Завръщането на бивола

Водният бивол (Bubalus bubalis) е едро домашно, тревопасно и преживно животно с интересна история и значима икономическа и екологична роля в живота на съвременния човек. Днеска се отглежда в 77 държави на пет континента. Претполага се че общата численост им е над 200 милиона. Най-многобройни са в Индия, докато в Европа се оглеждат над 500.000 биволи, най-вече в Италия. Използва се за както за мляко и месо, така в някои страни все още и за теглене, макър че тяхната сила предимно е заместена от машините.

 

Дивия им роднина
Африканският бивол е най-близкия роднина на нашите домашни биволи. Африканският бивол живее на стада от по няколкостотин животни – обикновено край водоеми Той е много агресивен и е с непредсказуем характер. Поради това хората почти не могат да го опитомят. Класифициран е в групата на 10 най-смъртоносните видова за човек в Африка. Претполага се че е убил повече ловци на едър дивеч от всички други африкански видове. Смята се, че африканския бивол убива около 200 души всяка година.

 

Опитомяването им
Водният бивол е опитомен преди 3000 – 7000 години, значително по-късно от колкото кравите чието опитомяване е станало преди 10.000 години. Центърът на удомашняване на бивола е бил в Южна Индия, откъдето в последствие бива разпространен към Япония,Северна и Източна Африка и Южна Европа. Претполага се че численноста на Балканите им се особено повишава след идването на аварите преди 1500 години.

 

Биволите в старите български и сръбски записи и предания
В миналото на Балканите биволовъдството е било силно развито. Нуждата от теглителна и работна сила имала влияние на числеността на биволите. Отглеждането им в България започва още през периода на създаването на Първото Българско Царство. Един от най-старите запазени записи на територията на днешна България, където се споменават биволите, е Сюлейманкьойският надпис, от времето на Кан Омуртаг, преди 1200 години. То е епиграфски паметник на който е върху разцепена на 2 части мраморна колона издълбан текст описващ условия на 30-годишния мирен договор между тогавашна България и Византия, сключен през 815 между кан Омуртаг и византийския император Лъв V Арменец.
В този надпис който уточнява границата между двете държави и урежда положението на славяните, останали на византийска територия, уговорена е размяната на военнопленници. Макър че голямата част от надписа е повредена, следващия текст може да се разбере:
„…Четвърта глава за пленените християни и за заловените… за турмарсите,спатариите и комесите: ще даде… за бедните войници: душа срещу душа. Два бивола ще даде за заловените извън крепостите, ако… селата. Ако е избягал стратег…“
Днеска се съхранява в Археологическия музей в София.
Но, биволите се споменават и през периода на кан Крум, бащата на Омуртаг. Писателя Стефан Цанев цитира неизвестен летописец и казва че Крум е исползвал 10 хиляди бивола, за да пренесе различни видове съоръжения, които след това исползвал в опита да превземе Консантинопол, столицата на силната Византия.
Биволите се споменават и като причина за смъртта на сръбския патриарх Паисий Яневац,през 147. години. Той е починал два дни след като е бил ранен от бивол в манастира Будисавци (Косово и Метохия).
Сръбският манастир в Хиландар, през втората част на XVIII век е притежавал 120 бивола, а биволите се споменават и в документите на манастира “Високи Дечани”, където имало биволари – хора задължени за отглеждане на тези животни.

 

Типове и породи
Съществуват два основна типа биволи: блатен бивол, който е в близки „фамилиарни“ отношения с дивите азиатски биволи, и речен бивол, който се отглежда предимно в Индия Европа и Египет. Регистрирани са повече от 20 породи биволи в света.
Биволите в най-голямата част на Балканския полуостров принадлежат на така наречения средиземноморски бивол. Такива са и тези биволи които се отглеждат в Сърбия, Македония и Гърция. Те са с комбинирано направление, в миналото са използвани за работа, днеска за мляко и месо. Това е било животно което е отглеждано по поречията на реките, край блатата и езерата. Животните са с черна окраска, често са с бели петна по челото и/или опашката. Костната система им е изключително здрава. Рогата им са извити като венец над главата им. Това им помага да се защитават. Дават от 700 до 1200 литара мляко през лактация, а теглото им е от 450 до 600кг. Същите биволици в Италия, поради десетилетия селекция, дават и по 2500 литара мляко.
Но, в България става дума за една друга порода, която се казва българска мура. Taзи порода е настанала след кръстосването между местния средиземноморски бивол с индийската високопродуктивната порода Мура. През 1962 г. България е внесла от Индия бикове от породата мурра с цел да подобри и покачи продукцията на млякото.
Малкото биволче на бъгларски се казва „малаче“, а в околността на Прешево и Буяновац в Сърбия, исползват думата „чукче“ .

 

 

