Книгите са най-мощната форма на диалог между хората, между общностите, между поколенията. В ерата на технологиите и бързото темпо на живот, нямаме достатъчно време да се съсредоточим върху себе си и нашето удовлетворение. Един от най-добрите и най-полезните видове развлечения е да седнем в природата, или в любимото кътче в стаята си, с хубава книга в ръцете и да четем, четем, четем… Затова е книгата едно от най-великите изобретения на човечеството. Тя е силата даряваща знание, удоволствие, щастие. Обичайте книгата!

По решение на ЮНЕСКО на 23 април 1995 г. започва да се празнува Световния ден на книгата и авторското право (World Book and Copyright Day (International Day of the Book; World Book Days)). С празнуването на този ден в целия свят, всички, които имат връзка с книгите и книгоиздаването  се стремят да насърчават четенето, издателската дейност и защитата на интелектуалната собственост чрез авторското право.  Голяма роля в това начинание имат и библиотеките.

Самата инициатива води началото си от 1923 година, когато в книжарниците на Каталуния решават да почетат паметта на Сервантес автора на „Дон Кихот”, който е починал на тази дата.

Всеки ден трябва да послушаш поне една песен, да погледнеш хубава картина и да прочетеш поне едно мъдро изречение.–  Гьоте

В книгите се крие особено очарование – те ни носят наслаждение, говорят с нас, дават ни добър съвет и стават наши приятели. – Франческо Петрарка

Книги това са приятели. Безстрастни, но верни. – Виктор Юго

Множество книги са като ключове от непознати стаи в замъка на собственото аз. – Франц Кафка

Ако четеш само книгите, които всички четат, можеш да мислиш само за онова, което всички мислят. – Харуки Мураками

Има и по-лоши престъпления от горенето на книги. Едно от тях е да не ги четеш. – Йосиф Бродски

Приемете като правило никога да не давате на дете книга, която самите вие не бихте прочели.“ – Джордж Бърнард Шоу

Не съм срещал трудност, която един час четене да не смекчи. – Шарл дьо Монтескьо

Правим те од проклијалог семена у себи,

од срца дрвета које сам украла са првим словом.

Правим те од одбачених мисли сирочића

које сам закључала у твоју кору.

Правим те од песника у људима

који те сваки пут наново упознају.

„Слуга покорни, књиго,

ја сам човек!“

И као човек те пратим у стопу.

Кап и кап – мастило, кажу.

Мрља и мрља – зову га слово.

Шара до шаре – реч им је име.

Цело поље речи

и ти на крају.

Можда ће ми бити жао

што, ето, и сада разбацујем те речи

као поцепане папириће

на којима су написане лоше успомене,

прецртане љубави

и побркане мисли.

Ти си ми сведок – читај ми душу!

Знам да ће ми бити жао

што их притом гужвам и стежем,

цедим у њима нечије и своје,

како бих после онако жедна

посисала  сваку истину.

Ти си ми сведок – читај ми душу!

Окруњене мисли

поређане као капљице кише

умивају једна другу.

Правим те од кише…

На столу од папира

капљице мезете душу једна другој,

наздрављају за мудрост,

наздрављају за снагу

којом ће волети сваког

ко их окуси.

Правим те од укуса…

О, добра моја, стално те правим од свега,

а ти шуштиш, жубориш, шапућеш,

па говориш, брбљаш и вриштиш,

затим приповедаш, диваниш, збориш

и увек слушаш онога ко те воли.

У срцу ти срце дрвета.

Ветар и лишће.

Кора и душа.

Последњи лист на врху – сунце.

Елизабета Георгиев
Дизаjн: Милана Виденов Миланов
Фотографије и илустрација: unsplash – freepik