Врабчето Гого леко си подскачаше на големия клон, който се протягаше от огромната круша чак до къщата му. Къщата на Гого беше уютно гнездо под стрехата на голямото, бяло училище. Там той живееше с майка си Мими и сестричката си Кики. Татко Слави Врабчеков преди две седмици отиде на покупки в съседния двор и не се върна… Някои говореха, че го е излапала грозната котка Виолета, други говореха, че е отишъл с мадам Жижи, надутата врабка, която беше взела акъла на всички врабци, а тъжната мама Мими казваше, че е имал среща с някаква тайна врабешка организация и че сега е някъде на тайна мисия.

Лично Гого беше сигурен, че става дума за втория вариант. Татко Слави често се разхождаше с оная Жижи, дори един път ги видяха и как се целуват! Без да го е срам! Заради добрата мама той реши да вярва в нейната приказка. Така беше по-леко и на него, и на Кики, а особено на милата майчица Мими.

Гого много обичаше да се разхожда по клоните на старата круша.

Клоните на дърветата служат като улици за врабчетата. Те скачат или крачат по тях, или ги използват за балкони, от които могат да се възхищават на света.

Тези дни Гого беше много щастлив. Въпреки, че е врабче, той реши да иде на училище. Тази идея му хрумна една събота, докато слушаше малката Ана, едно много хитро и умно момиче, което живееше в съседния двор. Ана често четеше на глас различни книги, но тази събота четеше една енциклопедия. От думите на момичето той разбра как живеят врабчетата по света, какви са навиците на другите животни, какво са това вулкани, урагани, пустини и още много други неща. Когато Ана си отиде Гого беше тъжен. Ето, да знаеше да чете, щеше сам да прочете още много неща от тази прекрасна книга, защото Ана я често забравяше на пейката и отиваше да си играе с другите момичета. Но, все пак Гого беше възхитен. Летеше с огромна скорост от единия до другия край на двора, три пъти целуна учудената мама Мими, дори и Кики целуна, въпреки че тази сутрин се бяха скарали. Знанието, което получи, слушайки Ана, му даде огромна сила! „Ще ида на училище! Ще науча да чета!” – беше решителен Гого.

Най-добрият приятел на Гого, славеят Жоро, му каза, че това е прекрасна идея и когато научи да чете може да стане врабешки учител, като в една от най-известните врабешки приказки за стария врабешки даскал Мерлин. Последните стотина години нито едно врабче не беше се научило да чете! Ако Гого направи това, ще стане главен учител във врабешкия свят!

Дойде и първи септември. От ранна сутрин Гого се приготвяше и още с първия звънец кацна на прозореца на една паралелка първолаци. Внимателно слушаше какво се случва вътре и помнеше. Запомни буквата А, след нея Б, В, Г… Умното врабче скоро научи всички букви. Преди зимната ваканция вече четеше вестници, дори три пъти влезна в стаята на Ана да прочете нещо от енциклопедията, а много често отлиташе до библиотеката и четеше какво му падне под крило. Най много обичаше да чете отвисоко различни надписи, афиши, опаковки от шоколади, които вятърът носеше. Тогава Гого се надбягваше със силния си приятел господин Вятър и четеше, четеше, четеше…

Целия врабешки род се гордееше с малкия Гого. Най-горда беше мама Мими. Синът й стана известен. Напоследък цялото семейство беше щастливо. Тати Слави се завърна. Той беше отвлечен. Истината беше следната – врабеца Слави наистина беше таен агент и имаше задача да разкрие страшна банда врабци крадци, на чието чело е била лично мадам Жижи! Слави работеше под прикритие и затова всички се съмняваха, че има връзка с онази отвратителна врабка. Но таткото на великия Гого победи враговете си и сега владееше щастие във врабешкото семейство…

Скъпи читателю, нямам време да ти говоря какво се случи по-нататък с Гого. Мога само да ти кажа, че е силен и мнооооооого щастлив от мноооооооогото прочетени книги. Затова ти препоръчвам – иди бързо в библиотеката, вземи си книга и … стани герой както Гого.

Понеже, КОЙТО ЧЕТЕ – ПОБЕЖДАВА!!!

Елизабета Георгиев
Илюстрация : Симона Александров
Дизайн: Милана Виденов Миланов