, Турция…) и е носител на над 50 награди и отличия за литературно творчество, които са му присъдени в Пескара и Галатоне (Италия), Санкт Петербург (Русия), Токио (Япония), Крайова и Дробета-Турну Северин (Румъния), Братислава (Словакия), Истанбул (Турция), Юния (Ливан), Марибор (Словения), Скопие (Северна Македония). През 2016 г. печели Международната награда на „Мелнишките вечери на поезията“ (Мелник – България). Член е на Дружеството на писателите на Войводина и Дружеството на писателите на Сърбия. Бил е директор на театъра в Сремска Митровица и главен редактор на издателската дейност на „Сремске новине“, а понастоящем е главен редактор на издателство „Сирм“. Негови книги се издават в Италия, Австралия, Франция, Гърция, Румъния, Полша, Словакия, Турция, Северна Македония и България. Негови стихотворения, разкази и книги са преведени на: английски, немски, японски, италиански, френски, гръцки, турски, румънски, полски, македонски, руски, унгарски, арменски, шведски, испански, български, словенски, украински, албански, ромски, както и на есперанто. Неделко Терзич е носител на значими местни и международни литературни награди.

П. Виденов

Снимки: Стефан Павич / личен архив на Неделко Терзич