Запознайте се със зубъра – потенциалния кандидат за завръщане в Стара планина
Поводът за този текст е посещението в Цaриброд на представители на холандската организация True Nature Foundation в края на 2020 г. и тяхната готовност да подпомогнат заселването на европейския бизон – зубъра, в района на Стара планина.
Европейският бизон, известен още като зубър, както са го наричали древните славяни, е най-големият тревопасен и сухоземен бозайник на нашия континент. Това животно някога е играло голяма роля в поддържането на отворени горски екосистеми и дълго време е считано за любим улов на древните ловци. Свидетелство за това са многобройните пещерни рисунки.
Едно от най-старите доказателства за връзката между първобитните хора и зубъра се намира в пещерата Алтамира, Испания. Изобразен е с т.нар. земни бои, а като свързващо вещество, както се предполага, е използвана животинска мазнина. Рисунките на Алтамира изобразяват предимно животни, които са били ловувани от хората по това време. Повечето пещерни рисунки показват зубъра, т.е. бизона и това достатъчно говори за значението, което този животински вид е имал в живота на нашите предци.
ПРОИЗХОД НА ЗУБЪРА
Произходът на зубъра все още не е напълно изяснен. Установено е, че най-старите фосили на зубъри са само на около 11 700 години, което прави зубъра много „млад“ вид в еволюционен смисъл. През 2016 г. Жулиен Субрие, австралийски учен, публикува резултатите от анализи на ДНК проби от останки от бизони, които показват, че днешният европейски бизон всъщност е кръстоска между древния степен бизон и дивото говедо тур. И двата вида са изчезнали. Смята се, че степният бизон – вид, обитавал Северна Америка, Европа и Азия, е изчезнал преди около 9000 години.
Това съвпада с откритията на археолозите, които са установили, че ловците през каменната ера отначало са рисували бизони с дълги рога, наподобяващи степни бизони, и че едва по-късно се появяват бизони с по-къси рога, т.е. европейският бизон или зубърът. Смята се, че първият хибрид е създаден чрез кръстосване на мъжки индивиди от степни бизони с женски индивиди от турове и че по-късно е станало т.нар. обратно кръстосване на кръстосаните женски животни със степни бизони. Това вероятно са женски хибриди, които отново са се кръстосвали с мъжки степни бизони, тъй като мъжките хибриди са предимно безплодни.
Има два подвида зубри или по-правилно казано, размножителни линии – низинен бизон (Bison bonasus bonasus) и кавказки бизон (Bison bonasus caucasicus). Последният е по-малочислен и по-застрашен и всъщност произхожда от единствения оцелял мъжкар от кавказкия бизон и женски от низинния бизон. Смята се, че Балканите са обитавани от низинния бизон.
ЗУБЪРЪТ ПРЕЗ ИСТОРИЯТА
Преди повече от 2300 години древногръцкият философ Аристотел споменава зубъра в своите трудове, наричайки го „bonasus“. Ето защо латинското име на това животно е Bison bonasus. Той е описан и от римския натуралист Плиний Стари, както и от философа Сенека, които, подобно на някои по-късно, го описват като вид, обитавал древна Пеония – територията, която в древна Гърция е включвала областите Македония, Югозападна България и Югоизточна Сърбия, а някои идентифицират техните жители с траките. Има писмени доказателства за присъствието на зубъра и в други части на Европа. Смята се, че зубърът е изчезнал от територията на днешна България през IX и X век. Записано е, че в Англия е бил изтребен през XII век, а във Франция до края на XIV век. Споменава се и във викингските саги от XIII и XIV век. Зубрите са оцелели най-дълго в Източна Европа. В Молдова последният зубър е убит през 1762 година, а в Трансилвания през 1852 г. В дивата природа най-дълго са оцелели само зубрите в Беловежката гора – граничната зона между Полша и Беларус, най-големият остатък от европейската девствена гора, където последният индивид е бил убит една година след Първата световна война, както и в Кавказ, където последният зубър е отстрелян през 1927 г.
СИТУАЦИЯТА ДНЕС
Според данните на Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси (IUCN) от юли 2020 г. в Европа са регистрирани над 6200 зубъра. Цялата популация на днешните зубри произхожда от само 12 индивида от общо 54 зубъра, останали в европейските зоопаркове след Втората световна война, което днес прави цялата популация много податлива на някои причинители на заболявания. Последицата от този вид близко кръвно родство са проблемите в размножаването, както и в развитието на костната система на зубъра.
Организираното и планирано възстановяване на зубъра в естествените му местообитания започва през 50-те години в гората Беловежа между Полша и Беларус и оттогава тези бизони се разпространяват в резерватите на други страни, особено в Литва, Словакия, Германия, Румъния, България, Украйна, Русия, Киргизстан и други. Днес най-голямата популация зубри обитава Беловежката гора, къдетоспоред преценките живеят над 1000 индивида от всички възрастови категории. Смята се, че днес в цяла Европа има около 50 стада от тези животни, които се движат свободно.
