УЧИЛИЩЕ ОТ УСМИВКИ – Основно училище „Братство“ село Звонци
В прегръдката на прекрасната природа, в люлката на слънцето и вятъра намира се село Звонци. Самото село е разположено по поречието на три реки, Ракитска и Беринска, които образуват Блаташница, а тя най-тесният каньон в Европа – Чедилка. Природата тук е била щедра и звонския край е дарила с много красоти. Но, този път ще се спрем върху красивото малко училище от детски усмивки, със символичното име „Братство“.
Първото училище в Звонци датира от 1860 година. Намирало се в малка сграда на десния бряг на река Ракита. След освобождението от турците, училището е преместено в Турската кула, в която работи до 1894 г., когато на десния бряг на река Ракита е построена нова училищна сграда от камък. Историята на училището потвърждава, че първият учител е бил Миленко Стоянов, от град Трн. След Първата световна война на длъжността учител в Звонци през 1921 г. идва Илия Маринкович от Модра стена. Той е заменен от Александър Нагарни от Беларус. След Нагарин учител става Сима Стефанов от Вучи дел, който е първият учител от звонски край.
През учебната 1941/1942 г. в Звонци е открита прогимназия с три класа. В каменната училищна сграда училището работи до 1948 г., когато през пролетта Ракитската река отнася сградата и училището е преместено в частна къща на Александър Стоянов. Нова училищна сграда е построена през 1954 г. От 1955 г. прогимназията прераства в осемгодишно основно училище. Тъй като броят на учениците значително се увеличи, появява се нужда от по-голяма сграда. Старото училище е разрушено през 1980 г. и на същото място е построена нова сграда в която училището се намира е и днес.
От периода след Освобождението от турците до края на Втората световна война училището се нарича „Христо Ботев“. След войната получава име „Звонце”, а от 1960 г е ОУ „Братство“.
Хубавата училищна сграда, прекрасната природа, добрите жители и още по-добрите учители напоследък са тъжни. В училищния двор няма такава глъчка като преди… Броят на учениците бързо намалява, така че училището в момента има 15 ученици – 10 в централното училище, 3 в паралелката в с. Ракита и 2 в паралелката в с. Пресека. Но въпреки малко, усмивките на тези дечица украсяват този край и призовават надеждата, че училищния звънец ще звъни и занапред.
Звъни звънец, звъни звънец,
в прекрасното Звонци навред кънти,
звъни звънец, звъни звънец,
хубавото училище отваря врати.
Класните стаи топли, приветливи,
погледа на децата с радост озарен,
малко дечица, но много щастливи
знание събират всеки, всеки ден.
Елизабета Георгиев
