20 април – Международен ден на свободния печат

Днес светът отбелязва Международния ден на свободния печат. За първи път се чества през 1991-ва от организацията „Репортери без граница“*, а година по-късно и от ЮНЕСКО.

Откакто свят светува борбата за истината и властта над нея е непрестанна. От създаването на първата печатница на Гутенберг до развитието на днешните дигитални платформи за онлайн издания на вестниците, медийната свобода е непрестанно атакувана – закони за печата, ограничаващи различни аспекти, фалшивите новини и още. Други значими фактори за нейното оцеляване са икономическото и финансово състояние както и социалното развитие на обществото. Важно е обаче да се спомене и непрестанната борба за нейното оцеляване през годините. Това се случва благодарение на морала и етиката на множество журналисти и различни неправителствени и журналистически организации, които подпомагат тяхната дейност.

В края на 18 век британският консерватор, издател и публицист Едмън Бърк спонтанно дава следното определение на пресата: „В Парламента има Три власти, но ей там в галерията на репортерите седи Четвъртата власт, далеч по-важна от всички останали“. Това свое твърдение той дава по повод провежданите дебати в Камарата на общините в английския парламент относно границата при отразяването на парламентарните дебати. В своята книга от 1841 г. „За героите, почитта към героите и героичното в историята“, Томас Каралайн допълва, че твърдението на Бърк „не е метафора или остроумие, а точен факт – много важен за нас в тези времена“.

Следва да заявим, че още преди 180 години политиците разбират силата на свободният печат като част от свободата на словото, което е изконно право на всяка една личност. Тук следва да подчертаем, че един от знаците за развитието на свободно и демократично общество е именно плурализмът. Възможността за обмяна на идеи, свободно политическо изразяване и критичното мнение са необходими за изграждането на независимо гражданско общество.

Честит празник, колеги!

*„Репортери без граница“ е международна неправителствена организация, основана през 1985-та във Франция, която защитава свободата на медиите.

Мария Гоцева, София

Фото: pixabay.com

Написал/ла

Мария Гоцева е родена през 1976-та година, в гр. София, Р. България. През 2001-ва година завършва Нов Български Университет, специалност „Персонифицирана аудиовизуална журналистика“, но любовта й към писаното слово я отвежда в дебрите на PR-а. Още като студентка работи в рекламните отдели на радио „Класик ФМ“ и радио „Веселина“. Работи като мениджър PR, Маркетинг и Реклама за представителя на моторни масла Valvoline за България в периода 2004-2005. Навлиза в дербите на медийните комуникации като експерт PR и Комуникации в комедийния тв канал GTV и в телевизия Re:TV. Работи като freelancer експерт PR и Комуникации като по този начин се чувства свободна да експериментира с различните направления в корпоративните комуникации – текстописец за модното ревю на бижута VELMAR, медийното отразяване на 2-рия сингъл на рок-група Силует – „Както крещиш“, фондация „Петя Иванова“ – в подкрепа на семействата с репродуктивни проблеми. Създава сайта Гоцеви от Цариброд, с цел представяне и опазване на миналото на една от най-старите царибродски фамилии, чиито корени са от средата на 19-ти век и чиито наследник е. Освен писането по белия лист, друга нейна страст е графичния дизайн. През 2013-та година завършва едногодишно следдипломно обучение по графичен дизайн към програма „Аз мога повече“ на Министерството на труда и социалната политика на Р. България. Участва в създаването на дигитален архив „Стари Цариброд“ в сътрудничество с виртуален музей „Цариброд“ - кауза, която има за цел да осигури безплатен интернет достъп до периодика, документи, книги, фотографии и лични спомени, свързани с историческото минало и с цел да предостави нови възможности за изучаване на битието и житието на царибродчани в различни направления. Мария Гоцева е щастливо омъжена и има дъщеря – тинейджър.

Без коментар

Оставете коментар