Само 8 групи или субпопулации са достатъчно големи, за да могат в генетичен смисъл да оцелеят самостоятелно в дивата природа. Всички останали групи се нуждаят от много по-голяма човешка намеса, като добавяне на „прясна кръв“ и други мерки. Тези групи обикновено са толкова отдалечени една от друга или разделени от градски райони, че за съжаление нямат възможност да се срещат и обменят генетичен материал, което е желателно, за да се избегне чифтосването по кръвно родство. Добрата страна на тази изолираност на зубрите в Европа е, че много по-трудно се предават инфекциозни заболявания от една група на друга, ако се появи такова заболяване.
РАЗЛИКА МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ И АМЕРИКАНСКИЯ БИЗОН
Зубърът (европейският бизон) е малко по-малък на ръст от американския бизон. Той има по-дълга грива на челото си, но предната част на тялото му е по-малко космата в сравнение с американския му братовчед.
НАЧИН НА ЖИВОТ
В много отношения зубърът е подобен на днешните говеда. Бременността на женските продължава средно около 9 месеца, както при кравите, с тази разлика, че тяхната полова зрялост настъпва по-късно в сравнение с днешните им братовчедки. Възрастните мъжки зурби могат да тежат до 1000 кг, а женските от 300 до 550 кг. Височината на холката може да бъде до 2 метра, а женските са по-ниски. Тези размери осигуряват на животното сила, която отблъсква хищниците. Досегашният опит от няколко резервата показва, че зубърът, с изключение на човек с пушка, няма други хищници, което означава, че той може да се отбранява от вълчи атаки. Това обаче трябва да се приема с резерви, когато става въпрос за незащитени малки и стари или болни животни.
Женските зубри достигат пълна полова зрялост през третата година, а първото отелване обикновено е през четвъртата. Те могат да живеят над 20 години. Зубърът е голямо животно, което поради своите размери се нуждае от големи пространства. Смята се, че мъжкарите на възраст под 6 години използват площ от почти 44 km2, а по-възрастните и до 84 km2. Зубрите, които обитават гористите райони, могат да използват чак до 150 km2. През зимата движението им е ограничено до неколкократно по-малка площ. Те не са животни, които строго защитават своята територия, така че местообитанията на няколко индивида и групи често се припокриват.
Зубърът е социално животно. Установено е, че различни групи често се срещат, „комбинират“ или си обменят членове и след това се разделят отново. Те комуникират помежду си не само чрез докосване и звук, но и визуално. Феромоните също играят значителна роля. Смята се, че мъжките зубри могат да усетят феромоните на женските на разстояние няколко десетки километра. В такива ситуации дори двуметрова ограда не е пречка за тези силни животни. Има много доказателства, че те тогава са в състояние да прескочат такава височина.
ЗУБРОН
Възможно е чифтосване между говеда и зубри. Животното, което се ражда от такава „любов“, се нарича зуброн. През 19 век в Полша е имало много зуброни поради повишената устойчивост на тези животни.
ОПИТЪТ ОТ ЗАСЕЛВАНЕ НА ЗУБРИ В БЪЛГАРИЯ
Преди няколко десетилетия в България е стартиран проект за възстановяване на зубрите. Повечето от тях първоначално са държани в резерват край Разград. В началото на 90-те години зубрите са почти 160, но този брой започва постепенно да намалява. През 2013 г. е стартиран още един проект за възстановяване на зубрите в България от Съюза на ловците и риболовците и фондация „По-диви Родопи“. Зубрите, докарани от Германия в Родопите, първоначално са държани в заграждение, за да се адаптират към местните условия. Две години по-късно там се е родило първото зубърче. Те са пуснати в природата през 2019 г. и са започнали постепенно да заемат мястото си в местообитанието и да изпълняват своята екологична роля. Интересно е, че след освобождаването им зубрите са започнали със сезонни миграции – прекарват есента и зимата в по-ниските райони на дивечовъдния участък „Студен кладенец“, а в началото на пролетта се преместват на по-високите и по-трудно достъпни места.
Скоро след докарването им в Родопите зубрите са се превърнали в туристическа атракция. Когато обаче са освободени от заграждението през 2019 г., тези животни са станали по-малко достъпни за наблюдателите поради огромната площ на района. Подобно на всички останали диви животни, които живеят свободно в природата, бизоните избягват хората и се крият от погледите им, така че те могат да бъдат намерени само със съдействието на опитен водач, който добре познава територията и техните житейски навици.
За разлика от тези в Родопите, зубрите в ловното поле недалеч от Разград могат да бъдат ловувани.
МОЖЕ ЛИ ЗУБЪР ДА НАПАДНЕ ЧОВЕК?
Зубрите в дивата природа могат да бъдат опасни за човека. Неприятни преживявания могат да се получат по време на размножителния период, когато зубрите са особено чувствителни и когато реагират инстинктивно, за да отбранят малките си от възможна опасност. По време на среща се препоръчва спазване на разстояние от поне 50 метра, както и въздържане от вдигане на шум и правене на резки движения.
