27 МАРТ – МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ТЕАТЪРА
Здравейте, мили малки и големи приятели!
Днес ще се качим на театралната сцена, и макар и за кратко, ще станем актьори, защото днес е празник на всички театри, а аз, любознателното Фарче, реших да го честваме заедно с лъчезарната Магарита Друмева и нейната прекрасна пиеса „Полетът на гъсеницата“!
Пригответе се първо да прочетете, а след това може би и да изиграете част от писата. Но преди да почнете, ще ви кажа още някои неща за този ден.
По целия свят 27 март се чества като Международен ден на театъра. Празникът е отбелязан за пръв път през 1961 г. по инициатива на Международния театрален институт (ITI). Чества се всяка година на тази дата с разнообразни представления на местно и международно ниво.
За съжаление и тази година ще го честваме тихо, защото палавата нкорона не спира. Дано следващата година се радваме на весели апладисменти от някоя сцена!
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
ГЪСЕНИЦАТА МИРАНДА
МРАВКАТА ЦАРИЦА
ГЛАВЕН АРХИТЕКТ МРАВ ДА ВИНЧИ
ЕФРЕЙТОР МРАВ
МРАВ І
МРАВ ІІ
СТРАЖ
ПАНГОЛИНЪТ БЕНДЖИ
СЪНЛИВЕЦЪТ
ЛЕТЯЩИ МРАВКИ
МРАВКИ ОТ ЧЕРВЕНИТЕ БАРЕТИ, ЦЯЛ ОТРЯД
1.
Утро е. Мравешкият род търси своята земя в гората, където ще построи дома си. Мравките са строени в колона по две. Тревите са като кедри за мравките. Носят Царицата в носило. При нея е настанена и гъсеницата Миранда. Пеят.
ВСИЧКИ:
Все на път и пак на път,
докато своята земя намерим.
Сега, на този кръстопът
насам ли, натам ли да поемем?
ГЛАВЕН АРХИТЕКТ МРАВ ДА ВИНЧИ:
Какво ще кажете – да спрем
ей там – под чинара вековен?
ЦАРИЦАТА-МАЙКА:
Прекрасно! Оня крем
двореца ни ще пази в ден дъждовен.
МРАВ ДА ВИНЧИ:
На работа, строители! Ей там
под арката от борови иглици
копвам първа копка сам,
а вий след мен… Ох, пада май мъглица.
ЕФРЕЙТОР МРАВУН:
Започвай строежа на небостъргача –
сто етажа под земята.
Кой там силно грачи –
по-добре вземи лопата!
ГЛАВЕН АРХИТЕКТ МРАВ ДА ВИНЧИ:
За царицата вий най-напред
спалня синя пригответе –
с легло от чам, с перде,
херувимчета отгоре подредете,
че щом потъне в сладък сън,
караконджул да не приближава.
Злите сили да избягат вън
на зелената морава.
ЕФРЕЙТОР МРАВУН:
Ей, вие двете,
хич не се въртете
като бедуини онемели!
Бързо вий за всички
храна доволно намерете!
А пък вие там – складовете
за яйцата и зрънцата направете.
ГЛАВЕН АРХИТЕКТ МРАВ ДА ВИНЧИ:
(Към Ефрейтор Мравун)
Ти какво командваш тука?
Всяка жаба да си знае гьола!
Вие там (посочва други мравки) складовете подредете!
А ти, ефрейторе, със още две
войничета, препасани със шпаги,
вън на пост цял ден и нощ
грижливо останете!
ЕФРЕЙТОР МРАВУН:
Простете, моля, но какво
За Миранда ще разпоредите?
МРАВ ДА ВИНЧИ:
Ах, да, Миранда…
И за нея трябва стая
по-голяма седем пъти,
с отделен изход и врати –
да може времето щом дойде,
навън да полети!
ЕФРЕЙТОР МРАВУН:
Какво? Какво? Нали
Миранда млечице ще дава
на нашите дечица мили?
Тя е тъй безценна крава!
МРАВ ДА ВИНЧИ:
О, Миранда ще е крава, но до време.
Да пълзи за нея си е бреме…
ЕФРЕЙТОР МРАВУН:
Бреме? Моля, разкажете!
ГЛАВЕН АРХИТЕКТ МРАВ ДА ВИНЧИ:
О, сега строим и няма време
на сладки приказки да дремем!…
Ей ти – върви натам, а вий – насам,
дружно в ритъм: рам-тарам!
Сто етажа под земята
трябва днес да изградим!
А ти, ефрейторе, май искаш
от труда да се измъкнеш!
ЕФРЕЙТОР МРАВУН:
Стражи, местата заемете!
Ще ме помните вий мене!
ГЛАВЕН АРХИТЕКТ МРАВ ДА ВИНЧИ:
(Към Царицата)
След Вас, Царице, аз съм Ваш
слуга, приятел, мъж и паж.
Поклонът мой Вий приемете!
