Гост на портал ФАР е Флориан Кнаус, преподавател в ЕТХ Университет в Швейцария. Тема на разговора е изследването, което групи студенти от Цюрих провеждат в района на Царибродско вече 8 години както и тяхните заключения, които са събрали по време на теренното обучение.
Г-н Кнаус, Вие сте тук като представител на престижен швейцарски университет, който е един от най-добре класираните университети в света. Какъв беше мотивът на Вашия университет да избере района на Цариброд за място на теренно обучение?
Опитахме се да представим на нашите студенти не само условията и средата, каквито са в Швейцария, но и да разширим техните перспективи и да им покажем условията в части от света, които са в етап на развитие и които са изправени пред по-големи предизвикателства, отколкото ние в Швейцария.
Цариброд е едно от тези места, които са изправени пред големи предизвикателства, но в същото време имат голям потенциал и е много интересно за нашите студенти да се опитат да намерят начин за справяне с тези предизвикателства.
За мен този район е изключително интересен, богат на култура и традиции, с изключително запазени природни пейзажи в сравнение с Швейцария и в това видях потенциала да започнем организирането на теренно обучение тук.
Отзивите, които получаваме от студентите показват, че са много доволни и са научили много, изучавайки контекста и обстоятелствата в тази среда, които са значително по-различни в сравнение с тези в Швейцария.
Университетът Ви е с международен характер, имате студенти от различни части на света, казват, че 32-ма лауреати на Нобелова награда, включително Алберт Айнщайн, се свързват с Вашия университет. Цариброд като малък град има голяма чест да бъде домакин на Вашите теренни обучения. Какво още могат да научат тук студентите?
Аз съм от Катедрата по изследвания на екологичните системи и ние се опитваме да покажем на студентите как да гледат на света и околната среда и това гледане да се основава на системно мислене. Следователно, ние искаме те да разберат какво е взаимодействието между различните елементи на системата и защо един район изглежда така, както изглежда.
Студентите учат как да подхождат към трудностите, предизвикателствата и потенциала на даден регион по систематичен начин, да разберат кои са двигателите на процесите в системата тук в Цариброд, които правят пейзажа да изглежда такъв, какъвто изглежда. Например, защо повечето земеделски парцели в района на Цариброд са изоставени, защо селското стопанство не функционира както е функционирало в миналото, кои са причините, които са довели до тези последствия. Това е най-важният ни фокус. Ние не само проучваме природния пейзаж, но се опитваме да разберем и социалния компонент, кои са икономическите двигатели, довели до такъв пейзаж. Тези двигатели са доста по-различни от двигателите в Швейцария.
В Швейцария имаме национална система за стимулиране, която оформя начина на функциониране на селското стопанство. Имаме обаче проблем с прекомерния брой говеда и свръхинтензивното селскостопанско производство, което поражда многобройни отрицателни странични ефекти, като прекомерно замърсяване на реките и горите с хранителни вещества, както и с пестициди, докато тук ситуацията е съвсем друга. Обемът на селското стопанство е много по-нисък, въпреки факта, че съществува някаква система за стимулиране, има и други фактори, които играят роля за нефункционирането на селското стопанство по начина, по който е функционирало по-рано. Така че ние се опитваме да открием тези фактори, като говорим с много хора и това със сигурност дава на студентите едно интересно виждане отвътре, по теми като икономика, социални изследвания и система, която се опитва да свърже всички тези фактори.
Какво обикновено правите по време на тези курсове?
Значи това, което първо правим по време на всеки курс, е да покажем на студентите района, да отидем на различни места в община Цариброд, да поговорим с различни хора, фермери, ловци, хора от общинската администрация, предприемачи и бизнесмени, да ги помолим да отговорят на въпроса какво е това, което те възприемат като предизвикателство в бизнеса, с който се занимават. Също така разглеждаме местностите, биоразнообразието, разговаряме с ученици, с тези, които се занимават с наука, разговаряме с представители на екологични асоциации и се опитваме да открием какво е това, което свързва възгледите на нашите събеседници. По този начин се стремим да определим кое е най-голямото предизвикателство и какви фактори влияят това предизвикателство да бъде трудно. Този подход ни помага да предложим мерки, които могат да бъдат отговор на предизвикателствата.
Ще ви попитам по-късно за мерките. Можете ли да кажете колко дни студентите обикновено прекарват в Царибродско?
Обикновено остават тук от 10 до 12 дни, следващата година вероятно ще прекарат тук две седмици. Първо пътуваме, правим интервюта, което е около половината от времето на курса, а след това, във втората част, анализираме събраната информация и се опитваме да интегрираме видяното. Правим още няколко интервюта и след това, когато предлагаме мерки, се опитваме да говорим с хората на местно ниво, за да получим тяхното мнение дали тези мерки могат да бъдат приложени и ефективни. Като финална част от нашия курс е представянето на нашите заключения пред местните хора и представители на общината, на които също предлагаме мерки за решаването на тези проблеми.
