Днес е 24 май, Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. На този ден в България се чества българската просвета, култура и създаването на глаголицата от Солунските братя Кирил и Методий.  

24 май е обявен за официален празник на Република България с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 г.

24 май, като празник на братята Кирил и Методий, днес се отбелязва в много славянски държави Русия, Беларус, Украйна, Сърбия, Северна Македония, Черна гора, Словакия, Чехия и др.

 Историята говори, че за първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив се организира празник на Кирил и Методий. Празненството става по инициатива на Найден Геров. Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий датират от 12. век, като те са признати за светци още в края на 9. век.

Българският просветител, учител, педагог, преводач, книгоиздател и общественик Йоаким Груев през 1856 г. предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици. Тридесет и няколко години по-късно, през 1892 г. Стоян Михайловски  написва текста на училищния „Химн на Св. св. Кирил и Методи“. Химнът започва със стих „Върви, народе възродени“ и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Музиката към химна създава Панайот Пипков  през 1901 г.

 

 

 

Български всеучилищен химн

Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!

В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден

– и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада там,

дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!…

О, влез в Историята веч,

духовно покори страните,

които завладя със меч!…

Тъй солунските двама братя

насърчаваха дедите ни…

О, минало незабравимо,  

о, пресвещени старини!  

България остана вярна

на достославний тоз завет –

в тържествуванье и в страданье

извърши подвизи безчет…

Да, родината ни години

пресветли преживя,

в беда неописуема изпадна,

но върши дългът се всегда!  

Бе време, писмеността наша

кога обходи целий мир,

за все световната просвета

тя бе неизчерпаем вир,  

бе и тъжовно робско време…

Тогаз Балканский храбър си

навеждаше лице под гнета

на отоманский властелин…  

Но винаги духът народен,

подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!… През десет века

все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе

извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте

– заспал в глубока тъмнина;  

подвижници за права вярна,

сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,

о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее

във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

 в Славянството во век веков!

Русе, 1882, априлий 15 [сп. „Мисъл“, 1892, кн. IX-X]

 

 

СВЕТО СЛОВОПУТЕШЕСТВИЕ СВЕТЕ БРАЋЕ

 Векови су гнездили своје спасење

На пергаменту пожутелог лица,

Уз црне ликове искричавих суза,

Густог мастила које хвата тмину

И разлива свој сјај у даљину,

Сејући духове и небеске и земаљске славе.

Пресипао се дух-писмо

И пред крстом и пред полумесецом,

Преливало своје анђеоско лице

У мудрост и знање,

На крилу птице гласоноше

Везивало народе и срца, умове и душе

Напајало суше избледеле мудрости

Неког мудраца,

У живе враћало мртве успомене,

Рушило ограде камене

И градило мир, љубав и слогу

Да људи могу,

Да просто могу да постану блиски.

Вековима тако писмо обитава,

Ал’ једном роду небески чистом,

Јуначки великом, Богу блиском

Писмо је било тајна…

Подметали су му туђе ликове, свеце,

Туђи крст су давали да љуби,

Туђом молитвонм да се моли

Свевишњем богу.

Давали му језик других душа

Свој родни да заборави да слуша,

У храму бога туђој вери да се клања,

Без језика и знања

На свом прагу странац да буде.

Словени, јунаци, бивши пагани,

Крст примише, ал’ туђом речју окупани

Свом језику леђа окренуше…

Растислав Моравски

Не хтеде дух словенски западу да преда.

Словенство је највише,

Оно тражи веру и новог господара тражи,

Замењује Триглава, Перуна, Стрибога Христом,

Ал’ на језику том треба да га нађе.

Мудар и велик обраћа си Михајлу,

Круни византијској:

…Божјом милошћу здрави смо и к нама су дошли многи учитељи, хришћани од Влаха и од Грка и од Немаца учећи нас различито. А ми Словени смо прост пук и немамо никога који би нас упутио на истину и разумно објаснио. Зато, добри господару, пошаљи таква мужа који би нас уредио у свакој правди…

У скуту вере источног крста, Византије,

Цар препозна мудрост и снагу ума

У лику браће из светог Солуна,

Синови синова премудрог Соломона,

Премудру децу Константина и Методија,

Поклони се свом престолу моћи и рече:

…Чујеш ли, Филозофе, ове речи? Други овога учинити не може осим тебе.

Дакле ево ти много дарова и узми брата свога игумана Методија те иди...

Пружи цар и царство

Руку за спас за род и реч,

за слово и глас,

Велики Констанин Филозофом назван

Обележен од бога знањем мудрошћу и вером, са братом својим…

…Послушавши високу реч, предадоше се молитви заједно са другима који су били истога дуга као и они. И ту откри бог Филозофу словенске књиге и онда створивши слова и саставивши беседу крене на пут у Моравску, узевши Методија…

 

И кренуше браћа словенском земљом…

Прашњаве стазе далеких простраснстава

Обливене словенском крвљу,

Посуте прахом словенских костију,

Миловале су босе табане

Учитеља словоносаца

До судњега дана.

У даљини звече кораци,

Ка висини корачају свеци,

Учитељи, мудраци, богу блиски

И словенству доносе спас за род и реч, за слово и глас,

Братском љубављу и вером

Окићени ореолом славе

Награђени за векове, за вечност…

 

Eлизабета Георгиев
Дизаjн: Милана Виденов Миланов
Фотографије: wikipedia