ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!
Скъпи мои малки и големи приятели, честита Баба Марта!
Бъдете здрави, усмихнати, щастливи защото:
„Баба Марта днес разнася
пълна кошница с цветя
и на всеки на ръката,
вързва някаква мечта!“
Част от мечтата си наречена „Бабомартенска приказка“ подари ни лъчезарната ни приятелка Мая Дългъчева ☺
Насладете се на приказката, окъпани със щастие и окичени с искрена усмивка.
БАБОМАРТЕНСКА ПРИКАЗКА
В едно тъмно килерче, в едно плетено панерче
живееха две кълбенца с пухени конченца.
Първото беше бяло, бяло – сякаш в снежинки спало.
Второто пък – червено, червено, сякаш в зора топено.
Бяха останали двете мъничета от чифт коледни терличета –
пухени, топли, червени, избродирани с бели елени.
Ала Коледа отдавна мина, стихна огънят в бумтящата камина,
звъннаха капчуците, а напоследък по улуците
плиснаха новини от южните страни –
със следващия птичи полет пристига сияйната Пролет!
– Ами сега! – ревна едното кълбенце. –
Поне да бях на врабченце палтенце…
– Мхм… Аз пък можех да стана шапка за някоя премръзнала жабка –
второто кимна унило, опашленце-конченце подвило.
– А напролет кой ще тръгне да се топли –
смесиха червенобели вопли.
Плакаха, хълцаха двете кълбета, додето внезапно дочуха – някой шета!
Що да видят – една бабка добричка тупа, подрежда, и то сам-самичка.
И на всичко отгоре – сам-самичка се смее! А за капак – сам-самичка си пее:
“Целият март си е само за мен – всеки ден в него е мой имен ден!
Малко остава, малко остава – слънце изгрява, март наближава!“
– Март месец баба ви празнува, посреща гости и танцува –
раз-два – с парцала по стъклата, два-три – по двора със метлата…
Ще дойдат внучетата скоро, ще хукнат весело по двора,
та трябва да го премета от кишата и от калта.
Хм, милите, освен да тичат, аз знам – подаръци обичат!
Я да взема вкъщи да се върна и в килера прашен да надзърна –
май две кълбенца малки там оставих и де ми е умът – съвсем забравих.
Я, ама те били съвсем мънички – не стигат и за куклени терлички…
Обаче пък конците им са здрави. От нищо нещо баба ще направи!
Като чуха това, двете кълбета радостно навиха опашлета!
В шепите на бабката се сгушиха и в гласа й кротък се заслушаха.
– А такааа – от бялото кълбенце ще измайсторя едно момченце!
След това на малкия юнак слагам вълнен пояс и калпак.
Ето, от нищо и никакъв конец какъв бял и напет хубавец –
дар за моя внук – да е добряк с чисти мисли и характер благ!
А за внучката ми – да е смела – огнено момиче съм заплела –
с алени поли, с коланче бяло, с личице, от плам поруменяло!
Ето ги, тук са, под слънцето рижо – Пижо и Пенда, Пенда и Пижо!
В този миг някой подвикна на двора и баба Марта – куцук! – към стобора.
Надзъртат Пижо и Пенда: съседката на прага изскочила боса и с плетката!
Вика, запъва и ръкомаха – куп минувачи от път се спряха:
олеле-мале, какво ли става, че се надига такава врява?
Едно врабченце с дрипави дрешки беше научило зиме човешки
и на врабците с “чик-чик-чирик” преведе този сложен език:
– Беда голяма! Беда голяма! Закъсала е Първата дама!
Става задръстване горе в небето, вижте кервана от птичи карети –
някой да ги упъти се молят, че возят Нейно Сияние Пролет!
Хукнаха Пижо и Пенда смело, обиколиха цялото село,
а през прозорци и през огради чудеха им се стари и млади:
– Вижте ги, вижте – деца от кончета!
Даже калпаче си има момчето…
Отде дойдохте? Кой ви създаде?
– Кой? Баба Марта живот ни даде!
– А накъде тъй задъхано тичате?
– Към Пролетта – тя с каретите, птичите,
вече пристига, а пътя объркала –
кацнал да хапне край блатото щъркелът,
а пък Южнякът задрямал в полето,
та Пролетта се озърта в небето,
иде й даже да се разплаче заради тези нехайни водачи,
вее си роклята чуруличена, мята си булото от метличина –
вчера кокичето я покани, пък тя не знае кой път да хване!
Та затова ние бързаме двамата – да доведем подобаващо дамата!
Те щъркела, преял, открили. Южняка пък, заспал, отвили.
“Дий, конче!” – яхнали го щуро, за малко да се прекатурят,
но след минутка полетели нагоре, в облаците бели!
И така – Пролетта извадила късмет.
Пристигнала, а кой се мъдрел най-отпред?
Пижо и Пенда – момиче и момченце,
родени от червено и бяло кълбенце.
След тях бил Щъркът с натежал тумбак,
Южнякът със зелен тревист мустак,
подире им – ята, ята, ята – стотици птичета с парфюми от цветя…
Вкупом хората благодарили, а на баба Марта й се поклонили –
тъй де, зимата да си е тръгнала ехеее – наесен,
ако още се луташе Пролетта с птичата песен.
А на Пижо и Пенда дали име по-сладко –
мартенички им казват, че е кратко и рядко.
В чест на баба им Марта – тази баба умница,
с обичливо сърце и сръчна ръчица.
Оттогава се носи като приказка вече
тази истинска случка, мое малко човече –
за една Баба Марта, дето март след март прави
мартенички за всички – да са живи и здрави!
Да е светло лицето, да е пламък сърцето,
да събужда къщята звънка песен на птици,
да полюшват цветята обеци от пчелици!
Баба Марта и днес си е все тъй чевръста.
Недочува, тук-там има болки и в кръста,
ала още усуква от свойте кълбета
бабомартенски аленобели кончета…
Ти не вярваш, така ли, ти се смееш с очички?
Баба Марта ти праща, гледай тук – мартенички!
Мая Дългъчева
Eлизабета Георгиев
Дизайјн: Милана Виденов Миланов
