a

Асфалт все още не свързва селата от Горни Висок с Димитровград и Пирот

Въпреки очакванията на жителите на Стара планина и някои предишни съобщения, и тази година останалите 6 км макадамен път от Болевска бара до Славиня няма да бъдат асфалтирани. Това ще продължи да затруднява движението на жителите на пиротската и димитровградската част на Висок както и на заинтересованите туристи, които след посещение в Ръсовци, Дойкинци или Врело, решат да посетят Сенокос или Горни Криводол.

Трудно е да се разбере фактът, че свързването на тези най-източни села на Сърбия с Пирот и Димитровград в никакъв случай не може да бъде включено в списъка на приоритетите на Публичното предприятие „Пътища на Сърбия“ както и на местното самоуправление в Димитровград. Би било несправедливо да не добавим, че много други институции, министерства и предишни централни и местни власти не са разбрали значението на свързването на тези села през изминалия период.

Пътят, който е построен преди повече от 30 години, е част от второкласния държавен път 221. Първоначално е бил асфалтиран до Долни Криводол, след това по време на управлението на социалистите през лятото на 2000 година е асфалтиран участък с дължина 1 км. По-късно по време на управлението на Демократическата партия е асфалтиран още 1 км, а след това още 2 км. И асфалтираната част от пътя днес е в лошо състояние. На един участък от пътя, край Влковия по северния ръб на Видлич, от няколко години липсва част от едната лента, отнесена от свлачището. По-нататък по пътя, веднага след Вълковия, е образувана дупка с диаметър над два метра, която на завоя принуждава водачите да преминат в отсрещната лента, за да я избегнат. От Болевска бара до Славиня има макадамен път с много дупки.

This image has an empty alt attribute; its file name is 392-1024x683.jpg Свлачището на Видлич

This image has an empty alt attribute; its file name is 393-1024x683.jpg Част от пътя между Вълковия и Долен Криводол

Докато част от същия този път 221 през Козарица между Димитровград и Радейна се полага с т.нар. износващ асфалтов слой, имахме възможността да чуем, че за отсечката от Болевдолска бара до Славиня тази година е предвиден само стърган асфалт. На състоялата се миналата седмица пресконференция на местния съвет на СНС в Димитровград бе обявено повторно настилане на този участък със стърган асфалт. Това ще бъде третото й настилане през настоящото десетилетие. Беше казано също, че е изготвена проектно-техническа документация за асфалтиране на този участък, както и на участъка, който ще свърже този път с асфалтирания и вече значително повреден участък между Сенокос и Каменица.

This image has an empty alt attribute; its file name is 394-1024x683.jpgЧаст от пътя между Каменички Мост и Сенокос

Голяма част от обществеността в Димитровград не знае, че още преди 40 години Сенокос и Каменица са имали подстъпен асфалтов път с дължина около 5 километра за възможно най-бързо транспортиране на старопланинския кашкавал и сирене с камиони от Сенокос. И може би това е най-добрата илюстрация на степента на упадък на Горни Висок. Опустошение на една територия след социално-икономически възход, инволюция след еволюция…

This image has an empty alt attribute; its file name is 395-1024x683.jpgАмбалаж в който е изнасяно сиренето от Сенокос

Терминът „инволюция“ – процес, противоположен на еволюцията, е надхвърлил рамките на биологичните науки и все повече се използва при описанието на някои социални явления. Получава се впечатлението, че той придобива глобални размери и е много подходящ за описване на социалния, демографски и инфраструктурен упадък на 8-те села от старопланинския Горни Висок през последните няколко десетилетия.

Как другояче да наречем процеса, който е обезлюдил района дотолкова, че от около 3000 души са останали само 100-на и от над 30 000 овце в селата са останали по-малко от 300?! По-старите казват, че село Долни Криводол е имало телефонна линия със София все до Балканските войни и че семейство Антови от село Горни Криводол е имало трактор и вършачка преди тези машини да „пристигнат“ в Цариброд. В Каменица е имало домакинства със собствено производство на електроенергия още през 30-те години на миналия век, а до 1954 година в Брайковци е работила керемидена фабрика, собственост на семействата Петрови и Манови. Записките за тонове и тонове кашкавал, транспортирани от мандрите в Сенокос и Горни Криводол до пазари на други континенти, днес звучат като приказка за деца. Липсва и онзи редовен автобусен транспорт, с който местните жители пътуваха до Димитровград през Видлич, по тесния живописен път, построен по времето на крал Александър Караджорджевич. Последният магазин в Сенокос е затворен преди повече от 6 години…

Масовата сеч на буковата гора, унищожаването на останалия асфалт на подхода към Сенокос и по пътя за Видлич също представлява упадък както за екологичната, така и за човешката общност.

This image has an empty alt attribute; its file name is 396-1024x768.jpgКатегоризирано селско туристическо домакинство на семейство Александрови, Сенокос

This image has an empty alt attribute; its file name is 397-1024x683.jpgОбзаведена и ремонтирана къща на семейство Естови, Сенокос

Инволюция можем да наречем и факта, че от 6-те категоризирани селски туристически домакинства в Сенокос е останало само едно регистрирано, а планинската хижа, която е изцяло реновирана и обордувана през 2013 година, все още е без търговска употреба. В селото, което заедно с Поганово и района на река Ерма се счита за приоритетна дестинация за развитие на туризма в Димитровградско, има все по-малко туристи, въпреки възхода отпреди няколко години.

Една от причините, че няма гости за 24-те легла в планинската хижа и за 40-те легла в 5-те обзаведени къщи в Сенокос със сигурност е много лошото състояние на пътя от Болевска бара до Славиня и от Каменица до Сенокос, тъй като повечето заинтересовани гости питат за състоянието на пътя.

Осемте села на Горни Висок не са изключение. За съжаление, има много такива примери в Сърбия и други страни в региона. Поставя се обаче въпросът за това как се определят приоритетите за финансовото преразпределение в рамките на една държава и едно местно самуправление. Как се вземат решения, за какво служат стратегиите и от какви критерии се ръководят лицата, вземащи решения, когато се разпореждат с публични ресурси, тоест с парите на гражданите на Сърбия.

Сергей Иванов

Фото: Стефан Павич / Зоран Митрович / Бранко Николов

Написал/ла

Сергей Иванов е роден през 1975 година в Димитровград (Цариброд). Завършва Факултет по ветеринарна медицина и професионални курсове по опазване на околната среда, биологично производство и исползване на партиципативни методи в развитие на селските райони. Учредител е на природонаучно дружество „Натура Балканика”, както и на сдружението за развитие на биологично производство „Биобалкан”. От 2002 година активно участва в провеждане на много проекти в сферата на развитие на селските райони и особено в областта на опазването на местните породи домашни животни. Като студент е сътрудник на „Независне новине“ от Баня Лука. Автор е на няколко научни статии за опазване на генетични ресурси и документални филми за местните породи домашни животни. Със супругата си и двете деца отглежда магарета и овце във ферма край Цариброд. От 2018 година работи като журналист-сътрудник на портал ФАР.

Без коментар

Оставете коментар