ЗА ЧАРОВНАТА ГОСПОДАРКА НА МИГОВЕТЕ

Хубаво е, когато в живота си имаш изключителни приятели, поради които се чувстваш благословен, че ги познаваш и че са част от някои прелестни мигове, които никога няма да забравиш.
Въпреки че официално съм на една година, неофициално съм много по-възрастен и момичето, с което днес ще ви запозная познавам мнооого одавна.
Малката Анджела с тайнствената си усмивка говореше стихове…
Малката Анджела с другата си сериозна усмивка ставаше актриса…
Малката Анджела танцуваше, свиреше пиано, и пак танцуваше…
Малко по-големата Анджела продължаваше да изследва думите, тайната на говоренето им, сериозно да влиза във всяко написано слово…
Малко по-големата Анджела отговорно се захващаше с всяка задача и отваряше вратите на тайните на различни изкуства – фотография, театър, сцена, танци, музика, нова хореография…
Анджела полека влиза в света на възрастните и зная, много добре зная, че ще стане добър човек – чаровна господарка на миговете.

Позволете ми, още малко да си побъбря с Анджела и по-добре да ви запозная с нея.

Кажи ни нещо за себе си?

Когато бях малка, винаги когато ми се спеше говорех стихотворения. Любовта към поезията е жива и обичам радостта от говоренето на стихове да споделям с други. Вече единадесет години съм състезател по рецитиране и с голямо нетърпение очаквам всяко ново състезание. Два пъти бях представител на окръга в републиканското състезание във Валево. Освен поезия обичам и музика. Завърших основно музикално училище. Пианото ми беше най-добрия ми приятел цели шест години. Член съм на КХД „Цариброд“. Участвах в детски пиеси, а тази година за пръв път се опробах да играя и с по-възрастните актьори. Много обичам фотографията и тайната, която открадваш от мига. Въпреки че всички тези хобита са свързани със сцената, през цялото си основно образование се занимавах и със шах. Постояно търся себе си в различни изкуства. Животът е един вид изкуство и цел е да намериш радостта в обичаното изкуство.

В кои от следните думи най-много се намираш – рецитиране, театър, танци, музика?

Ох, много труден въпрос. Всяка дума от тези има особено значение за мен. Без рецитирането, театъра или танците аз не съм аз… Аз съм всичко помалко…

Какви предизвикателства донася сцената?

Съществуват различни емоции когато съм на сцената. По принцип, винаги имам някакъв страх, притенение пред началото, но когато излизам на сцената всичко изчезва. Тук съм аз, моя талант и публиката, на която винаги давам част от себе си. Когато бях малка, участвах в пиеси с други деца, малко по-възрастни от мен, имах малки роли. Но, тази година бях част от пиеса, в която играят възрастни и опитни актьори и получих главната женска роля. Репетициите понякога бяха трудни. Успехът на сцената изисква жертва. Намиране на себе си в ролята, която ти е определена е процес, който продължава… Въпреки всички предпятствия, когато чувам аплодисментите и виждам усмивките на публиката, сърцето ми е пълно и тупти от радост. Целта е осъществена.

 

 

Трудно ли ти е да балансираш училището и хобитата?

Не мога да кажа че не е, доста пъти излизах сутринта, а връщах се у дома вечерта, но с много упоритост и воля всичко става.

 

Сега си дванадесети клас. Къде ще бъдеш утре и с какво ще се занимаваш?

За сигурност ще съм в България докато съм в университета, по точно в София, надявам се, а за нататък не зная. Животът е тайна… Винаги си говорех, че един ден ще стана професионална актриса, но сега искам художествена академия. Искам да се занимавам с мода. Започнах с подготвяне, рисувам и ще видя как ще се справя. Актриса винаги ще бъда в душата, в мечтите.

Твоето послание за нашите читатели

Вярвайте в себе си и бъдете упорити. Вярвайте в мечтите си. Ако достатъчно силно желаете нещо, то ще се сбъдне.

 

 

Прегърни мига с усмивката си,
Мило слънчево момиче,
И освети далечините
С лъчи, с надежди, с любов
Вплетена в косата на мечтите.
Погледни ги в очите,
Дълбоки,
Дълбоки и кротки,
И кажи на синевата
На очакваните предизвикателства:
„Ще уловя думите света да ги чуе,
Ще грабна момента за още една снимка,
Ще закача движението за ходилата си,
Ще играя, играя, играя..
Пърстите ще подаря на пианото
Докато тайнственото утре ме чака
Зад ъгъла, моя пъстър ъгъл.
А на сцената… на сцената аз ще съм АЗ,
Чаровната господарка на миговете!“

Прегърни мига с усмивката си,
Момиче Слънце,
Чака те хубаво утре
И една звездна пътека,
По която върви щастието.

 

 

Eлизабета Георгиев
Дизайн: Милана Виденов Миланов