На сцената на театър „Христо Ботев“ в Димитровград снощи се представи Театър „София“ от София, с изпълнението си на пиесата „Последен страстен любовник“.
Едноименната комедия на Нил Саймън, известен американски театрален писател и сценарист, бе написана през шестдесетте години на миналия век, но темите, които обработва, явно все още са интригуващи. По текста на Саймън, преведен от Милена Сотирова, драмата е режисирана от Николай Поляков, а ролите успешно изиграха актьорите Юлиян Рачков, Милена Живкова, Дария Симеонова и Лилия Маравиля.
Какво се случва, когато един мъж на средна възраст, изпаднал в безразличие и монотония на всекидневната си работа и дългогодишен брак, реши поне за няколко часа да промени живота си и да изпита истинска възбуда и авантюра? Ако този мъж е Барни (Юлиян Рачков), шефът на малък рибен ресторант в Ню Йорк, ситуацията ще е доста комична, а за главния герой в един момент ще се превърне е особен вид агония.
В опитите си промяната в живота да потърси в изневеряването на съпругата си, Барни попада на редица странни жени, с които не успява да осъществи своя план: Илейн (Милена Живкова), огорчена от живота любителка на уиски, цигари и леко забавление с непознати мъже, Боби (Дария Симеонова), налудничава актриса и певица в опит, с още по-налудничави преживяни истории, и Джънет (Лиля Маравиля), лоялна моралистка изпаднала в депресия. Преминавайки със всяка от тях през различни комични сцени, често изпълнени с ирония и сарказъм, Барни сякаш преминава и през особена еволюция, превръщайки се от несигурен мъж пълен с комлекси до страстен любовник който знае (или поне мисли че знае) какво иска.
Смехът, който ни предостави това леко провокативно представление, беше колкото искрен, толкова и горчив. „В Ню Йорк има три луди жени, и аз попаднах на всичките“, оплаква се на съдбата си главният герой в един момент на пиесата. Но на зрителя е съвсем ясно, че „лудите“ не са само трима, нито са само в Ню Йорк – те са навсякъде около нас и между нас, дори и в нас самите.
Героите, загубили смисъла си, бягайки от различни недоволствия и комплекси, заслепено търсят този смисъл някъде, където него го няма; и въпреки смешните ситуации, в които изпадат, можахме да усетиме, че под хуморните маски на комедийните си роли те са просто едни жалки, объркани и изморени човешки същества. Преминавайки чрез някакъв вид катарзис, Барни все пак осъзнава къде е смисълът. Но, това е една пиеса, една комедия – а въпроса е: да ли и в живота ще стане същото?
Д. Йеленков
Фото: Ивица Иванов
Povezane vesti:
Премиера на „Женитба“ на театър „Христо Ботев“ открива фестивала „Балкан Tеатър Фест“
Две пиеси на софийския Театър „Възраждане“ пред димитровградската публика
БТФ 2016: “Драматично-кукленият театър“ от Враца се представи с пиесата „Още веднъж, ако позволите“
БТФ 2017: „Сити Марк Арт Център” от София представи постановката „Ла”
