За децата и възрастните киното и анимацията е игра и забавление. Игра на форми, на фантазията, пространства, условности и образи… Но как са направени анимационните филми? Как сами можем да направим един филм?

В началото, както всяко начало трябва да има идея. Нещо, което много ни е развълнувало. Нещо, което ни интересува. Нещо. Коет искаме да разкажем на другите и да споделим. Понякога това може да бъде случка, която ни се е случила на нас самите. Или смешната котка, която всеки ден ни изпраща и посреща от училище. Или това какво правихме с приятелите, когато заваля първия снях тази зима. Важно е, в историята ни да има някакво действие. Разбира се, може да ме оборите, че има много анимационни филми, които са абстрактни, чисто и просто импресия. Но такива филми се правят малко по-трудно. Нека като начало се опитаме да разкажем с раздвижени картини една история. Една простичка история. Не е добре да преразказваме или правим наново филм, пък бил той игрален или анимационен, който много ни е харесал. Този филм вече е направен. Хората са го гледали. Нека ние направим нещо ново.

Една от най-простичките истории в развитието на киното и на литературата е тази как момче среща момиче, в развитието на действието момчето загубва момичето по някаква причина. И после, след много перипетии и дейстиве, момчето отново успява да спечели момичето. Звучи много романтично, но тази схема за развитие на историята може да се приложи с всяка тема да да се превърне в съвсем неромантичен, а защо не и извънземен анимационен разказ.

Та днес, в началото на нашите истории за анимацията ще се спрем на важните елементи при създаване на един анимационен филм. Казахме вече за историята. Като си помислите за някой филм, който сте харесали, и искате да разкажете за него на приятелите си, какво е първото нещо, което споделята? Може би именно историята. Защото чрез нея най-лесно може да привлечете вниманието им и да ги накарате и те да гледат филма.

Кое тогава е следващото нещо, което им разказвате? Най-често това е описание на героите. Ами това е и следващото важно нещо при създаването на един анимационен филм – изображението. Или отговор на въпроса: Кой? Или, вече по-точно,  това как изглеждат главните герои, как изглежда средата (т.е. с по-професионални думи декора), в който се развива действието. Често анимационното изображение е нещо видяно, желано, мечтано, което силно ни е развълнувало. И сме го запомнили. Анимационният герой живее по свои собствени правила. Но все пак, както всичко в живота тези негови си правила трябва да имат някаква логика. За да може да разберат хората, които ще гледат нашия филм. Анимационният герой може да бъде рисуван, 3Д компютърно моделиран, направен от пластилин, от пясък, от бобчета, от конци, от лего, може дори самите ние да се снимаме как се движим фаза по фаза (този вид анимация се нарича пиксилация).

Следващото важно нещо в един анимационен филм е движението, действието, именно как се развива и разказва историята. Т.е. да си отговорим на въпроса: Какво?

Всъщност киното може да съществува, заради способността на нашите очи да събират отделните, статични картинки на едно движение в цяло движение. В анимацията всичко може да бъде живо и да се движи, всяка рисунка, всеки предмет. Всяко нещо може да се движи съвсем истински, както котката, за която говорихме в началото. Котката може да скача, за мърка, да се търкаля след топка. Но същата тази котка в анимационния филм може да се движи и по съвсем, нехарактерен за нея начин – може да лети от покрив на покрив, опитвайки се да изпревари гълъбите. Или да ви направи сладолед, когато майка ви е забранила да се яде сладолед, незнайно по каквоа причина. Всъщност движението на героите в анимацията е вълшебството на самия филм, идва именно от самата дума: „анимация“, която значи одушевяване, оживяване. Превръщане на всичко в нещо живи, със собстен характер, мисли и чувства. За да се развижи един герои е необходимо да създадем много, много последователни фази, които да създадат илюзията за неговото преместване. А за една секунда, в която гледаме  на екран анимация или въобще някакъв филм, преминават 24 (25 за телевизия) отфелни статични фази. КОито нашето око и мозък възприемта като цялостно движение.

Сред важните неща в един анимационен филм е и времето и пространството – т.е. къде и кога. Движението на нашия герои се осъществява за определено време в определено пространство, на определено място. Т.е. измисляйки историята и героя, трябва да измислим и най-подходящото място, където да разкажем премеджията. Сещате се за историите на Алис  в страната на чудеста на Луис Карлов, нали? Тма момиченцето ства тук голямо, ту малко, изпивайки течността в шишенцето, или изяждайки бисквитите, и по този начин стаята около нея, става ту огромна, ту толкова малка, че Алиса се заклещва в къщата.

Времето често се определия именно от характера на нашия герой. Защото, ако пак се върнем на котката, я си представете как ще лети една мноооооого дебела котка, която тоу-що е изяла пица и половина (ама от големите пици) и една слабичка котка, която въобще, ама въобще не обича да яде пица. Ще летят с различн скорост, нали?

В следващата част от нашите „Истории за анимацията“ ще спрем по-подробно внимание на отделните важни елементи за направата на един анимационен филм, а както видяхмне до сега, това са изображение( т.е. кой е героя), движение( т.е. какво става), време и пространство (т.е. къде и кога се развива историята). И разбира се, да напомним още веднъж, че много важно е да имаме какво и защо да разкажем.

Радостина Нейкова
Дизайн: Милана Виденов Миланов