Širom Srbije danas počinje sezona aukcija zaplenjene robe sa graničnih prelaza, ali i one oduzete prilikom „dubinskih kontrola“ na putevima u zemlji.

Kako su rekli za Tanjug u Upravi carina, trenutno se radi i na izradi aplikacije preko koje će moći da se kupuje oduzeta roba, a plan je da aplikacija proradi u drugoj polovini ove godine.

Automobili, motori, luksuzni čamci, ali i hiljade različitih predmeta poput televizora, cigareta i garderobe nalazi se u specijalnim magacinima širom Srbije.

This image has an empty alt attribute; its file name is 356-1024x683.jpg

Samo u Carinarnica Beograd je prošle godine bilo sedam javnih licitacija carinske robe i četiri licitacije zaplenjenih vozila i robe“.

Uprava carina je za poslednje tri godine u državni budžet uplatila više od 2,5 miliona evra ostvarenih putem javnih licitacija.

Slobodan Aleksić, Beograd (Izvor: Tanjug)

Foto: Uprava Carina Republike Srbije

Написал/ла

Въпреки това, че е роден в Пирот през 1955 година, за свое родно място счита Димитровград (Цариброд), където прекарва детството си и завършва основно училище и гимназия. Дипломира се във Философския факултет в Белград. В журналистиката е от 1982 година: най-напред в Радио Белград 202, след това в Радио Бор, накратко в Студио Б, а от август 1984 г. започва работа в Београдска хроника – по-късно Београдски ТВ програм. През лятото 1987 г. минава в Радио Югославия, за да се завърне в Телевизия Белград в декември 1995 година. В момента е журналист в сайта на РТС. Освен в радиото и телевизията, сътрудничи и с вестници, седмичници и периодични издания: „Данас”, „Време”, „Република” – на сръбски език и „Балканите”, „Братство” и „Мост” на български език. Работи и във филми, и един е от инициаторите и ментори на работилницата за антропологическият документален филм „Паметник”, която се проведе на Стара планина през 2008 г. и 2009 г. и в Канижа през 2010 година. Редактира книгата „Бескомпромисният Дудов” през 2003 година, издателство на Дома на културата „Студентски град”, която говори за жизнения път и поетиката на филма на Златан Дудов, великанът на филмовото изкуство.

Без коментар

Оставете коментар