Кръгла маса на тема изменения и допълнения на Закона за националните съвети на националните малцинства

По инициатива на Министерството на държавната администрация и местното самоуправление с подкрепата на Мисията на ОССЕ в Белград се състоя 8-ма Кръгла маса на тема „Представяне на проекта на Закон за изменения и допълнения на Закона за националните съвети на националните малцинства”.

Събитието се състоя в Клуба на народния представител. Изказвания при откриването направиха Бранко Ружич, министър на държавната администрация и местното самоуправление на Република Сърбия, посланик Андреа Орицио, ръководител на Мисията на ОССЕ в Белград, посланик Тимоти Картрайт, ръководител на Мисията на Съвета на Европа в Белград, Милан Антониевич, директор на ЮКОМ и Йене Хайнал, председател на Националния съвет на унгарското национално малцинство.

Сред гостите на събитието бяха посланици на държави-членки на ЕС, Сузана Паунович, директор на Канцеларията за човешки и малцинствени права, ръководители на сръбски институции, председатели на национални съвети на национални малцинства и техните ръководства, както много медии и неправителствени организации. Представянето на проекта за Закона за изменения и допълнения на Закона за Националните съвети на националните малцинства направи държавният секретар за националните малцинства Иван Бошняк от Министерството на държавната администрация и местното самоуправление.

В приветственото си слово министър Бранко Ружич благодари на унгарското, румънското, словашкото, бошняшкото и хърватското национални малцинства за активното им участие в дискусиите, проведени в различни градове в Сърбия, сред които в Буяновац, Нови Сад, Белград, Суботица и др., и подчерта, че сръбското правителство се ръководи от основния обществен интерес и принципа за постигане на максимална откритост и всеобхватност, за да може всички страни да бъдат чути в този процес. Посланик Орицио заяви, че стратегическа цел на ОССЕ е да работи със сръбските институции за постигане на най-високите стандарти в защитата правата на националните малцинства. Той допълни, че напредъкът е осезаем, но има още какво да се постигне в тази посока. Посланик Картрайт коментира, че процесите в тази област са важни за по-нататъшния напредък на Сърбия по пътя й към ЕС. Важен момент е да се посочи, че предложените стъпки за изменение на законодателството са част от инструментите на Съвета на Европа, към които Сърбия е поела ясни ангажименти да следва – Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и Европейската харта за регионалните и малцинствените езици. Той допълни, че международните организации, въпреки че са ангажирани с подпомагане на процеса, не могат да заменят Сърбия и решенията, които Сърбия трябва да направи. Посланик Картрайт коментира, че важен елемент за постигането на успех е създаването на атмосфера за всички, които обективно и всеобхватно в дух на толерантност и разбиране да постигнат компромис, за да може страната да върви напред.

Активно участие в дискусията взе и посланикът на Република България в Белград Радко Влайков. Посланик Влайков констатира с огромно огорчение пред участниците в кръглата маса отсъствието за пореден път на ръководството на Националния съвет на Българското национално малцинство, на неговия председател или на неговия заместник. Недопустимо е те да не участват във важните дискусии с изключителен акцент върху развитието на правата, които Българското национално малцинство в Сърбия може да ползва. Как тогава те защитават тези права, попита риторично посланикът.

Българският посланик говори за усилията, които последните сръбски правителства полагат за постигане на напредък в стандартите и състоянието на националните малцинства. Тези усилия и очакванията за тяхното задълбочаване са и един от аргументите, с които България допринесе в дневния ред на Европейския съюз да се върне темата за разширяването със Сърбия и другите страни от Западните Балкани. За съжаление, въпреки добрата конституционна и законодателна рамка, свързани с правата на националните малцинства, някои национални съвети на националните малцинства не се възползват от дадените им права. Сред тях е и Националният съвет на Българското национално малцинство.

Как да си обясним поредното отсъствие на българските представители: дали, защото сляпо подкрепят всяко предложение на правителството? Или пък защото нямат какъвто и да е интерес и желание да поставят специфичните искания на Българското национално малцинство? Или пък защото нямат необходимия капацитет да направят това? Според посланик Радко Влайков който и да е верният отговор, той не е в полза на ръководството на Националния съвет. И доказва парадокса, че на хартия малцинството има права, но Националният съвет бездейства и нехае. Това само пасивно отношение ли е или преднамерен подход, навяващ на други мисли, запита риторично посланикът. Той обърна също внимание и на практиката документи на заседания на националните съвети да се публикуват единствено на сръбски език, на какъвто се провеждат и повечето заседания. Как тогава да се очаква да защитават правото на употреба на собствения си майчин език, ако самите те не го употребяват? Това са парадокси, които са част от необходимостта от по-тясно сътрудничество между държавата и националните съвети. Трябва да се потърсят отговори на пасивността на легитимните органи на малцинствата и начините, по които сръбската държава би могла да реагира.

В края на изказването си посланик Влайков изтъкна важността на предстоящите избори за национални съвети на националните малцинства и провеждането им по демократичен начин. Той приветства залегналите изменения в закона, свързани със съставянето на избирателните списъци. Българският посланик апелира към сръбските власти да осигурят равен достъп на всички желаещи да участват в тях, както и да се разреши присъствието на изборите на наблюдатели.

Изказването на посланик Радко Влайков бе изпратено с аплодисменти от участниците в кръглата маса.

В дискусията се включиха ръководства на националните съвети на националните малцинства, общо 15 от 21 официално регистрирани национални съвети. Много от тях поставиха на внимание своите бележки във връзка с подготвените промени в закона, обвързани с деполитизацията на националните съвети, съгласно които членовете им вече няма да могат да бъдат лица, заемащи ръководни функции в политически партии или лица, заемащи ръководни длъжности в държавни и местни институции /общини/. Освен този въпрос ръководствата на националните съвети на националните малцинства изтъкнаха необходимостта от по-ясно дефиниране на статута на националните съвети и механизмите за тяхното финансиране, както и разширяване на кръга на институциите, които следва да носят отговорност при нарушаване на разпоредбите, заложени в проектозакона.

Ръководството на НС на БНМ не присъства на събитието, въпреки, че според организаторите от Министерството на държавната администрация и местното самоуправление, е получило в разумен срок покана за участие.

Източник и фото: Посолство на Република България в Белград