ЦАРИЦАТА:
Приемам. Но напред вървете.
Ще Ви следваме с Миранда – двете,
да не би във коренче от трепетлика
или в бодилче от иглика
крачето си да нараня и да се осакатя…
МИРАНДА:
Сакън! Царице, на гърба ми се качете –
ще Ви нося през тревите като конче.
Триста бариери мога да прескоча
само да си вдигна коремчето нагоре,
после пък обратно – смъквам го надоле…
ЕФРЕЙТОР МРАВУН:
Никой да не се отлъчва!
Остане ли едничка мравчица далече,
не ще да оцелее бедничката вече!
ГЛАВЕН АРХИТЕКТ МРАВ ДА ВИНЧИ:
Добре го каза, братко, и е вярно:
заедно ли сме – сме силни
ЕФРЕЙТОР МРАВУН:
и здрави кат юмрук, непобедими
срещу всеки вятър, мор и враг!
Изчезва като пушек мравешкият страх!
ГЛАВЕН АРХИТЕКТ МРАВ ДА ВИНЧИ:
Но виж – Луната свойто златно
око зад хълма горд отваря
и май че време е да спим.
Пък утре – пак ще продължим.
ЦАРИЦАТА:
Лека нощ, придворни дами,
благороднички в работни роби!
И на теб, Миранда, ведър сън!
Стражи! Хайде, бързо – вън!
И нека нищо да не разтревожи
мравешката нощ и сън.
ЕФРЕЙТОР МРАВУН:
Стражи, местата заемете
и ако враг ни наближи,
ракетата сигнална изпрати!
Ох, как съм уморен…
2.
Мрав І и Мрав ІІ стоят на пост пред мравуняка. Над тях – арка от борови иглички. Пеят щурчета.
МРАВ І:
Ох, добре пощипва. Ще замръзнем.
МРАВ ІІ:
От вятъра е. Реже като с нож!
МРАВ І:
Почти 12… Тихо и злокобно.
МРАВ ІІ:
Сякаш призраци витаят злобно.
МРАВ І:
Стегни се! Шпагата си здраво дръж!
МРАВ ІІ:
Ах, да свърши тази нощ веднъж!
МРАВ І:
Какво от туй? Ще дойде друга…
Как грозно зее тази фуга!…
МРАВ ІІ:
За пръв път ми е, братко,
другите си хъркат сладко,
а аз треса се тук от страх…
МРАВ І:
Когато аз за пръв път бях
на стража пред двореца царски,
все призраци привиждах…
МРАВ ІІ:
Какво е туй? Голямо, страшно,
същински великан!
Идва май насам…
МРАВ І:
О, стига вече! Нали сме малки мравки,
какво ще видим друго, ако не –
чудовища с пенсне
и зъби остри като зъбери,
с нозе обрасли като дънери
и с нокти – турски ятаган. (Вижда страшна сянка)
Ах! Наистина –
звяр кат великан
иде май насам…
МРАВ ІІ:
Казах ти – не си измислям!
Виж го – приближава!…
МРАВ І:
С броня и доспехи…
Който друг да беше – всеки
туй ще потвърди!
Ох, мирните ни дни
ще свършат скоро май…
МРАВ ІІ:
Да взема да го гръмна!…
МРАВ І:
Не, не бива. Като съмне
на ефрейтора ще кажем.
МРАВ ІІ:
Майчице! Какво да правим?
МРАВ І:
Пухти и диша тежко,
тоз железен чернодрешко.
МРАВ ІІ:
Сякаш танк върви насам!
Мачка всичко той без срам.
МРАВ І:
Нещо лошо ще се случи,
предчувствие таквоз ме мъчи.
МРАВ ІІ:
Какво? Какво ще стане?
МРАВ І:
Шшт!… Сякаш се отдалечава…
МРАВ ІІ:
Ох, слава Богу! Че ми прималява…
МРАВ І:
Изчезна яко дим в мъглата.
На ефрейтора главата
нека да му мисли утре.
МРАВ ІІ:
Без малко щях да глътна
езика си от страх.
Добре, че съм си само стража,
с обноските на паж и
не ми тежи на раменете
ефрейторска глава…
МРАВ І:
Важното е, че си мъж!
В нашата страна на почит са мъжете.
На нас се пада тази чест –
рода си да преумножим.
МРАВ ІІ:
О, каква съдба щастлива!
МРАВ І:
Царицата ни днес
в прекрасната си черна рокля
приличаше на пеперуда.
МРАВ ІІ:
Красавица е тя! И как блестяха
на слънцето по царската корона
седем изумруда.
МРАВ І:
За нея знам от моя дядо още.
МРАВ ІІ:
От твоя дядо? Че царицата тогава
трябва да е стогодишна!
МРАВ І:
Стогодишна, ама майка.
Пред нейната велика красота
не ща аз други мравки да погледна.
