НОВ ЖИВОТ
Есента дойде с първите дъждовни капки. Вятърко тичаше над гората и свиреше в комините на сънливите къщички в края на големия град. Птичките ги нямаше. Стегнаха набързо куфарите и се отправиха на пътешествие. Там, където винаги е топло и дъждът не пее приспивни песни. Само врабчето остана. Дърветата съблякоха алените премени, земята цяла се застла със златни тъкани черги.. Горкото врабче! Стана му студено…беше свикнало Слънчо да гали с топли лъчи перушинката му през лятото..а зелените листа на дърветата да му шепнат приказки.. а сега, прегръщаха го голите клони на дърветата, сякаш сплетени в прегръдка ръце.
Врабчо разпери крилца…подгони две-три едри дъждовни капки, запрепуска с вятъра.. Ехей, чудна надпревара…Колко мъничко изглеждаше селото отвисоко. Можеш да го побереш в шепа! Спомни си за лястовичките, неговите съседи..домиля му, но пък не съжаляваше, че остана тук, където се беше родил, там- под старата стряха –Сега беше застлана с чуден килим- мек като пух! Сякаш някой беше разстлал одеяло от памук! Сгуши се между листата. И чуден сън го споходи..От семенцата, които разпиля палавото дете онзи ден главици надигнаха малки зелени стъбълца, събудиха се зажаднели за нов живот…едно малко чудо!Благодатна е есента и чудотворна, от нея се ражда животът-повтори се то думите на стария дядо Живко.А напролет, когато птичето оглася със своя ангелски глас гората и възпява прохладните сенчести поляни, тучните високопланински пасбища..и онази малка, сладка ,дъхава ягодка! Приглася му цялата гора, разкривайки тайни за незнайни храбреци, които планината е приютила някога…Припява и ветрецът , който гали нежно бузките на детето и роши златната му косица..А ромонът на бистрото поточе шепти,, Ела! Остани!
И сякаш поемаше; песента на малките скаути…Нещо се размаърда под пуловера ми! Стопли се и се разшава Сивчо… Ами, да! Взех го само за миг да го стопля, но си помислих, че ще му е по-добре при мен-на топло вкъщи! А напролет при следващия поход отново ще дойдем точно тук, ние двамата скаути, аз да се поразтъпча, жаден за нови вдъхновяващи преживявания, А Сивчо да пази лятос страта хижа.. Пък да си е при своите…Жаркото лято, мразовитата зима- походи винаги ще има! Защото ние, децата, безкрайно жадуваме за планината! Обичаме животните, билките, цветята!
Свята нощ! Коледна нощ!В навечерието сме на най-светлия Християнски празник-Рождество Христово.. А казват, че по Коледа се случвали чудеса.. А знаете ли за мен какво ще бъде най-голямото, най-святото… Мечтая по цялата земя всички да си подадем ръка, да няма бедни,да няма гладни..да няма ,,сиви“ и мръзнещи врабчета, да бъдат сити децата по земята, защото от всички краища на света еднакво горещи, чисти по детски са сърцата…
Велислав Ивайлов Василев 7 клас
ЦПЛР-ОДК,Шумен – УЛК ,,Сладкодумци“
България, град Шумен
Илустрация: Маја Гаков
