a
 

Репортерите на ФАР: Един ден в Горно Тлъмино

Заради демографския срив, населените места в крайграничните райони какъвто е и Босилеградския, години наред се почти изключват от списъка на населените места с уредена инфраструктура и възможности за модерно битисване.

This image has an empty alt attribute; its file name is 585-1024x574.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 586-1024x575.jpg

Аудиторията, която чете тези редове ще се сложи с твърдението, че почти и тази и години наред надлежните не предлагат някои съществени решения, с които нещо ще се подхване за оживяване на планинските райони. Дали тези, които ни кроят съдбите си мислят, че с премахването на тези въпроси от дневния ред, огромния проблем с демографския срив ще изчечне и хората ще започнат да се връщат на село. Или пък, че от само себе си икономиките по местата изведнъж ще излязат от кризата.

Все въпроси без отговор, които тежко висят в пространството, докато бизнесът в страната се крепи само на инвестициите в столицата и по-големите градове, докато хората в планинските и крайгранични райони безмълвно мигрират, натиснати от липса на перспективи.

Ако нещо не се решава мълновито, много села ще се отопят от картата на Сърбия, включително и от нашето прекрасно Босилеградско краище. Надяваме се, че тази съдба ще отмине село Горно Тлъмино, въпреки че населението е намаляло многократно от 1948 година до последното преброяване, тъй като след Втората световна война в това село са живяли 860 жители, а през 2012 година, когато е било последното преброяване 129. Сега изразходвам 2019 година, а според местните в селото няма повече от 60 до 70 души.

This image has an empty alt attribute; its file name is 587-1024x574.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 588-1024x574.jpg

Някога в селото имало и по 60 ученика в две училища, понастоящем там се учи само един ученик. Магазин няма, с основни продукти хората се снабдяват от най-близкият им магазин в село Бистър, който е на няколко километра от Тлъмино.

Тлъминци се гордеят със своето минало, за което разказват на всеки гост прекрачил дори за ден прага на техните домове. Тук ще ти разкажат за богатите седянки, събори, за лазаруването, суроваскарите, за женитби и кръщевки, тлаката която ежегодно организирали, за взаимнопомощта им. Ще ти разкажат и за празните къщи напуснати отдавна от страна на обитателите им, чиито поколения живеят навсякъде по Сърбия, България, Македония …

Но, въпреки всичко, търсим нещо, което ще даде шанс, макар за кратко много хора да се попитат може ли нещо и те да направят за да се оживи селото. Затова в този репортаж ще ви запозная със семейство от село Горно Тлъмино, което живее добре, с много работа, любов и труд, душите са им пълни, а и материално не са зле.

This image has an empty alt attribute; its file name is 589-1024x574.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 590-1024x574.jpg

Тръгвайки на стотина метра от регионалния път по течението на потока, както го казват „реката” от дясната страна на църквата спираме пред едно уредено земеделско стопанство. Навлизаме в разкошната ливада, в чиито горен край е построена къща с характерен за нашите краища стил, с голям балкон, хубави прозорци, светли и уютни стаи и много трудолюбиви стопани. Посреща ни любезния домакин Мишо Новков, който е на 46 годишна възраст и домакинята Лидия, която е на 42 години.

This image has an empty alt attribute; its file name is 591-1024x574.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 592-1024x574.jpg

Веднага ни канят в дома и по нашенски ни угощават. Докато пиехме кафето започнахме разговора. Репортерът очакваше домакините да се оплакват, а те усмихнати, спокойни, доволни, дори не искат много. Мишо казва с 30 овце, колкото гледаме и двете крави, прасетата, кокошките, ние си живеем добре.

„Произвеждаме всичко, имаме оранжерия достатъчно за нашето семейство, а остава и за продажба, садиме картофи, лук, домати, фасул. Тази земя всичко ражда, а месото ни е домашно, млякото, сиренето, маслото. Агнетата и телетата продаваме, а по време на сезона продадеме около 350 килограма сирене. С това се препитаваме. Отгледахме две дъщери, само не успях да си уматича животните и така години наред не получаваме субсидии от държавата.” – казва Мишо, а жена му Лида, ни подробно разказва как прави сиренето, за което има огромен интерес от страна на куповачи.

„И 1000 килограма да произведа ще го продам, защото сиренето, което приготвям наистина е качествено” – сподели Лида, а ние се уверихме лично в качеството му.

This image has an empty alt attribute; its file name is 593-1024x574.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 594-1024x574.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 595-1024x574.jpg

Семейството купува още един седник до тях, разширява се и там правят интересна къща за гости. Толкова е хубаво, че всеки би пожелал за един ден да напусне градската врява и да нощува в къщата за гости на семейство Новкови в Горно Тлъмино. Къщата е интересна и по това, че половината е вила с хубав балкон, стая за спане и малка кухня, а от другата страна малка плевня, под която са овцете. Там се отглеждат и малките агнета.

„Който реши да се настани при нас, предлагаме му уютни легла, качествена домашна храна, може да пасе овцете, да събира сено, да приготвя сладко или да почива и да се наслаждава на природата” – казва Лидия.

This image has an empty alt attribute; its file name is 596-575x1024.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 597-575x1024.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 598-1024x574.jpg

Напускаме любезните домакини много доволни, мислим си, още има ентусиасти, които решават нещо да раздвижат и в нашите планински селца. Дано има резултат.

За днес приключваме тук. Очаквайте още един репортаж от босилеградското село Горно Тлъмино.

Б. Иванов

Фото: DiP Production

Написал/ла

Божидар Иванов е роден през 1970 година. Макар че икономист по професия, изцяло се посвещава на журналистиката. Журналистическата си кариера започва през 1998 год. в Центъра за култура „Босилеград” - Радио-телевизия Босилеград, където като журналист и водещ вече 18 години участва в създаването на различни радио и телевизионни предавания, репортажи и интервюта на български и сръбски език. Иванов особено се отдава на опазването на културата и традицията на българското национално малцинство в Сърбия. Журналист-водещ от 1998 до 2016 година, зад когото са наредени часове емисии, интервюта, репортажи... Сътрудник на Издателство „Братство“ и едноименния седмичник на български език. Сътрудничи с електронни и печатни медии в Сърбия и България, а особено с Радио телевизия Фокус, Телевизия 017 и Българското национално радио. Член на Независимото сдружение на журналистите на Сърбия, лауреат на значими журналистически признания, участник във всички семинари на BBC и активен участник в опазването на информирането на майчин български език чрез Комисията по информиране при Националния съвет на българското малцинство в Сърбия в първите два състава.

Latest comment
  • Уважаеми г-н Иванов, на жена ми Мария дядо й Новко Марков станков е роден на 28/10/1879 в Горно Тлъмино. Умира 05/12/ 1939 в с. Бостан, Омуртаг, България, където е женен за Гана от паралово. вероятно преселението на родителите им става някъде към 1880 година.
    Вашият герой от репортажа твърде вероятно е роднина на жена ми.
    И аз като вас завърших икономика, но се занимавах с журналистика в българия. от 13 години с жена ми живеем във великобритания.
    Би било прекрасно, ако имаме някаква кореспонденция с вас. Още повече, че и моя баба е родом от паралово.
    с уважение и голямо вълнение
    емануил

Оставете коментар