Мили малки и големи приятели, мина тази мнооооого странна година, за която лично аз, Фарче, не бих искал да се върне, макар, че започнахме да си другарувам тъкмо в момента когато тя, без да ни пита, донесе страшния вирус… 

Затова не искам да говоря много за нея и реших просто да пиша. 

Другарувайки с вас, станах писател. 

В новата година влизаме със стихове и приказки, с радост и вяра, че утре ще бъде по-хубаво!

Бъдете здрави, усмихнати, щастливи, четете, хващайте знание и мечтайте безрайно. 

Аз ще бъда с вас!

 

 

Това, което сега четеш, не е обикновенна приказка, но все пак е приказка и то – още една приказка на Фарче… а моите приказки никак не са обикновени…

Имало едно време една топчца направена от синя светлина. 

Тя била толкова красива, че всяка сутрин всички самодиви и магьосници идвали да я гледат и да й се любуват.  

Синкавата топчица имала мощ да дарява сила на всякого с чисто сърчице и мечтателни очи, особено на добрите вълщебни жители на вселената.  

Когато започва тази приказка в сърцето на топчицата живяло едно прекрасно момиче, което се казвало Годинка. Къщата на Годинка била построена от 365 сини кристални тухлички. Колко е красива тази къщичка! Може би тъкмо тя даряваше чаровната красота на синята светлина… Годинка беше прекрасна. Имаше дълга руса коса, накичена със снежинки-звездички, големи сини очи, които блещукаха и пленяваха с красота всяко живо същество, а в ъгла на тях скрита, но силна, намираше се надеждата. Годинка се усмихваше като ангелче и всяка нейна усмивка се превръщаше в песен.

Но случваше се нещо с русокосото момиченце. Всяка сутрин, когато слънчевите лъчи къпяха синята топчица, чупеше се една тухла от къщата на Годинка, а на лицето на момичето се появяваше сянка от тъга. Така всеки ден. Годинка ставаше все по-тъжна и по-тъжна и някак губеше красотата си. От косата й като листа капяха звездичките, от очите й изчезваха искрите, а на лицето й се появяваха бръчици… къщата й ставаше все по-малка и по-малка. Когато се счупиха 182 тухли на Годинка й вече викаха леля Годинка. 

Докато ти разказвам тази приказка от къщичката на Годинка остана само една тухличка и до нея сега стои баба Година. Лицето й е пълно с бръчки, очите й са без блясък, а усмивката й… Е сега усмивката й е много по-весела от усмивката на леля Годинка! Ще попиташ-за какво? Как? Просто-след няколко часа отново ще се върне Годинка, хубава и засмяна с надежда в очите. И къщата й ще бъде от 365 тухлички, и светлината ще бъде много по-силна, а усмивката й като слънце! 

Това е приказката за Годинка и за Година и всяка година тя се повтаря, вълшебна и тайнствена като всеки нов ден. Между другото, забравих да ти кажа, че най-добрият приятел на баба Година, когато тя остане без къщичка, е Дядо Коледа.  Да, лично той – великия Дядо.

А ти сънувай, хубаво сънувай и чакай  Дядо Коледа. Може би ще ти донесе най-хубавия подарък на света…Може би ще видиш синята топчица и в нея засмяната Годинка и всички вълшебници от твоите сънища… Те ще се смеят, и ще си  играят, и ще ти говорят:

“Честита Нова година!”

 

БАШ ТИ ЛЕПО СТОЈИ ГОДИНА НОВА 

Заголицај звезде ноћи ове, 

Оне се крију, небом не плове, 

Ал’ ти их нађи осмехом обоји, 

Година нова, баш ти лепо стоји.

Пољуби месец бледуњавог лица

Он је ту негде, птица – скривалица, 

Нова чудеса и он ноћас кроји,

Година нова, баш ти лепо стоји.

Ухвати пахуље што са неба лете

Да обрадују тебе и баш свако дете,

Које ове ноћи сад минуте броји,

Година нова теби лепо стоји.

 

Нађи Деда Мраза што даровe дели,

Нека ноћи ове сваког развесели.

Подели радост, нек се само роји

Нек година нова свима лепо стоји!

Срећна нова година!

 

ЖЕЛАНИЕ

Годината нова е кат прекрасна фея,

Пристигна ето, и пред моя дом,

С нея и за нея за щастие аз пея,

За радост, за здраве, за мир и любов.

 

Нова, златиста, с дни кат’ манисти

Тя е тук пред мен, с ново пакетче,

С любов пиша буквички златисти:

„Дядо Коледа, искам си братче, 

И рокличка, панталонки, 

Искам дъвки и бомбонки,

А под тази зелена елхичка

Донеси ми и една сестричка!

 

Не искам вече да съм сама,

С добрия татко и с добрата мама, 

Прекрасно е, скъпи дядо

Да сме хубаво семейство младо, 

В годината нова много да ни има, 

Може и близнаци, та да сме петима!”

 

СРЕЋНА НОВА

 

Одлетело је пролеће…Пролећа нема.

Отрчало лето, па јесен што дрема.

Ево хладне зиме с копљима од леда,

Сва се нешто шепури и у сутра гледа.

„Па, добро бре зимо, баш си фаца права,

Храбра и оштра, весела и здрава, 

Ал’ нешто ми врдаш, зимо, ових дана, 

Искрено речено, врдање је мана.  

Ко да нешто чекаш, ко да нешто ловиш, 

Час се са снегом дружиш, час са ветром пловиш, 

Па сву децу скупиш, на клизаљке ставиш, 

После се шепуриш и важна се правиш.“

„Ма ништа ми није, чекам лепу ноћ,

Ону која доноси новом лету моћ.

Годиница нова свима нама стиже,

Полако се прикрада, све нам је ближе!

Зато сам весела, забаву сад спремам, 

Не врдам, не зевам, чак ни не дремам.

Стиже нам гланц година нова,

Потпуно нова од пода до крова!

 

Блистава, слатка за све људе света.

Нек стара оде, нек постане мрва, 

Нек нова у здрављу и радости цвета 

Здрава, лепша, боља 2021!

 

Срећна Нова година!

 

 Елизабета Георгиев
Дизајн: Милана Виденов Миланов