Несбъдната мечта на Сладжана Милошевич да посети Вълковия

От този свят си отиде Александра Сладжана Милошевич, рок-икона на екс-Югославия, известна рокпевица и мултимедийна звезда. С нея се запознах преди 15-ина година благодарение моя приятел Пеца от Белград и направих на 14 март 2008 година интервю за тогавшния вестник „Братство“, с който сътрудничих. Тогава работех в Радио-телевизия Цариоброд и се гордея, че Слаждана се отзова да я включиме и в програмата на радио Цариброд. Също и на портал ФАР от основаването си през 2016 г. до днес писах статии и различни репортажи за нейните най-нови проекти и концерти. Тя също подкрепи гражданската инициатива “Да запазим реките на Стара планина“.

Интересен е фактът, че нейните корени частично са от Цариброд, по-точно от старопланинското село Вълковия, за което тя мечтаеше да го посети с брат си Горан Милошевич, също известен музикант. За съжаление това остана несбъдната мечта.

Сладжана с много обич ми разкаваше за корените си, семейството, Стара планина и че нейния прадядо Тодор Кирик е по потекло от Вълковия.

В тази изключително образована жена усетих добрина, любов, човещина, великодушие и гордост.

Искам на аудиторията на ФАР да предам тогавашното интервю със Сладжана Милошевич от 2008 година изцяло.

Среща с рокиконата Сладжана Милошевич

Мечтая за село Вълковия

В продукция на ПГП РТС неотдавна излезе нов албум на известната рокпевица и мултимедийна звезда Сладжана Милошевич. Малко са хората, които знаят, че нейното потекло е от Димитровградско.

Г-жа Милошевич, корени са Ви от старопланинското село Вълковия в Димитровградски край. Имате ли се желание да посетите този край, в който са родени много известни художници, актьори, писатели, музиканти…?

Мечтая често за село Вълковия, мотиви от което за съжаление не се намират в спомени ми. Имам голямо желание да го посетя и се надявам, че това ще стане до края на живота ми. Прадядо ми Тодор Кирик е по потекло от Вълковия. Със съпруга си Танасия по-късно се преселили в Пиротска община, където се е родил дядо ми Вукадин Милошевич. Единственият човек, който се е занимавал с потеклото на фамилията ни е другият ми дядо Станимир Милошевич, професор по химия и математика и директор на училището по дизайн в Белград. Като дете много време прекарвах с него и с баба София, която също е химик по професия. Често приказвахме по темата за корените ни, която мен и дядо ми Станимир еднакво ни привличаше. Имам желание да потърся общински регистри в Димитровград и Пирот, за да узная повече за потеклото си. Разбрах, че има много образовани и успешни хора от Димитровградска община и това ми харесва.

Зад Вас е блестаяща музикална кариера, в която се очертават няколко периода. Кой от тях е бил най-увлекателен за Вас?

През 80-те години на минилия век живех в Мюнхен и Лондон, а през 90-те в САЩ. Това бяха най-успешните ми години. Най-много научих в Америка, където трупах опит и същевременно се учих в Института за модерна музика (МИТ). Популярната култура е традиция в Америка. Музиката е навсякъде, почти във всяка къща има китара. Сътрудничих с най-добрите музиканти от американската сцена – с Джеф Бъкли, който е син на легендарния Тим Бъкли, с композитора Вест Аркин, за когото винаги са говорили, че е шестият член на групата “Гънс Енд Роузис”. За съжаление и двамата починаха.

Какво най-много Ви удовлетворява в професията?

Моментът когато се стигне до реализирането на един проект, сиреч, когато чуя финалната композиция или когато погледна музикалния клип, който сама съм режисирала. Не съществува по-голямо удоволствие за човек, който се занимава с изкуството.

Изпълниха ли се всички Ваши желания?

Само част от тях ще останат неизпълнени. Това е промоцията на албума “Анимал Тестед” (2000 г.) на световния пазар. Албумът бе издаден от английската продуцентска къща “Вестлендс Анлимитед”, но поради разчлични причини не успях да го промовирам както подобаваше.

Откъде любовта Ви към животните и ветеринарната медицина, която следвахте?

Имах желание да науча тайните на живия свят. Смятам, че именно ветеринарната медицина и животните могат да ми помогнат да разбера любовта, която не е насочена само към хората, а към целия свят. Освен филозофия и психологията, които също следвах, и медицината е наука, която проучва всички аспекти на живота.

Едно от вашите хобита е и живописта?

