Тритоните са същества, които са малко познати на широката общност. Въпреки че, в Царибродско са регистрирани три вида тези опашати земноводни. Начинът им на живот намалява възможността да ги срещнем, освен ако не отидем да ги търсим целенасочено, както направи екипът на ФАР за целите на тази статия.
Тритоните са животни, които в Сърбия са строго защитени и се намират в т. нар. червената листа на Международния съюз за опазване на природата (IUCN).
На външен вид тритоните приличат на нещо между жаба и гущер, но най-много приличат на саламандрите, с които образуват общо семейство. Освен по някои външни характеристики, тритоните се различават от тях и по това, че предпочитат да живеят във водна среда. Досега са проучени над 100 вида тритони, живеещи в Европа, Азия, Северна Африка и Северна Америка.
Названието на тритоните произлиза от името на гръцкия бог Тритон, син на Посейдон, който в митологията е представен като същество, наподобяващо на мъжка русалка – половин риба, половин човек.
Някои от местообитанията на тези интересни същества са разположени в околността на Цариброд. Ако сте късметлия, може да ги видите в Боровско поле, както и в околията на с. Радейна, което разбира се, не означава, че ги няма и в други части на общината.

Тритонът, който живее в голямото езерце, тоест в блатото на Боровско поле, принадлежи към видовете на балкански тритони, с определен ген от рода на македонския тритон. Латинското наименование за балканския тритон е Triturus ivanbureschii, кръстен на академик Иван Йосифов Буреш, който се счита за основател на българската съвременна зоология.
Недалеч от с. Радейна, през 2003 г., група биолози определи съществуването на два други вида тритони – алпийски / планински тритон (Ichthyosaura alpestris) и малък гребенест тритон (Lissotriton vulgaris).
Тритоните обичат влажните местообитания като езерца с подводна растителност. Те там прекарват периода от есента до пролетта, след което започва размножителният им сезон. След това излизат на сушата и продължават да живеят в непосредствена близост до водни повърхности, тоест на влажни и студени места. На сушата тритоните са активни предимно нощем, а през деня могат да се видят само по време на дъжд или веднага след него. Тези малки същества са месоядни. Хранят се с насекоми, червеи и малки мекотели. Основната им храна във водата са водни насекоми, охлюви, хайвер на риби, ларви на комари и жаби.С приключването на зимата и идването на пролетта започва размножителният им период. Женските снасят няколко десетки или стотици яйца върху листата на подводни растения. Яйцата са малко по-големи от 1 мм. Родителите не се грижат за яйцата след снасянето им. Развитието от яйце и нататък е подобно на развитието на жабите. Ако не са изядени от риби или водни кончета, те преминават през стадий на ларвите и се превръщат във форми за възрастни.Цветът на тритоните съответства на пространството, в което живеят, тоест той има камуфлажна роля, за да не бъдат забелязани от хищниците. Има обаче видове тритони, които са украсени с предупредителни цветове, които указват на потенциалния враг да знае, че може да бъде отровен и че не е препоръчително да атакува, а камо ли да се храни. Камуфлажът е частично нарушен през сезона на чифтосване, когато мъжките се открояват от женските по изразения си гръб и ярки цветове. За да „завладеят“ женската, мъжките планински тритони придобиват тъмносин цвят на гърба, а на корема светлосини и оранжеви ивици. Веднага след като сезонът на чифтосване приключи, и мъжете, и женските придобиват кафяв цвят.
Някои видове тритони отделят слуз през кожата. Тя има защитна роля срещу хищниците, когато се внася в организма им. Тази характеристика не е доказана при видове, които живеят в нашия климат, но е изключително развита в някои т.нар. Тихоокеански видове тритони.

Интересното е, че тритоните имат силата да възстановят напълно своите крайници, органи, тъкани, включително и сърдечния мускул, части от нервната система като гръбначния мозък, лещата на окото, горната и долната челюст, червата…. Това означава, че ако загубят част от крака или част от опашката си, тази част от тялото може да расте обратно. Тази черта ги прави изключително интересни за изследвания в медицината и усилията на човека да намери начин да обнови тялото си, което е голяма загадка за науката. Една от редица пречки за намирането на ключа към регенерацията е фактът, че геномът на тритоните е няколко пъти по-голям от човешкия геном. Казано с компютърния език “хард дискът” на тритоните е по-голям от този при човека.

Някои видове тритони „участваха“ в космически мисии и излетяха извън планетата. Така през 1994 и 1995 г. по време на космически полет беше извършен експеримент с це л да се определи как пребиваването в земната орбита влияе върху развитието на ембрионите при тритоните. Обаче, учените не успяха да определят разликите в ембрионите на онези тритони, развити на Земята и други в нейната орбита.

Тези земноводни са по-малки от саламандрите. При някои видове женската е по-голяма и по-дълга от мъжкия. Такъв е случаят с планинския тритон, където мъжкият достига дължина до 9 см, а женските – до 12 см. Въпреки че са малки същества с още по-малки крака, тритоните понякога могат да изминават стотици метри по сушата в търсене на храна.

Зимният сън им е подобен на мечките. Прекарват го под пън, камък или в дъното на по-големи водоеми.

Въпреки че може да се отглежда във вивариум, взимането на тритоните от природата трябва да се избягва, тъй като това допринася за намаляване на техния брой. Друга причина е фактът, че те са защитени от закона. Интересно е, че те могат да живеят до 15 години, някои видове дори и до 25 години, което е по-дълго от продължителността на живота на най-верния човешки приятел, кучето.

Сергеј Иванов

Фотография: Стефан Павић, Сергеј Иванов, www.unsplash.com 

Илюстрация: Симона Александров

Дизайн: Милана Виденов Миланов