Казват, че днес е ден на влюбените… Е, любовта е чудо.. И като малък, умен фар, не съм сигурен, че има смисъл много да говоря за нея…Тя живее в сърцето на теб, и на теб, и на теб… не се срамувай, любовта е чудо…

Затова, зарових любознателното си носле в стария бележник и намерих тези две „любовни“ стихотворения…

Може би и не са истински любовни стихотворения, но причината да ги напиша беше любовта…

Подарявам ти ги!

 

Един Петък, важен господин,

влюбил се в Неделя, малка фина дама.

На първата среща подарил й крин,

но тя го погледнала и казала: “Ама,

уважаеми мосю Петък,

знаете ли, че аз съм важна, модерна персона!

От един господин очаквам рози,

Розата е владетелка на трона

на всички цветя! Да, да, да!

С векове тя ражда любов

между една дама и един господин,

a вие искате символ нов

на любовта да бъде този глупав крин!!”

Тя погледна крина,

с въздишка го върнала,

дамската си чантичка сърдито прегърнала,

и тръгнала към Вторник, най-добрия мъж,

той й е дарявал рози неведнъж!!

Петък я погледна:

„Каква странна дама!

По-добре ми е, зная, да съм си сам!

Жените те стягат като с въже,

лъжат, измъчват бедните мъже!”

Четвъртък той повика, решение намират

–  отидоха в барчето на по една бира!

 

 

Рећи ћу вам,

чисто зато што сам добре воље: 

волим да се спотичем о ветар

и да хватам месец

за оковратник од сребра,

да дукате немира нижем

уз звекет препечених зрака

и да свака перла злата 

носи моје име.

Рећи ћу вам,

чисто у поверењу:

у суседној улици живи ОН.

Није богзна шта,

али носи облаке у џепу

и осмех му мирише 

на ораховину

коју сеје у сваку нову реч.

Живи се некако,

али, рећи ћу вам,

чисто зато што сте ми симпатични:

ја сам понекад злослутница…

Чак и у перу ласте

видим ветар који доноси сумњу.

Ипак, ЈА знам да ме ОН воли!

У колевци својих осећања

ређам старе луткице

без глава.

Црна слика, зар не?

Пошашавим понекад због ЊЕГА, 

али и то је љубав!

Знате,

издаће ме стопала,

јер остављају трагове.

Припитомила сам те своје душмане,

али њихове печате не могу.

Пратим ГА, понекад само.

И то је љубав!

Чудно је то… Да…

Рећи ћу вам,

само зато што вам трепавице

некако посебно сјаје:

волим плаве очи…

Спаковала сам своје мисли,

ставила их у кофер нежности

и предала их ЊЕМУ.

Боље је тако, зар не,

са плавим очима и ЊИМ у мени!

 

Eлизабета Георгиев
Дизайн: Милана Виденов Миланов
Илустрация: freepik