През 2016 г. в Германия е докладван случай на нападение на зубри върху група планинари, движещи се с куче, но в този случай спътникът на планинарите вероятно е бил причината за такова поведение на зубрите, като се има предвид, че подобна реакция срещу кучета се явява и при говедата на свободна паша. И зубрите, и говедата свързват кучетата с вълци и затова ги възприемат като потенциална опасност.
ЗНАЧЕНИЕ НА ЗАВРЪЩАНЕТО НА ЗУБЪРА
Ефектът от завръщането на зубъра в района на Стара планина ще зависи преди всичко от броя на животните, успеха на тяхното размножаване и от начина, по който те ще бъдат приети и пазени от местното население и обществото. В някои резервати собствениците на гори и земеделски земи често съобщават за щети, причинени от движението и храненето на зубри, така че някои държави имат фондове за компенсиране на такива щети.
Икономически ефект – Това животно може да допринесе за повишаване на атрактивността на Стара планина, което ще привлече повече посетители, туристи и ще донесе повече доходи за жителите на старопланинските села. Пример за това е Беловежката гора, която всяка година се посещава от над 100 000 туристи, дошли да видят зубрите.
Екологичен ефект – Зубърът е животно, което благодарение на своите размери, движение и навици за хранене може да играе значителна роля в поддържането на горските екосистеми, т.е. в прореждането на гъсти гори и т.нар. отваряне на гори. Подобно на козите и някои други животни, зубрите имат навика да бръстят, тоест да отхапват листа и млади клонки от дърветата, а понякога и кора. Стара планина, както и много други райони в тази част на Европа, е изложена на процеса на превръщане на естествените пасища в храсталаци и горски площи, които имат по-ниска степен на биологично разнообразие в сравнение с откритите местности. Това е резултат от намаляването на броя на домашните животни, които са пасли в тези райони в продължение на векове и по този начин са поддържали откритите местности. Освен това, поради човешка дейност, главно поради неконтролиран лов и бракониерство, както и поради унищожаване на местообитанията, броят на дивите животни е намалял. С присъствието си в гората и поляните бизоните допринасят за оформянето на този район, правят го мозаечен, прореждат гъстите гори и по този начин създават възможност за оцеляване на много други растения и зависещите от тях животни. Не е без значение и фактът, че те така намаляват риска от възникване и разпространение на големи пожари, тъй като предотвратяват бързото предаване на огън през гората. Мнозина биолози смятат, че бизоните могат да играят решаваща роля в екосистемата, защото от тяхното присъствие може да зависи оцеляването на други видове.
СТЕПЕН БИЗОН В ЗАБЪРДИЕТО
Едно от доказателствата за присъствието на бизони в Царибродско е горната част на черепа на това животно. Този фосил, върху който се вижда основата на рогата, които са били дълги около половин метър всеки, е намерен в околностите на село Мъзгош. Степният бизон (Bison priscus) е бил дълъг 3 метра, висок около 2 метра и е тежал повече от един тон.
ЗУБЕР КАТО ЧЕСТО СРЕЩАН ТОПОНИМ В НАШИТЕ КРАИЩА
Имената на много местности в тази част на Балканите могат да бъдат свързани с европейския бизон – зубъра. Една от няколкото със същото или подобно име в района на Стара планина е скалата Зубер над Каменишката река, близо до село Каменица. Тази масивна седиментна скала, за която ФАРЧЕ вече писа, наблюдавана отстрани, прилича на предната част на тялото на зубъра.
Всеки вид на тази планета има определена роля и заслужава своето съществуване. Смята се, че повече от 99% от над 5 милиарда вида организми, съществували някога на Земята, са изчезнали поради естествени процеси и цикли. За съжаление дейността на съвременния човек е ускорила този процес на изтребление. Според данните на IUCN, от общо 128 918 вида растения и животни в т.нар Червен списък 35 765 вида се считат за застрашени. През 2020 г. беше официално обявено изчезването на още 31 вида животни и растения от лицето на Земята. През същата година обаче зубърът „подобри“ шансовете си за оцеляване и от категорията „застрашени“ видове премина в категорията „почти застрашени“.
Историята на европейския бизон или зубъра е добър пример за това как може да бъде спасен вид, който преди това е бил доведен до ръба на изчезването. Днешните няколко хиляди екземпляра са далеч по-малко от броя на зубрите, които някога са пасли в Европа. Макар и до голяма степен урбанизиран и с разпокъсани местообитания, нашият континент все още има способността да бъде дом на много по-голям брой зубри. Стара планина, като най-големият защитен природен ресурс в Сърбия и в съседство с територията на Западна Стара планина в България, с обща площ от почти 3000 km2 със сигурност е една от най-привлекателните и най-големи европейски територии за зубри. Първите инициативи вече са стартирани. Дали и кога ще бъдат реализирани, тепърва предстои да видм и да се надяваме на – завръщащия се зубър …
Сергей Иванов
Фотография : Стефан Павић, Сергеј Иванов, unsplash.com
Дизайн: Милана Виденов Миланов