Моля, поправете ме, ако греша, мисля, че сте организирали 6 такива курса през последните 8 години. Колко студенти имаха възможността да посетят Цариброд и да научат нещо за района?
Да, имахме 12 до 14 студенти всяка година, или общо около 100 студенти, които са посетили Цариброд.
Преди малко започнахте темата за направените от тях заключения и предлагани мерки. Можете ли да посочите накратко основните изводи, които те са направили от обучението си тук и какви мерки са предложили на местната общност?
Значи, всяка година има един и същ модел, всяка година те виждат потенциала в селското стопанство, виждат, че голяма част от земята не се използва, но в същото време виждат и голямото предизвикателство, започнало с повторното използване на земеделска земя. И това е един сегмент, който е съсредоточен върху това как да се изгради по-силна мрежа и сътрудничество между селскостопанските производители и семейните стопанства, за да могат те да споделят опит и знания, които да им помагат в бизнеса, като същевременно заемат по-добра пазарна позиция. Пример за това е, да речем, продажбата на мляко и как да се направи по-надеждна система за продажба, например, на мандри. Това също така трябва да допринесе за улесняване на продажбата на техните продукти в и извън района. Необходима е един вид платформа за маркетинг и продажби, където производителите представят своите продукти и където, например, ресторантите биха могли да купят тези продукти,а може би и някои супермаркети в обозримото бъдеще. Това е една част от заключенията и мерките.
Друга област е туризмът, където също се повтаря забелязването на потенциал. Тук вече идват туристи, идват туристи от България като броят им значително се е увеличил през последните пет години и е довел до стартирането на нови бизнеси, до откриването на нови магазини и ресторанти.
Ние вярваме, че тук все още е възможно да се развие туризъм, основаващ се на природата, както и туризъм, който да се основава на използването на селата, където вече има къщи, които могат да се дават под наем, но е необходимо да има организация, която да обмисли и организира престоя на туристите в тези села и семейни стопанства. Тук забелязахме потенциала да изградим бизнес, туристически бизнес модел, който предлага програма в района на Цариброд за период от една седмица. Тук трябва да бъде изготвена програма и да се адаптират къщи за настаняване, защото по този начин може да се печели. Когато доведете гост от Западна Европа, той плаща повече и вие можете да поддържате един такъв бизнес.
Третата област са образованието и културата. Вярваме, т.е. оставаме с впечатлението, че по отношение на културата Цариброд е доста оживено място. Хората могат да танцуват, да слушат музика, това създава впечатлението, че мястото е оживено, а от друга страна, както показва опитът ни в Швейцария, трябва да има стимули, за да могат такива традиции да се поддържат. Това е нещо много мощно и много добро, това е нещо, върху което можете да надстройвате. Що се отнася до образованието, тук виждаме немалък потенциал, като например организиране на летни школи с обучение по селско стопанство и опазване на околната среда, а също така и неформално образование за професионалисти, земеделски производители и други групи.
Това са трите основни компонента, които идентифицирахме.
Споменахте селското стопанство. Как смятате, че трябва да изглежда по-нататъшното развитие на селското стопанство в този район? Трябва ли това да се развива в посока на някакво интензифициране на земеделските практики в рамките на конвенционалното селско стопанство или в посока на традиционните форми на земеделие?
Това определено трябва да става в посока на традиционното земеделие. Царибродско е изключително сух район и не е подходящ за така наречения ЕС модел на селското стопанство. Няма условия за интензивно селскостопанско производство. Много важно е по-нататъшното развитие да се основава на потенциала и обстоятелствата, които съществуват тук. Условията тук са подходящи за отглеждане на овце, за отглеждане на едър рогат добитък (домашно говедо), а не за онзи вид селскостопанско производство, при който използвате големи количества изкуствени минерални торове в производствената система, а това изисква напоителна система. Това е един скъп начин за производство, с който бихте били принудени да се конкурирате с области, които имат по-добри условия за интензивно производство, тоест могат да инвестират по-малко и да произвеждат по-евтино. Така че моето мнение е, че селскостопанското производство тук трябва да се основава на местните породи, които имате тук, защото те са най-добре приспособени към местните условия.
Каква още е тази екологична роля на традиционното земеделие?