МРАВ ІІ:
Не ти и трябва. Деца
ще ти родят ли? Няма!
МРАВ І:
Ех, да можехме да дремнем…
Едва стоя на мравешките си крака.
МРАВ ІІ:
Това е забранено! Утре,
щом Слънчо се покаже,
на ефрейтора ний двама
за „танка“ ще разкажем.
3.
Утро. Свири войнишка тръба и всички мравки започват трескава работа. Царицата – Майка се събужда, а две Летящи Мравки й прислужват да си оправи тоалета. Припяват й песен.
ПЕСЕН НА ЛЕТЯЩИТЕ МРАВКИ
Ще яхне Слънчо свойто конче
и тук при нас ще долети.
Ветрилце от брезово клонче
на Царицата ще подарим.
До – ре – ми…
До – ре – ми…
ЦАРИЦАТА:
Ама че е душно тук…
Жега, страшна жега… Напук
на вчерашната радиопрогноза
за гръмотевичния дъжд
и буря страшна със порои
в цъфналата ръж…
ЛЕТЯЩА МРАВКА І:
Корсетът Ви, Мадам.
ЦАРИЦАТА:
Ох, не стягай толкоз!
И днес ще снасям пак!
ЛЕТЯЩА МРАВКА ІІ:
Простете! Тъй добре ли е?
ЦАРИЦАТА:
Прекрасно!
ЛЕТЯЩА МРАВКА І:
Закуската, Мадам.
ЦАРИЦАТА:
Какво е туй?
ЛЕТЯЩА МРАВКА ІІ:
Миранда праща Ви млекце. Като на Майка.
ЦАРИЦАТА:
Миранда? Тук е още?
Защо не е на паша?
Какво се бави! Бързо!
Ефрейтор Мрав ми доведете.
А млекцето – не, не, не приемам!
Дечицата ни с него нахранете!
МИРАНДА:
Не се сърди, Царице,
денят ни беше труден вчера.
А млечице аз имам в изобилие –
до скоро ме доиха, и за тебе имам. И…
ЦАРИЦАТА:
Добре тогава, ще си пийна малко,
но ти, Миранда, трябва
да ставаш рано, във зори,
да ти се спи дори,
недей забравя,
ти си много важна крава
за целия ни мравешки народ!
ЕФРЕЙТОР МРАВ:
Викали сте ме, госпожо.
ЦАРИЦАТА:
Стражите къде са? Миранда придружете
до младото дърво отсреща! Веднага!
ЕФРЕЙТОР МРАВ:
Да, Царице! Стражи!…
ЦАРИЦАТА:
А архитектът Мрав Да Винчи
строежа нека продължи, че… Ох!… (родилните болки я хващат пак)
ЕФРЕЙТОР МРАВ:
Миранда, тръгваме ли вече?
МИРАНДА:
След тебе, важни господине.
ЕФРЕЙТОР МРАВ:
Не, моля, ти напред върви.
МИРАНДА:
Казах, аз след тебе.
ЕФРЕЙТОР МРАВ:
Миранда, хайде, ти – напред!…
ПЕСЕН НА ЛЕТЯЩИТЕ МРАВКИ
Ще яхне Слънчо свойто конче
и тук при нас ще долети.
Ветрилце от брезово клонче
на Царицата ще подарим.
До – ре – ми… До – ре – ми…
4.
Стражът води Миранда на паша.
МИРАНДА:
С млекцето всички ви
аз мога да нахраня.
Но някак си обидно е
да ме смятате за крава.
СТРАЖ:
Прости, Миранда, но нали
е толкоз важна твойта служба.
И е толкова добре платена…
МИРАНДА:
Иска ми се да летя
над горската дъбрава.
Сънувах се с криле –
красавица голяма,
с рокля на рае
във жълто и кафяво…
А пък вие – все
крава съм била, та крава!
СТРАЖ:
Внимавай, Миранда, трън!
МИРАНДА:
Малко уважение, все пак…
Кравите са толкова ужасни,
особено когато дъвчат –
сто тайфуна сякаш
из дъбравата фучат!
СТРАЖ:
Това листо харесва ли ти, скъпа?
МИРАНДА:
Царицата – и тя
във мене вижда само крава!…
Това листо да бъде – да!
Като че ли туй е важно само!
СТРАЖ:
О, не бива тъй ужасно да роптаеш
срещу нашата Царица.
Щом казва тъй, така е значи!
В мравешките ни редици
настъпва смут, когато
някой се бунтува,
а е награден богато
смиреният като кротува.
МИРАНДА:
Да, бе, без причина.
Пък и аз съм гъсеница.
СТРАЖ:
Внимавай да не си удариш
в клончето над тебе
гъсенишката гърбица!
МИРАНДА:
Избърсвам си една сълзица…
СТРАЖ:
О, Миранда, гледай!
Чудовище грамадно там виси!
Стражът посочва с шпагата си спящия Сънливец и настръхва, готов за бой.