Дивия му нрав
Докато домашните крави, особено широко разпространенните породи са загубили много от дивите си привички, то биволите са ги запазили в голяма степен. Казват че могат да бъдат капризни животни, своенравни, дори и злонравни, особено мъжките. Те не се доверяват на непознат човек, но много добре познават стопанина си и членовете на семейството му. Често се случва че допускат да бъдат издоявани само от човека, който ги е отглеждал и който не ги тормози.
За млякото им и прочутата „моцарела“
Почти една десета част от млякото в света е издоена от биволици, a според някои проучвания дори и повече. Млякото на биволицата е изключително качествен продукт и една от причините за „ренесанса“ на този вид в Европа. То е по-гъсто, има повече суха материя и почти 2 пъти превишава по масленост кравето мляко, а повече мазнини има дори и от овчото мляко. Млякото им съдржа повече белтъчини, калций и А витамин от кравето мляко и е по здравословно. Биволското мляко може да се съхранява по -дълъг период в сравнение с кравето мляко. Това е така, защото биволското мляко има по голямо съдржание на ензима лактопероксидаза.
Според данните на ФАО глобалното производство на биволско мляко се е увеличило с 32,57% от 2011 г. до 2018 г. През същия период кравето мляко се е увеличило с 10,67% (от 617 на 683 милиона тона).
Италия е страна където биволиците завзеха важна роля в животновъдството и млекопроизводството. Тази държава е на пето място в световен мащаб по производство на мляко и първо място в Европа. Италия произвежда 97% от биволското мляко, произведено в стария континент. Само биволската моцарела, която е защитена съгласно схемата на ЕС за защитено наименование за произход (ЗНП), се оценява на стойност на продажбите от над 750 милиона евро

В балканските страни днес биволското мляко се исползва за производство на ценното масло, както и за кисело мляко и бяло саламурено сирене.
Млечността на местните биволи на Балканите зависи от породата. Биволите в Сърбия могат да дават на ден от 2 до 7 л мляко, докато българската мурра дава повече мляко.

Екологичната им роля
Биволат е животно което може да има изключително важна роля в подържането и опазването на биологичното разнообразие на влажните зони – блата, торфища, мочурища или открити водни площи. Те не само че могат, но вече се исползват за такива цели. Най-близките примери са някои влажни зони около езерата в Гърция, както и Украинския остров Ермаков на Дунав. Теглото и силата им помага да минават през храстите и тръстиките, създавайки пътеки, басейни и локви които са дом на много насекоми, земноводни и риби. Те също така помагат разпространяването на семена от растенияте. Според някои проучвания биволат може да разпръсне повече от 200 растителни вида чрез косъма или изпражненията си.

 

Закакво обича да се натопява във водата
Английското му име е „water buffalo” – водни бивол и то нее без основ. Те се особенно добре чувстват, когато са близо до река, язовир, воден басейн, гьол, където се разхлаждат. Местния израз е да се „топи“ във водата или калта, в смисъл да се натопява.Тази особеност на бивола да се къпе в реките и в блатата е една от най-характерните му черти, към която изпитва голяма страст. Причината е факта, че биволът има много мастни и малко потни жлези по кожата. Калта полепва по бивола, а солите ѝ разтварят част от мазнините по кожата, от което той усеща облекчение. Допълнителна причина е защита от кожни паразити.

 

 

За устойчивостта им и предимствата им
Биволите се по-добре справят от говедата с различни видове заболявания. Казват че се по са устойчиви на заболяването известно като болестта „Луда крава” или болест на Кройцфелд-Якоб. Биволиците са по невзискателни към храната от кравите. Единствено биволът яде кисели треви и друга растителност, която вирее в заплатени и мочурливи места. От ранна пролет до късна есен биволът може да се отглежда на пасищата. Способността на бивола да успешно усвоява грубите и малоценни фуражи е голямото му видово предимство.

 

Гробът на Иван Вазов
Един от примерите за огромната сила и ролята на тези животни в миналото е и гробат на големия български писател Иван Вазов. Казват, че поради огромната любов, която е питаел писателят към природата на България., той пожелал върху неговия гроб да бъде поставен камък от морените на Витоша. 10-тонната скала била донесена от местността Златните мостове, където Вазов обичал да седи, била висока 2,5 метра и широка 1,5 метра. Изключително сложното превозване, 1926. година било възможно само с помоща на биволи. То е станало с кола, теглена от три двойки биволи. Било необходимо 18 дни за да се премине разстояние от 22км и камъка да се довезе от Витоша до улица Московска в центъра на София.

 

За бивола в народните песни и поговорки
Най-известната песен в която се споменяват биволите е шопската песен от Знеполе „Море чича рече да ме жени“
Море чича рече да ме жени, море вчера рече, съга нече
Море вчера рече, съга нече, а пък стрина Сава ич не дава

Море не даваше, не даваше, море най-после се съгласише
Море годише ми белу Неду, море бела, бела ко арапин.
Море бела, бела ко арапин, море тънка, тънка како мечка.

Леле качишею у колата, море колата си прискърцаше
Море колата си прискърцаше, а па биволиете примъцаше

Леле ка се друсну, така седе, море двете дъске се строшише
Море двете дъске се строшише, а па биволете подплашише

Една од старите поговрки която описва нашата склонност към преувеличаването в живота е и:
„Бива, бива, ама цял бивол за мезе не бива.“

 

 

Биволите в миналото на Цариброд и Пиротска околия

За някогашното отглеждане на тези животни в Цариброд свидетелства и една от рисунките в известния графичен цикъл на художника Методи Петров, посветен на стария град и неговите вече изчезнали или значително изменени характерни места. Рисунката ”Последните дюкянчета“ показва как биволите на едно царибродско семейство се къпят в р. Нишава.
Според едно преброяване от 1905. година в Пиротска област е имало 83 бивола, но претполага се че ги е имало значително повече.

Къде днеска може да ги видим

Днес, в околността на Цариброд и селата Бачево и Скървеница, се отглеждат около 25 бивола, които през 2010 година са върнати в района след няколко десетилетия отсъствие. Тук се отглеждат за разплод и заради месо, но за съжаление не и за мляко.

Може да се каже че това животно в последните години отново става интересно за отглеждане в Бълария и Сърбия.

 

Сергей Иванов
Фотография : Стефан Павић, Сергеј Иванов, unsplash.com
Дизайн: Милана Виденов Миланов