КОКОШЧИЦАТА, КОЯТО ИСКАШЕ ДА СЕ КАЧИ НА ЕВЕРЕСТ
Имаше едно време една кокошчица, която снасяше всеки ден по едно хубаво бяло яйчице. Стопанинът ѝ беше толкова доволен от нея, че я хранеше само с виенски кифли.
– Ти си най-хубавата кокошчица, която съм виждал! – казваше ѝ той всяка сутрин, докато вземаше топлото яйчице от полога. След това се прибираше вкъщи, слагаше яйцето в синьото канче и го сваряваше за закуска. Той много обичаше сутрин, докато си чете вестника, да си хапва варено яйце. През това време кокошчицата се разхождаше наперено из двора, надничаше от време на време през прозореца на кухнята и кудкудякаше раздразнено. Тя не можеше да разбере защо стопанинът ѝ така дълго държи в ръцете си тази глупава хартия, какво толкова има в нея? Не прилича на яйце, не става, както се вижда, за закуска… Даже не кудкудяка.
– Алооо, забрави за яйцето, ще изстине! – чукаше с човката си тя по прозореца, когато загубеше търпение. Но стопанинът даже не я чуваше.
– Това е вестник – отговаряше ѝ вместо него един дълъг червей, който предпазливо показваше от пръстта само главата си. – Във вестника пише разни интересни неща…
– Какви интересни неща?
– Амиии… за разни холивудски актриси… За моржовете в Антарктида… За най-високия връх Еверест… За какво ли не…
– О, така ли! – въздъхваше кокошката. И след това ходеше по два дена замислена из двора.
Много ѝ се искаше да направи нещо такова, че стопанинът ѝ да захвърли този вестник и да гледа само нея. Например да стане холивудска актриса… Хм, че хубаво… Да стане морж… А, не, това последното хич не ѝ харесваше, тя не обичаше водата. Да изкачи Еверест? Да, това също не е лоша идея! Тогава всички вестници ще пишат за нея, а той, ядосан, ще се провикне: „Ах, колко съм глупав! Ако ѝ бях обръщал повече внимание, сега щеше да си е тук, при мене… Щяхме да си говорим за разни интересни неща…“
– Има ли влак за Холивуд? – попита кокошчицата оня многознайко червея. Неговите уши обаче бяха пълни с пръст нали непрекъснато правеше тунели в земята. Та вместо Холивуд, на него му се счу „този студ“. И си помисли, че кокошчицата го съжалява, дето му мръзнат краката в градината.
– Няма такова нещо, гарантирам! – каза той, а това е самата истина. – И в най-лютата зима под дълбокия сняг и под горния пласт пръст е топличко като под юрганче.
– А за Еверест? – попита кокошчицата.
На червея му се счу, че тя му вика: „Я излез“ – в смисъл да се покаже целият над земята, та да види дали не са му измръзнали крачетата.
– Ооо, забравих, че обещах на един приятел да му се обадя по телефона, извинявай, друг път ще довършим! – каза червеят и бързо-бързо се скри дълбоко под пръстта.
Отогава, ако сте забелязали, всички кокошки обичат да се разхождат в градината и все ровят земята. И като видят отнякъде да се подава червей, тичат да го уловят с човката си, за да не избяга, а да им каже откъде тръгват влаковете за Еверест и колко струва билетът.
Петя Александрова
Дизайн: Милана Виденов Миланов