МИРАНДА:
Майчице, какво е туй?
С едно око ни гледа,
а другото пък спи!
СТРАЖ:
Спи ли, казваш?
А, това е оня стар Сънливец,
от дядо си за него знам.
Същински мързеливец –
по цял ден и по цяла нощ
само спи, и спи, и спи.
МИРАНДА:
Да мръднем малко по-натам.
Не искам някакъв Ленивец
да ме схруска
за закуска.
СТРАЖ:
Не бой се. Той е вегетарианец.
Сиреч, не яде месо.
Не си за него апетитна мръвка.
Нито аз пък – апетитна мравка.
МИРАНДА:
А мляко пие ли? Това е
много важно, че ако реши
като нищо ще ме издои.
СТРАЖ:
Ленивецът не е опасен.
Не бой се, казвам ти,
нали затуй съм стража
от хищниците да те пазя.
А този тук не ни е враг.
МИРАНДА:
Ох, заклещих петия си крак
в чатала на това дърво.
Започвам да работя
и да ръфам туй листо.
СТРАЖ:
Пък аз в туй време
Ленивеца ще поразгледам.
Че може някой ден
дисертация да пиша
за мързеливеца велик
и сред мравешкия род
навек да се прочуя.
МИРАНДА:
Внимавай да не го събудиш!
СТРАЖ: (Пее)
Ленивецо, ти който
по цял ден само спиш,
знаеш ли какво е слънце?
И звезда, и вятър, и пшенично зрънце,
което в пазвата на угарта расте?
Знаеш, грънци!
Едничкото, което си видял
през целия си спящ живот,
е този клон отсреща.
Ти, който само спиш,
мечтаеш ли изобщо нещо?…
Мечтаеш, грънци!…
МИРАНДА:
Остави го!
Ленивецът щом само спи,
сигурно сънува много. Дали
сънят му пък не е
истинският му живот?
Там е пълно може би
и с океани, платноходки,
градове и рижи котки,
и красиви пеперуди…
Ако се събуди,
може би ще спре да диша!
Остави го!
Мечтателят насън да литне,
щом в истинския си живот не може.
СТРАЖ:
Миранда, скъпа, мила, Боже,
едва ли толкоз трябва
Ленивеца да защитаваш.
По-добре млъкни и яж –
за другиго е отреден
тоз хвъркащ блян, мираж.
С теб трябва скоро да вървим
в двореца да те издоим.
МИРАНДА:
И аз сънувам нощем
че политам над гората.
Не ща да се събуждам – още,
още, си сънувам свободата.
Кой ли пък ме пита?
Мен, „преживящата крава”…
СТРАЖ:
Миранда, почини си. Ама че препича…
Ще поспя под тази незабравка…
Омръзна ми по цял ден все да тичам…
Ще сънувам ли, че съм летяща мравка?… (Притихват и двамата.)
5.
В мравешкия дворец.
ЦАРИЦАТА:
Какво разправят стражите? Видели
чудовище-гигант в среднощни доби?
ГЛАВЕН АРХИТЕКТ МРАВ ДА ВИНЧИ:
Да, тъй казват. Стражите са смели,
но не посмели
чудовището да последват.
ЦАРИЦАТА:
Ох, за какво ли по-напред да мисля?
За яйцата ли, за царството ли,
за града ни милионен
или за враг хамелеонен?
ГЛАВЕН АРХИТЕКТ МРАВ ДА ВИНЧИ:
Успокойте се, Царице,
ефрейтор Мрав ще може
таз загадка да разкрие.
ЦАРИЦАТА:
Ефрейторът да дойде бързо!
(Влиза Ефрейтор Мрав)
Ефрейторе, идете,
със стражите поговорете.
Снощи звяр гигантски са видели,
но да го следват не посмели.
По-бързо, загадката решете!
Ох, пак ме стягат във корема
родилните ми болки. Ох, горко ми!…
І КРИЛАТА МРАВКА: (пее)
Ах, колко мънички и бели
са мравешките яйчица!
Щом утре се излюпят
миличките ни деца,
чичовци и лели
люлчици ще изковат,
с песнички ще ги приспят:
трили лили, трели лели…
Ефрейторът и нощната стража.
ЕФРЕЙТОР МРАВ:
Е, хайде, разкажете! Какво
толкоз много тъй ви разтревожи?
МРАВ І:
Мислим, че към нас ужасен враг
стремглаво приближава.
Ловува снощи в пълен мрак.
Чудовището застрашава
мравешкия ни народ.
МРАВ ІІ:
От някакъв железен род,
прилича на брониран танк,
покрит с дебели люспи,
щом падне вечерния мрак
към царството ще се дотътри
и с лепкавия си език –
седем километра дълъг,
плющящ като камшик,
двореца ще погълне.
МРАВ І:
В стомаха – зъбите стотина
скърцат – адско кречетало.
Това е важната причина
да дойдем тука толкоз рано.
