Почитателите на рок музиката в Димитровград скоро имаха възможност да посетят нестандартно за средата ни събитие – рок концерт, който се състоя в голямата зала на Центъра за култура. Освен групите „Рок генерация“ от Димитровград и „Мелди“ от България, пред публиката се представиха и младите музиканти от димитровградския състав „Imagination theory“.
Групата е създадена от Мила Младенов (вокалист), ученичка от трети клас в димитровградската гимназия, Милан Панич (lead китара), студент първи курс в Технически университет-София, Марко Тодоров, барабанист, който е втори курс във Висше бизнес училище в Димитровград и асистент- треньора по карате, бас китара Боян Тодоров, студент втори курс в софийската Музикална академия и Дарко Стаменов (ритъм китара), студент четвърти курс в Медицински факултет-София.
С членовете на “Imagination theory” разговаряхме за групата, работата им и бъдещите им планове.
От колко време съществува групата и изявявахте ли се (и къде) и по-рано?
Марко: Първите опити да се направи група бяха през 2012-та година, когато Милан Панич и аз пробвахме да направим състав с название „The Nameless“. Под това име нямахме нито една изява, но работихме усилено и обмисляхме да разширим групата и доведем нови членове. През 2013-та година като втора китара към нас се присъедини Дарко Стаменов, а скоро след това като вокалист дойде Мила Младенов. Последен в състава дойде басистът Боян Тодоров.
Оттогава започнахме със закупуването на по-сериозно оборудване и инструменти, с редовни репетиции и първите участия, най-напред на концерти, които организира Център за култура Димитровград, а след това и във фестивали в Сърбия и в България. Добро сътрудничество осъществихме с Младежкия културен център в Пирот, където имахме и най-много участия. Няколко пъти свирихме и като загряваща група на известни състави, каквито са „Подуене блус бенд“ и „Експеримент“ от България.
Как избрахте името на групата и защо точно „Imagination theory“?
Дарко: Името на състава създадоха Милан и Марко. Първоначалната идея за название беше „The Nameless“, но скоро бе променена. Името на групата е доста необикновено, представлява един вид противоречие, а дори е и съзнателно граматически неточно.
Какво, като млади музиканти, смятате за добра/качествена музика и имате ли идоли в музиката?
Дарко: Музиката като вид изкуство трябва да носи определена идея и оригиналност. Слушателят трябва да изпита дълбоко скритата емоция, която автора изказва в самите текстове, но и чрез дадените инструменти. Нарочно ценим, когато песните имат някое по-дълбоко значение.
Което се отнася до идолите ни и групите, които слушаме, доста сме различни, но мисля, че „Нирвана“ е един от съставите, които имаха голямо влияние върху работата и напредъка ни.
Кои жанрове предпочитате да изпълнявате и какъв е Вашия репертоар?
Милан и Мила: Жанровете, най-често изпълнявани от нас, са алтернативен рок, рок балади, поп-рок… Репертоарът ни се състои предимно от чуждестранни песни, които харесваме да слушаме. Стараем се да свирим песни, които досега не са изпълнявани от страна на други състави, с цел това да направи репертоара ни уникален.
Направихте ли вече някое авторско парче и ако не сте, имате ли подобни амбиции?
Боян: Имаме вече няколко идеи, но все още не сме съединили всичко достатъчно добре, за да можем да го изсвирим пред публика и след това гордо да кажем, че това е нашият труд. Творческият процес не е лесен и е нужно време ако искаме финалният ни продукт да бъде качествен.
Скоро участвахте в рок концерт в димитровградския Център за култура. Доволни ли сте от представянето си и какви впечатления носите от събитието?
Дарко: Доволни сме от участието ни, защото се получи така, както го бяхме замислили. Съдейки по овациите и позитивната реакция на публиката смятаме, че добре се представихме. Въпреки че залата беше наполовин празна, опитахме се да дадем всичко от себе си.
Имате ли запланувано ново участие в по-близко бъдеще?
Милан: Засега нямаме обявено участие, но се стараем редовно да провеждаме репетиции, за да можем да започнем с изявления в местните клубове.
Колко и по какъв начин, според вашето мнение, музикалното предпочитание е важно за днешната младеж?
Боян: Всеки, който по-сериозно се занимава с музика я дели на добра и на лоша. Това вече е и въпрос на вкус. Ние се стараем да създадем баланс между жанровете, които слушаме. Жизнеността на пънка, здравината на рока и нежността на попа. Ако питате мен, поне когато става въпрос за музикалните предпочитания, трябва да се определим за музиката, която подтиква развитието на личността. Музиката трябва да ни учи да обичаме себе си и поради това да работим върху себе си, да се усъвършенстваме.
Виждате ли себе си като музиканти и в бъдеще и имате ли желание да продължите да се развивате и реализирате в тази област?
Мила: Тъй като Боян учи бас китара в Музикалната академия, следователно той вижда себе си като музикант и за в бъдеще. Ние останалите засега се занимаваме с музика като хоби. На всички нас музиката доставя удоволствие и обичаме да участваме в концерти и да репетираме редовно, така че никой от нас няма да спре да усъвършенства уменията си и да овладява нови техники както на пеене, така и на свирене.
Въпреки че имаме много задължения, опитваме се да провеждаме репетиции и да се упражняваме за бъдещи участия. Ако в бъдеще се случи да спрем да се събираме, за да репетираме или да участваме в концерти, бихме искали дори и след някое по-дълго време отново да се срещнем, за да творим музика заедно.
Д. Йеленков
Фото: Тони Алексов
Текстът е част от проекта „Гражданско обслужване и малцинствена общност“, който е съфинансиран от Община Димитровград в рамките на медийния конкурс за 2017 г.
Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.