Селскостопанските дейности са една от предпоставките за поддържане на биоразнообразието, както и на външния вид и красотата на природните пейзажи. Цариброд има много красиви местности, които са много интересни за хората от Западна Европа и вярвам, че те биха идвали тук именно заради такива пейзажи и биха били много щастливи да ги видят и естествено да платят престоя си тук. Земеделието е от основно значение за поддържането на стойността на тези пейзажи и биоразнообразието. Цариброд е важно обиталище на птици, свободно можем да кажем на европейско ниво. Това място е разположено на маршрута на мигриращите птици и през пролетта и есента миграцията на птиците е много интересно явление тук. Има и много видове птици, които са изтребени в Европа, например в Швейцария, Германия, Франция, но тук все още оцеляват поради мозаичния характер на района, поради селскостопанските дейности, храсталаците или овощните градини, поради всички тези елементи на традиционния пейзаж. Ако селското стопанство продължава да намалява, тогава тези блага и тези ценности ще бъдат застрашени. Ето защо е много важно да се поддържат и разширяват традиционните форми на земеделие.
А когато става дума за туризма, Вие живеете в Швейцария, която е един вид страна на мечтите за балканските народи, при Вас агротуризмът, т.е. селският туризъм е доведен до съвършенство. Защо мислите, че хора от Западна Европа ще дойдат тук, за да наблюдават птици например?
Цариброд не е подходящо място за масов туризъм. Масовият туризъм може да унищожи много неща. Много хора от Западна Европа просто търсят приключенски тип туризъм, да отиват в места, които не са изградени и развити прекалено, тъй като тези хора живеят в напълно развита среда, където всичко протича в идеален ред. Там природата е унищожена до голяма степен през последните 20 или 50 години. Балканите и по-специално Цариброд предлагат точно този тип природозащитен туризъм, където можете да видите как би изглеждала природата, ако приложите правилните или подходящи земеделски практики и какво би могло да бъде биоразнообразието, ако не е било унищожавано през последните 150 години. Това място е много удобно за хора, които търсят приключения, които търсят нещо по-различно. Те не искат да виждат същото нещо, което имат у дома, те искат да видят нещо по-различно. За това те биха дошли тук. Това е селективен подход към туризма. Това е туризъм, насочен към хората, които се интересуват от природата, както и от културата. И това са хора, които са готови да платят повече пари, защото искат да видят нещо специално. Някой трябва да организира престоя им тук. Те не говорят вашия език, някой трябва да организира всичко, да превежда.
Тези дни Вие пребивавате в Цариброд с намерението да започнете изготвяне на проект, който трябва да помогне на този район и местните инициативи. Какъв е Вашият план за изготвянето на проекта? Как планирате всичко това?
След 6-те курса, които проведохме тук, решихме, че е време да направим собствени заключения и да се опитаме да приложим някои от мерките, които предлагахме. Не искаме да правим това, което смятаме, че би трябвало да се направи, но искаме да приложим партиципативния метод в процеса на изготвяне на проекта, така че наскоро организирахме семинар с цел да получим повече идеи, повече специфични идеи. Искаме да приложим дългосрочен план, където местните хора биха работили върху идеите и тяхното разработване, те да ни кажат какво трябва да се направи и ние ще говорим с тях, докато не формулираме проектно предложение, което ще има видим дългосрочен план, където по време на подготовката на проектното предложение ще бъде изградена мрежа между хората. След като реализираме проекта, тази мрежа трябва да продължи да съществува, а не да изчезне, когато проектът приключи. Искаме да инициираме дългосрочен процес, който ще бъде подкрепен от експерти, както и с пари за изпълнение на проекта. И тогава искаме ефектите от проекта да живеят години наред, след като проектът приключи.
Имате ли опит с подобни проекти в Швейцария, знам, че сте работили известно време в биосферния резерват „Ентлебух“?
Да, имаме подобни проекти, които в момента се реализират и осъзнахме, че е много важно хората да участват от самото начало, от конципирането на дейностите, защото така хората получават усещането, че това е техен проект. Не трябва да се работи така, че някой да дойде отвън и да иска нещо от хората, а когато проектът се реализира, тогава всичко приключва, тъй като вече няма такава намеса отвън. Ние наистина виждаме, че тези хора внасят ангажираност и мотивация и че това ще продължи и по-късно, защото това е техен проект.
Това означава ли, че Вие определено имате дългосрочни планове за Цариброд и околностите му?
Да, надявам се да останем тук още много години и да видим дали можем да променим нещо. Все още съм оптимист в това отношение.
Г-н Кнаус, благодаря Ви, че бяхте гост на портала ФАР и Ви пожелавам много успех в по-нататъшните Ви дейностите в този район.
Благодаря.
Журналисти: Сергей Иванов / Теодора Петров
Оператор: Стефан Павич
Монтаж: Микица Костов
Отговорен редактор: Петър Виденов
Продукция: Интернет Портал ФАР
ноември 2019
Това медийно съдържание е част от проекта „Животът на село – от село и за селото“, който се съфинансира от Община Цариброд, като част от конкурса за съфинансиране на проекти за производство на медийно съдържание от областта на обществено информиране на езици в служебна употреба на тетиротията на общината през 2019 година.
Становищата, изразени в подкрепения медиен проект, не отразяват непременно позицията на органа, който е отпуснал средствата.