ЕФРЕЙТОР МРАВ:
Без паника! Аз зная
името му – панголин!
И зная също
начин да го победим!
Ний воини сме и не от вчера.
Щит до щита, брат до брата,
ще стегнем мравия отряд
и ще прогоним този мравояд!
Тръбачо, бий тревога!
Ще нападнем първи вражата бърлога!
Свири бойна тръба, предвещаваща бойна тревога.
ЦАРИЦАТА:
Ах, панголин! Три такива зная
през дългия си мравешки живот.
През не знам си и коя година
излапа цяло царство кат компот,
мъжете ми загинаха геройски,
а мене скриха под една рогозка,
където снесох сто яйца за час.
ГЛАВЕН АРХИТЕКТ МРАВ ДА ВИНЧИ:
Ето ни и нас
в пълно бойно снаряжение –
изпълнени със страст
и мощно дръзновение.
Бункерът под нас –
сто етажа под земята,
Царице, теб ще скрием там заедно с децата.
Бързо, тръгвайте веднага!
ЦАРИЦАТА: (Към Ефрейтор Мрав)
Рицарската чест се пада
на вас да защитите!
Повишавам те в чин генерал –
победно да водиш войските!
ЕФРЕЙТОР МРАВ:
Царицата си първо да опазим
от този враг омразен,
дълбоко в земните недра
веднага да я скрием, да!
(Към Мрав І и Мрав ІІ)
Вий двамата, елате! Миранда
отвъд полето от лаванда
да стои на близкото дърво –
това ще бъде най-добро!
ГЛАВЕН АРХИТЕКТ МРАВ ДА ВИНЧИ:
Вземете листи и шушулки,
вържете ги и направете люлки –
в поточна линия млекцето
по нея да се стича, дето
е входът на скривалището,
до стърнището по нанадолнището.
Ето ви чертеж и план
от изобретателя Мраван.
ЕФРЕЙТОР МРАВ (вече ГЕНЕРАЛ):
Мощта на този великан
с хитрост ще оспорим… Да!
Мравките навеждат глави една до друга, шушукат и измислят стратегия.
6.
ПАНГОЛИНЪТ БЕНДЖИ:
Ох, успях на зиг-заг
по хълма да притичам.
Най-големия си враг
с човешки имена наричам.
Добре, че лъвове не срещнах
по пътя в тоя прахоляк,
че тогаз прощавай, душо грешна…
А от тигъра не ме е страх –
свия ли се на голяма топка,
цялата в желязна броня,
зъбите на злата котка
в люспите ми се изронват…
Ох, взех да огладнявам…
(Мята езика си – камшик).
Змийче ли тук подушвам?…
Не, досаден червей…
Май с паяци ще се налапам –
трийсет килограма.
То и триста грама тука няма…
Уф!…Трябва в тая кал да джапам…
Ще поровя под земята,
мравешкия род съм си нарочил.
Но преди това е важно, смятам,
ноктите си да наточа…
Взема огромна пила и започва да си точи ноктите,
които са много дълги.Чува се жестоко скърцане.
А стига толкоз. Ще поспя,
че така съм уморен…
В листака ще се укрепя
или под този клен.
Че ако минат хора
тука на баира,
от люспите ми – що за мода?!
си правят сувенири…
Ай, каква беда…
Лека нощ съм аз сега…
7.
Дворецът на мравките. Някои мравки правят поточна линия от дървото до мравуняка, та млякото, издоено от Миранда, да стига до скритите дълбоко мънички мравки. Други строят барикади.
ГЕНЕРАЛ МРАВ:
На война – като на война!
Наточихте ли копията, войници!
И нека нашите редици
да стегнем здраво, във едно!
Щитовете съберете,
един до друг ги подредете –
да изградим стена,
непробиваема!
Колко милиона сме?
МРАВ І:
По данни от последното преброяване на населението
сме 6 милиона и половина.
ГЕНЕРАЛ МРАВ:
Поставете свързващ телефон
в щаба и всички окопи!
Жените и децата – милион
покрийте със сламени снопи.
ГЛАВЕН АРХИТЕКТ МРАВ ДА ВИНЧИ:
Пусни поточната линия!
Работи съвършено и перфектно!
ГЕНЕРАЛ МРАВ:
Съгледвачите от първа линия
да докладват незабавно и коректно.
МРАВ І:
Панголинът, генерале,
не вижда надалече.
Много уморен е,
заспал е сигур вече.
МРАВ ІІ:
С нокти, мощни като багер,
човъркаше земята снощи.
Близо до нашия лагер
цял час бронята си пощи.
МРАВ І:
На пипане е твърде хладен,
като покрив ламаринен.
Знаем, че е страшно гладен.
Скърцаше жестоко, сякаш
строшена окарина.
МРАВ ІІ:
Туй скърцане си беше
къркорене от глад…
Далтонист е и не може
цветовете да познава.
