КЪДРИЧКО

Миналото лято джуджето Къдричко направи една дълга разходка и така се умори, че легна сред червените латинки в градината и заспа. Мина цяла година, а Къдричко още спеше. От времето дрешката му посивя, а червените му ботушки почти изгубиха цвета си.
В един горещ летен ден сърцето му, което беше будно, долови тревожен шум. Стенеше тревата, която изгаряше от слънцето. Цветята клюмваха едно след друго и умираха от жажда. Сърцето на Къдричко затупа силно и заблъска гърдите му. Малкото човече се събуди, скочи на крака и се огледа.
„Трябва да помогна!“ – помисли си то и се зае за работа.
Бързо извади телефона си, включи го към снопче слънчеви лъчи и се свърза с небесната облачна станция. Оттам обещаха да изпратят дъжд.
Само след час на покрива на къщата кацна малък бял облак. Къдричко най-любезно го помоли да полее цветята. Облачето свали шапката си, която беше една голяма лейка и обиколи с нея градината. Когато се върна на покрива, Къдричко му предложи:
– Доведи и приятелите си!
След няколко часа над всяка градина спря по един бял облак, от който се изсипаха хиляди дъждовни капки. Жителите на града не бяха виждали по-чудновата картина. Учени зарегистрираха необикновеното явление и напразно се опитваха да го обяснят.
Къдричко се настани удобно под свежите латинки и се приготви да заспи.
– Помощ! Помощ! – чу се тънък гласец.
Една млада калинка се беше оплела в паяковата мрежа, която се люлееше над главата на Къдричко. Малкото човече се покатери на латинковия цвят и освободи калинката.
– Колко си добър! – каза му тя. – Имаш ли нужда от нещо?
– Да, трябва ми малко червена боя. Ботушките ми съвсем избеляха.
Калинката му даде от червената боя на крилцата си. Къдричко си лъсна ботушките, легна в латинковия цвят и заспа. Беше така уморен, че едва ли ще се събуди преди следващото лято.

Анета Дучева