-Ах, отказах се от това хоби. Останаха само скици, чертежи и картини. Живописта някога бе хоби на баща ми, а сега е на брат ми Горан.

През 2001 година излезе от печат книгата Ви “Адаме, не се сърди”. Подготвили сте и книга под название “Мъжка жена”. За какво говорят те?

Книгата “Адаме, не се сърди” говори за пътя на подобряване на човека чрез символизъма на мита и религията. В нея са подбрани герои от старозаветните цитати. Опитах се по свой начин да разкажа за дълбочината на човешката душа. Втората книга “Мъжка жена”, която наскоро ще излезе от печат, разказва за ролята на жената в историята на древните цивилизации и анализира мъжко-женските отношения в модерното време. Това е обемна студия, която писах в продължение 18 месеца.

Ангажирани сте в борбата за защита на авторските права и формирахте неправителствена организация “Арс Ет Норма”, която се бори срещу пиратството.

Смятам, че моята ангажираност в обществения живот е от голямо значение за изграждане на нова атмосфера, в която живеем. Бях инициатор за формиране на комисия за борба срещу пиратството към Министерството на културата на Република Сърбия. В рамките на реформата в музикалната индустрия още през 2000 г. предложих приемане на Закон за конфликт на интереси, което се случи 6 години по-късно. Има напредък и съм доволна от резултатите. За съжаление имах проблеми и неприятности от хора, на които не им харесваше моята борба.

По повод 30-годишнината на музикалната Ви кариера неотдавна излезе Ваш нов компактдиск.

Новият компактдиск съдържа 20 песни и 25 музикални клипа с общо 30 мои хита. Продукцията е на ПГП РТС, която още преди 6 години трябваше да изпълни потписания договор за издаване на диска и организация на концерт в белградския “Сава Център”, както и за подготвяне на едночасов документален филм за мен. Надявам се, че с излизането на диска започна и реализирането на договора.

Може ли да Ви очакваме в Димитровград?

Имам голямо желание да посетя родния край на предците ми. Но това зависи от много обстоятелства. Би можал да се организира концерт или промоция на книгите ми…Всичко обаче трябва добре да се обсмисли, за да може и да се реализира както трябва.

14 март 2008 г. – Вестник „Братство“

Биография:
Александра Сладжана Милошевич е родена през 1955 г. в Белград. Още като петгодишно момиче започна да свири на пиано, а след няколко години и на цигулка. На 12 годишна възраст става член на един роксъстав като вокал и бас китарист. Започва блестяща кариера, концерти в тогавашна Югославия и чужбина. Живее в Германия, Англия и САЩ. Работи с най-прочутите музиканти и композитори. Има 10 издадени албума, 11 сингъла и различни компилации. На музикални си проекти се подписва като композитор, текстописец, аранжьор, продуцент, вокал, китарист, бас-китарис, цигулар, клавиатурист и перкусионист. Смятат я за рокиконата на екс-Югославия. Била е ангажирана в обществения живот като борец срещу пиратството в музикалната индустрия. Почина на 26 март т.г.

Светла й памет!

П. Виденов

Фото: личен архив

Написал/ла

Петър Виденове е роден през 1970 година. Макар и агроном по професия, изцяло се посвещава на журналистиката. Журналистическата си кариера започва през 1995 г. в радио-телевизия Цариброд, където като журналист, водещ и редактор вече 21 години участва в създаването на различни радио и телевизионни предавания, документални филми, репортажи и интервюта на български и сръбски език. Виденов особено се отдава на опазването на културата и традицията на българското национално малцинство в Сърбия. Журналист-редактор (1999-2000), член на редколегията (2000-2002), главен и отговорен редактор на РТВ Цариброд (2002-2003) и (2009-2011). Дългогодишен сътрудник на Издателство „Братство“ и едноименния седмичник на български език. Сътрудничи с електронни и печатни медии в Сърбия и България, а особено с националната телевизия РТС – „ТВ журнал на български език“. Той е кореспондент на българското национално списание „Лов и риболов“. С агенцията за кинематографична и телевизионна продукция „Positive Production“ от Димитровград изготвя документални филми и предавания – режисьор и сценарист на филмите „Трио Форте“ и „Златан Дудов“. Той е един от основателите на сдружение на гражданите „Емблема“ и Интернет портала „Фар“. Занимава се с публицистика. Автор на книгата „По ловджийски“. Член на Независимото сдружение на журналистите на Сърбия и Международната федерация на журналистите (IFJ). Лауреат на значими журналистически награди и признания на домашни и международни медийни фестивали.

Без коментар

Оставете коментар