МРАВ І:
И легна през деня да спи.
Навярно през нощта напада.
МРАВ ІІ:
А как ухаеше на мед
и на ванилов сладолед…
ГЕНЕРАЛ МРАВ:
О, глупавичка мравка!
Бързо да направиш справка
в мравунската енциклопедия:
туй тактика е вражеска
коварна, панголинска –
да ни привлече нощеска
и като захар да ни схруска!
Казах: забрави!
И вземи, че се стегни,
меча си наточи ли?
Че съм замислил аз една
стратегия исполинска –
един милион мравки
ми трябват за това.
След час
тръбите ще свирят тревога.
Заповядвам всички да поспят!
Сбирай сили, мравешка войска,
битка ни чака велика!…
8.
Стражът охранява Миранда на дървото.
СТРАЖ:
Тук си в безопасност, Миранда.
МИРАНДА:
Какво ли е да наблюдаваш война отвисоко?!…
СТРАЖ:
Вярвам, че ще победим! Казвам ти: споко! Та ние сме 6 милиарда мравки по цялата земя! Даже 6 милиарда и половина! Не може да излапа всички…
МИРАНДА:
Не бива и стотина мравки да загинат!
Макар и да изпитвам жал към панголина.
СТРАЖ:
Но как така, Миранда?! Как така?!
Жал към тоз омразен враг?!
МИРАНДА:
Вярно, че е враг на мравешкия род, но как
панголинът да живее, щом
роден е мравояд?!
СТРАЖ:
Млъкни, Миранда! Иначе
си тръгвам и на генерала
всичко ще доложа!
МИРАНДА:
Но аз не искам мравоядът
да затрие вашто царство.
Само казвам, че не е виновен…
СТРАЖ:
О, отчайващо е! Стига вече!…
Нека видим как работи
новата поточна линия.
МИРАНДА:
Перфектно! Мъничетата ще пораснат
докато се води таз война, макар че…
Макар че… Какво пък общо имам с нея?
Та аз не съм… Та аз съм… гъсеница…
Ох, боли ме, всичко ме боли.
И тялото, и тук по раменете
сякаш сто иглици ме пробождат…
Доктор май ще трябва
тялото ми да прегледа.
Доктор ще извикаш ли?
СТРАЖ:
Ах, колко нишки от коприна,
от слюнката ти се изтеглят!
Покри се цялата малина…
Приличаш на мамул
в копринения си пашкул.
МИРАНДА:
Тук нямаш вече работа.
Отивай в мравешкия строй,
и заеми там поста свой.
СТРАЖ:
Но, Миранда, постът ми е тук,
теб ще трябва да опазя.
Ти за нас си много важна,
супер много важна крава.
МИРАНДА:
Боя се, че грешиш.
Известно време ще поспя
в пашкула от коприна.
Ох, боли! Копнежът да летя
от сънищата ми извира!
Едва ли ще съм вече толкоз
супер важна крава
за мравешкия род.
Къща от коприна… –
туй е тайна стара –
с вход копринен
и с копринен свод…
СТРАЖ:
Миранда, не разбирам –
причина не намирам…
МИРАНДА:
Врагът е долу, мощен и злокобен,
а ти се криеш тук.
Страхливец май си безподобен,
скрит зад дивия бамбук!
Върви и храброст покажи!
СТРАЖ:
О, Миранда! Вече ми дососа
и така ме разядоса!
Не съм ни подъл, нито прост!
Напускам с радост този пост!
СТРАЖЪТ излиза.
9.
В двореца на мравките. Мравешката войска е строена в редици. Генералът изнася реч пред войската.
ГЕНЕРАЛ МРАВ:
Горди мравки, смели воини,
нека да опазим с чест града ни милионен!
Архитект Да Винчи, поведи
в първа битка първи взвод!
Щом панголина победим,
ще празнува цял народ…
Но сега, звук стържещ чувам,
сякаш сто резачки сто дървета режат.
О, иде час съдбовен – панголинът се пробужда!…
ПАНГОЛИНЪТ БЕНДЖИ:
Ах, как страшно къркорят ми червата.
От седем дена не съм слагал и мравка във устата.
Но… що е туй? Шум ли чух? (Ослушва се и души наоколо).
Моят слух е цял във слух!
Мравешките феромони носа ми гъделичкат.
Без много церемонии два тона ще изгълтам.
Но тихо… Кротко стой, тяло тромаво и тежко,
сами се приближават – ама просто смешка!
Ще пусна малко миризма на мед,
охо, ще се подлъжат и насам, напред
в устата ми направо ще се вмъкнат…
Добре не виждам – участ зла,
но пък има нещо в таз глава (сочи главата си)
и с хитрост аз ще ги примамя,
чудничка вечеря ще направя.
Продължава да души наоколо и отчаяно се опитва да види през тревите.
ГЕНЕРАЛ МРАВ:
Червени барети, славни бойци,
по тревички се спуснете,
върху клепачите стъпете –
зашийте вражите очи!
