Историята на театъра
Мили деца, добре дошли в света на магията, където написаните думи и нарисуваните картини оживяват пред очите на зрителите и ръкопляскайки от сърце поздравете Неговото Величество – ТЕАТЪРА.
Думата театър произлиза от гръцката думичка theatron, която буквално се превежда като „място за гледане”. С основната си функция – това е мястото, където се играят сценични пиеси на живо.
Театрална сцена: две жени се обаждат на вещица (и трите носят театрални маски). Римска мозайка “Villa del Cicerone in Pompeii”, изложена в Националният Археологически Музей в Неапол, в Италия. Творба на Диоскорид от Самос
Но театърът включва много елементи, той може да означава и дейността по поставяне на пиеси, което е работата на театрален режисьор. Освен това, един актьор може да каже „Аз играя на сцената“ или драматургът може да каже „Аз пиша за театъра“, което означава, че пишат пиеси (съдържащи сюжета и репликите на актьорите), вместо да пишат за филми или телевизионни предавания. Задачата на костюмографа е да сътвори величествени костюми за всеки един от актьорите, намиращи се на сцената (наподобаващи определна епоха или съвсем измислени и, до този момент, невидяни). Сценографът „облича” сцената, създавайки среда, в която магията става реалност. Композиторът добавя нотите на музиката, която засилва ефекта на щастието, тъгата, страха… или което и усещане ревисьорът пожелае да достигне у зрителя.
И така с общи усилия и единен стремеж, целият екип от театрални дейци създават единен продукт, наречен „театрален спектакъл”. Всички тези хора имат важна роля в театъра, но театърът се случва „тук и сега”, пред очите на зрителя – затова театърът не е истински докато и публиката не е там, за да го изживее.
Театрални маски на трагедията и комедията. Мозайка, римско произведение на изкуството, 2 век н.е. Капитолийски музей, Рим
Древна Гърция
Кога точно е започнал театърът е загадка. Праисторическите ловци разигравали истории, за да разказват за своите ловни успехи. Древните египтяни изпълнявали свещени песни и танцували за своите богове в религиозни церемонии, но идеята за театъра като драматично забавление идва по-късно. Първите хора, за които със сигурност знаем (и имаме доказателства), че създават театрални пиеси, са древните гърци, в даааааалечната 600 г. пр.н.е. Те разделят пиесите (театралните текстове) на два вида: трагедия и комедия. Доста умно, така че това разделение се е запазило и до днес. Най-известните древногръцки автори на пиеси са Есхил, Софокъл, Еврипид и Аристофан. Някои от техните пиеси са оцелели и се изпълняват и до днес. Тези древногръцки пиеси се играели на открито в големи амфитеатри, така че много хора можели да ги видят, като част от празненството на религиозният празник в чест на Дионис (богът на виното и плодородието). Имало и състезания между драматурзите (както споемнахме по – горе: хората, които пишат пиеси се наричат драматурзи) и победителят получавал награда. Понеже поетът на име Теспис е бил първи, който спечелил конкурс за драматична пиеса на фестивала и той се смята за първия актьор, днес понякога актьорите наричаме теспийци. Теспис въвежда и използването на маски в гръцкия театър. Илюстрациите върху изкопани старинни вази и други ценни предмети от онова време, обикновено показват маски, подобни на шлем, покриващи цялото лице и главата на актьора, с отвори за очите и малък отвор за устата, обогатени с перука.
Неолитна каменна маска, 7000 години пр.н.е.
Маската трябвало да се „стопи“ с лицето и да позволи на актьора да изчезне, изцяло потъвайки в ролята си. Така зрителите вече не го възприемали за актьор, а за героя на когото му се случват хубави или лоши неща.
Но маските са създадени и да показват възрастта и емоциите на героя. На жените не им било позволено да участват в постановката, така че мъжете носели женски маски и играели женски роли. Гърците имали много брилянтни идеи. С цел на по-силен ефект, те са използвали и различни механични устройства, включително специален кран за изкарване на богове на или извън сцената. Във всяка постановка имало и гръцки хор, който споделял важната информация, за да помогне на публиката да проследи изпълнението. В припева са се коментирали теми и показвало се е как публиката може да реагира на драмата. В гръцкия театър трагедията била най-обичаният вид пиеса.
През 300 г. пр.н.е. римляните били вдъхновени от гръцкото изкуство, култура и театър и написали латински версии на гръцките пиеси. Тогава комедийните пиеси станали по-популярни от трагедиите.
Древен римски театър в Сирия
В римския театър често робите изпълнявали ролята на актьори и, за разлика от гръцкия театър, на жените било разрешено да излизат на сцената, но те не играели важни роли. Римският театър трябвало да се състезава за вниманието на публиката, защото дотогава тя била свикнала да присъства на състезания с колесници, гладиаторски състезания и публични екзекуции. Това довело до необходимостта от впечатляващи театрални спектакли, които да държат вниманието на зрителя. През следващите два века римляните вложили много усилия и построили около 125 театрални сгради (което е било изключителен успех по онова време), но техните пиеси включвали сценично насилие и груб хумор. Затова Християните не ги одобрявали и затворили всички театри.
Какво се случило след това и как театърът успял да оцелее въпреки разрушените сцени и забранените пиеси – ще разберем в следващата ни среща. Дотогава повярвайте в магията и насладете се на някоя театрална постановка. Или пък – направете си вие такава – трябва само да има публика и тогава всяка дума и всеки жест става театър.
Tамара Янков
Дизайн: Милана Виденов Миланов
