Датата 8 ноември повече от един век носи със себе тъжен момент от историческото миналото на България и на този ден хората от българската общност като цяло си припомнят за военни конфликти, разделени семейства и разрушени домове с надежда идните поколения да живеят в едно по хубаво и светло бъдеще.
Именно, 8 ноември е обявен за Ден на Западните покрайнини и Ден на единството между живеещите от двете страни на западната граница българи, а свързаните с него събития са черна страница от българската история.
Според историците Западни покрайнини или Западни български покрайнини е политико-географски и исторически термин, утвърдил се в България след Първата световна война, за да обозначи териториите, откъснати от българската държава по силата на Ньойския мирен договор и присъединение към Кралството на сърби, хървати и словенци (от 1929 г. Кралство Югославия).
По-голямата част от тези територии (1545 кв. км) влиза в състава на днешна Република Сърбия и тя именно е известна като „Западни покрайнини”, а по-малката (1028 кв. км – Струмишко) – в Република Северна Македония.
Точно преди 105 години, след края на Първата световна война, на 27 ноември 1919 г. е подписан Ньойският договор между България и страните от Антантата, с който за България приключва Първата световна война. По силата на този договор от Царство България са откъснати райони от следните околии: Кюстендилска (660.8 кв. км), близо половината от Царибродска (417.9 кв. км), Трънска (277.9 кв. км), Кулска (171.9 кв. км) и Видинска (16.7 кв. км). Съгласно Ньойския мирен договор от България са откъснати Западните покрайнини с територия общо 1545 кв. км и с население 64 509 души. От него 54 758 са българи, 8 637 – власи, 549 – роми и 127 – сърби. Това население живее в два града, три пазарни средища и 118 села. В откъснатите територии има 115 училища, 6 прогимназии и една гимназия, в които преподават 269 учители и учат 7 892 ученици. В Западните покрайнини има 45 български църкви с 42 свещеници.
Според мирния договор (диктат) от Ньой е съставена международна комисия от френски, британски, японски, сръбски и български представители, която да определи граничната линия. Изпълнението на тази задача се оказва изключително трудно. Френският представител в международната комисия по очертаване на сръбско-българската граница полк. Ордьони признава, че „няма по-неестествена граница от тази, която игнорира всички географски и етнографски условия и затваря многохилядно население в лабиринт от безизходни клисури на изток от границата, а на запад от непроходна крепост от планини“. Така се очертава наречена от журналистите „черната граница“. Тя разсича 25 български села — Груинци, Стрезимировци, Петачинци, Банкя, Врабча, Долна Невля, Ресен и др., като разделя къщи, дворове, ниви, извори, кладенци, гробища, пътища, семейства, роднини и приятели. Българското население посреща с бурни протести решението на Ньой, а българките от Западните покрайнни три години носят черни забрадки.
Българите, останали в пределите на Република Сърбия в Царибродско и Босилеградско, но и в други райони вече един век се борят за опазване на своя език, български традиции, култура, фолклор и успяват.
Нека да живеем в мир и хармония, с уважение към природно, национално и културно-историческо наследство на всички народи, да тачим добросъседство, приятелство и мултикултурализъм. Нека да помним историята, но и да вървим напред всички заедно към едно просперитетно и демократично гражданско общество.
П. Виденов
Източници (БНР / ИАБЧ / Уикипедия / ФАР)
Начална снимка: Панорама на Цариброд
Фото: Стефан Павич