Да се смрачи денят, да стане нощ,
и да отслабне панголинската му мощ!
По клончета и по тревички се спускат мравки, облечени в черно. Носят червени барети на главичките си. Качват се върху панголина и „зашиват” с челюсти клепачите му. Панголинът се мята на всички страни.
ПАНГОЛИНЪТ:
Олеле, боли!
Сякаш сто шевни машини
тракат върху мен! Ааааа!
Панголинът мята с езика си наляво надясно.
ГЕНЕРАЛ МРАВ:
Ха-ха! Първа победа на първи отряд!
Свирете победно, тромпети!
Сега – езика му да вържем!
Мравките връзват езика му на възел.
ПАНГОЛИНЪТ:
Мята се и стене, фъфли със завързан език.
Ах, ох, их! Аааа!
Мравките викат във възторг.
ГЕНЕРАЛ МРАВ:
Ха-ха! Трети взод: под ноктите
на панголина се вмъкнете
и здравата хапете!
Мравките влизат под ноктите му и панголинът се опитва да се освободи.
МРАВ І:
Уф, че мръсотия под ноктите си крие,
не е научен явно ръцете си да мие.
МРАВ ІІ:
Пфу, какво зловоние се носи!
Ей, ти не се ли къпеш никак?
Майка ти не те ли учи
на обноски светски?
МРАВ І:
По-лош си от прасе,
дори от мърлява кокошка
и гърбава стоножка! Пфу!
ПАНГОЛИНЪТ БЕНДЖИ:
Аз? Да ме славнявате
със мъллява кокотка
и гълбава стонотка?!
ГЕНЕРАЛ МРАВ:
Крилати мравки, вие сте на ход!
Напред да тръгне следващият взвод!
Под здравата му броня се вмъкнете,
гъделичкайте, хапете!
Крилатите мравки се изсипват върху панголина вмъкват се под люспите му и започват да хапят. Най-меките части на панголина се намират на корема му, там са и най-много мравки.
ПАНГОЛИНЪТ БЕНДЖИ:
Ох, не ме мътсете тъй, ах, моля ви,
узасно ме е гъдел, ох, плестанете де,
гъдел ме е, ох, потва да боли!
Милост няма ли във вас?!
Ох! Помост! Помост!
Доктол викайте! Умилам!…
Сънливецът се събужда.
СЪНЛИВЕЦЪТ:
Кой крещи в среднощна доба
и съня ми нарушава?!
Защо крещиш като разгонен слон?
ПАНГОЛИНЪТ БЕНДЖИ:
Това е само моят стон,
ужасно ме боли,
уважаем господин!
СЪНЛИВЕЦЪТ:
Тъкмо сънувах как във Китай
пеперуда красива се влюбила
в мъничка капка роса.
От брака им се излюпили
три странни яйца –
от черното – бивол,
от пъстрото – тигър,
от жълтото – хора,
от бялото – ах, не разбрах!
Съня ми прекъсна с викове страшни
и тъй се ядосах, и тъй се ядосах, че…
ГЕНЕРАЛ МРАВ:
Господине, нямам честта да Ви зная,
но май че сте честен човек.
СЪНЛИВЕЦЪТ:
Човек?… Нееее, Сънливец…
В съня ми няма врагове
и танкове не бродят нощем
по улиците на вълшебния ми град…
ГЕНЕРАЛ МРАВ:
Господине, бъдете съдник и решете
в тоз честен горски съд –
какво да сторим с панголина?
Понеже много често
напада мравешкото царство,
оставаме без братя, без бащи,
справедливостта сега тук мощно в мен крещи!
ПАНГОЛИНЪТ БЕНДЖИ:
Но аз съм млавояд!
С какво, по дяволите, да се хланя!
СЪНЛИВЕЦЪТ:
Стани вегетарианец – като мен!
ПАНГОЛИНЪТ БЕНДЖИ:
О, голко ми! Ще умла!
Искам, но не мога!
СЪНЛИВЕЦЪТ:
Още днес гората ще напуснеш! Съвсем, завинаги и за съвсем!
ПАНГОЛИНЪТ БЕНДЖИ:
О, съвсем не виждам… Кой си ти,
та тъй безстлашно ме заплашваш
и належдаш, и командваш?
СЪНЛИВЕЦЪТ:
Един послушен горски жител,
пазител на съня
и който в тишината
намира смисъл траен.
Можем без война
в гората да живеем
и нека всеки има
своя дом и глътка въздух…
Ама че миришеш!
Май изобщо, хич, съвсем и никак
не се къпеш!
ПАНГОЛИНА БЕНДЖИ:
Добле, добле,
вана ще си взема пълво,
само ме пуснете в късти да си ида.
После сте отида при доктола –
да ми наплави опелация
и пак да виздам, както вчела…
Къде е юг? Натам? Натам?
