Единствената професионална гимназия по каменоделие на Балканите, в с. Кунино, обл. Враца обявява приемен изпит на 5 септември

Професионална гимназия по каменообработване в с. Кунино или Каменоделно училище, обл. Враца е единствено по рода си училище на Балканите и едно от двете такива уникални в Европа. Училището с създадено с държавен указ от 1920 г. с идеята “за осъвременяване на каменоделието”, според нуждата от високо квалифицирани специалисти в тази област на бързо развиващата се тогава нова България. До 2007 г. в Професионалната гимназия по каменообработване се обучават ученици от IХ до ХIII клас, които получават образование по професия каменоделец. А от 2007 г. предстои прием след завършен VII клас по професия „Художник”, специалност „Скулптура”, а след VIII клас – професия „Каменоделец”, специалност „Каменоделство”.

Вдъхновител и създател на училището е роденият в Кунино велик българин и строител на съвременната българска държава Константин Томов. Школата е основана също така с голямото съдействие па чешкото каменоделно училище в Хоржице, откъдето в Кунино идва учителят-специалист и първи директор Рудолф Браун.

Занятията в Държавното каменоделно училище започват през 1921 г. с десет ученика и със съдействието на чешките учители-специалисти Йосиф Шквара, Станислав Кхун и Йозеф Краус, които създават и фундамента на школата по каменоделство и скулптура в Кунино.

След 1926 г. в училището започват своята дейност и българи – високо квалифицирани учители от цялата страна, като в годините преди Втората световна война броят на учениците в школата е над 500.

„В училището, което е единствено на Балканите в момента има 90 ученика. Изучават се освен каменоделие и скулптура – рисуване, пластична анатомия, история на изкуството и много други. На 5-ти септември тази година в училището ще се проведе приемен тур и все още има свободни места, така че всички заинтересовани ученици са добре дошли при нас“, каза за ФАР Стефан Стефанов, директор на Каменоделното училище.

„Училището е с големи професионални традиции. От него са излезли редица изтъкнати архитекти, графични дизайнери, скулптори, педагози, майстори-занаятчии, изкуствоведи, а също така и хора със съвсем различни професии, журналисти, музиканти, лекари и други. Голяма част от завършилите продължават образованието си в Националната художествена академия, а впоследствие намират утвърдено място в българското изобразително изкуство. Сред тях са: Недко Кръстев, Цвятко Сиромашки, Данко Байрамов, Маньо Славов, Янаки Кавръков, доц. Стефан Янакиев, проф. Димитър Сотиров, Любен Черкезов, Иван Димчев. Монументално-скулптурните обекти в Шумен, Панагюрище, Стара Загора, Шипка, Червен Бряг, художествено-архитектурната украса на София – ЦУМ, Президентството, Министерския съвет, Шератон, катедралните храмове, паметниците и каменните паркови украси в България и в отделни страни в чужбина представят част от славната история на училището“, добави Стефанов.

Допълнителни информации за самото училище и за записването в него може да получите на сайта http://stonemasonry.eu/ или във фейсбук страницата Каменоделното училище – Кунино / High School for stonework – Kunino.

Повече за професионална гимназия по каменоделство, можете да видите във видеото.

 А. Тодоров

Фото: Каменоделно училище Кунино / stonemasonry.eu

Написал/ла

Александър Тодоров е роден през 1984 година в Пирот. Основно и средно училище завършва в Димитровград. Още от гимназиалните дни проявява интерес към журналистиката, предимно в областта на спортната журналистика. Завършил е Факултет по славянски филологии (специалност българска филология ) - Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. В рамките на програмата по професионална практика в периода 2012-2013 година, работи като журналист, водещ и преводач в радио-телевизия Цариброд в Димитровград, където получава основни знания в областта на радио и телевизионна журналистика. В Народната библиотека “Детко Петров“ в Димитровград като филолог е ангажиран върху работата на инвентаризацията на библиотечния материал. Пише статии и се занимава с преводаческа дейност. Специални интереси: литература, спорт, култура, филм, опазване на околната среда, селско стопанство, трансгранично сътрудничество.

Без коментар

Оставете коментар