Не знам посоката коя е,
къде да ходя, пак не знам…
Ах, окаян аз…
СЪНЛИВЕЦ:
Хич не ща и да те знам! Сбогом!
ПАНГОЛИНЪТ БЕНДЖИ:
Сбогом! Ох! Е, хайде, плестанете,
колема пелфолилахте ми вече
като билетче за тламвай
или коледен клавай,
или стала пелфокалта,
изтълвана на асфалта. ОХ!
Отърсва се от мравките енергично, те падат, а Панголинът бяга.
ГЕНЕРАЛ МРАВ:
Ха-ха! Вижте как бяга врагът!
Честита победа, мравешки воини! Ура-а!
МРАВКИ:
Ура!
СЪНЛИВЕЦЪТ:
Тъй и тъй съм се събудил,
нещичко ще си похапна…
(Вижда пашкула на гъсеницата.)
Я, какво ли е това?
Гъба някаква навярно.
Ето че деликатеса
изпратил ми е някой
направо на адреса…
Хм, може и да е отровно…
Ей, какво помръдна
вътре в гъбата?
Нещо живо? О, месо!
Не е за мен тогава.
Месо не ям откак съм се родил…
Но… Какво е туй, което мърда?
О, беш съм аз сега, далеч оттука!
Излиза.
10.
Мравешкият дворец.
ГЕНЕРАЛ МРАВ:
Победата наша в нозете ти слагаме,
царице прекрасна на мравешкий род!
ЦАРИЦАТА:
Добре дошли, прекрасни войни!
Ще празнуваме всички победата!… Ох!
Бременна съм пак… Извикайте Миранда!
МРАВ І:
О, нещо странно случи се с Миранда.
Оплакваше се, че е болна,
но не вдигна температура,
нито вирус я замъчи,
нито бъбреци и кръвно.
И странно – заприлича на мамул,
обвита във пашкул.
ЦАРИЦАТА:
Бързо, да идем при нея!
Дошло е и нейното време!…
(Отиват на дървото, начело с Царицата.)
О, Миранда!
МИРАНДА:
Царице! Боли, ужасно боли
тялото, главата…
ЦАРИЦАТА:
Не е капризна поза,
по-скоро е метаморфоза.
МРАВ І:
Туй пък що ли значи?
Трудно се изрича
думата мета… метафромоза…
МИРАНДА:
Туй значи, че сънят е станал истина,
а истината – в сън потъва,
назад във времето се връща,
в нещо друго се превръщам –
сред копринените нишки
криле растат и цветове
покриват нежното ми тяло.
Художникът-природа ме рисува
с нова рокля – кадифе,
мека, като пухче на топола…
Но тихо, моля, ах, сега
боли, боли, боли душата,
невидимо и неотменно, да, така
в сърцата ни се ражда красотата…
ЦАРИЦАТА:
Миранда!… Ние…
МИРАНДА:
Мълчете…
Скоро ще изляза в новата си кожа.
Ангели ще пеят от небесните си ложи –
за полет нависоко една душа се ражда,
с надежда пълна и с любовна жажда.
А вие, мравчици, присядайте привечер
върху листо от дива детелина,
при вас ще идвам с чувства най-сърдечни
да послушам вашия оркестър окаринен.
И няма тъмна сила на земята
от любовта към вас да ме отлъчи!…
Здрачът тъмно покривало мята,
спира мойто тяло да се мъчи.
Ето ме! Ида!…
Всички застиват в мълчание и гледат мърдащия се пашкул. Звучи драматична музика, а Миранда пъшка, охка, пъшка, охка… В един момент пашкулът се разкъсва и от него полита красива пеперуда.
Край
Маргарита Друмева е по образование икономист, по призвание музикант, поет, журналист, драматург, автор на мюзикъли за деца и възрастни.
Работила е като щатен композитор в Драматично-куклен театър „Сава Доброплодни“, Силистра, автор на музикални картини и оригинална музика за над 30 театрални постановки в България и Румъния.
Бард, автор на песни.
Има издадени две книги: „Писма от кристали“ (2004) със стихове и „Маркльошницата“ (2019) с детски пиеси.
Понастоящем се опитва да поддържа Детско онлайн сп. „Щъркел“ за детско творчество. Реализира Международния детски и младежки конкурс „Роди се дете, Син ни се даде“, който има вече 5 издания.
Съставител и редактор на книгата „Роди се дете“ с творби на 130 деца от България и чужбина, посветени на Рождество Христово, издадена през 2021 г. със спомоществователството на Фондация „Библейска лига“ и Асоциация ЕМПИРЕЙ.
През м. февруари в Кукления театър в Стара Загора имаше премиера на спектакъла „Самодива“, за който е написала авторска оригинална музика.
Управител на Творческа къща „Щъркелите“ ЕООД от април 2020 г. за организиране на творчески школи с деца в областта на различни изкуства и с участието на деца със специални потребности.
