На 2 юни отбелязваме Деня на Христо Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България, а днес се навършват 145 години от гибелта на поета.
На 13 юли 1875 г. 27-годишният Христо Ботев пише във вестник “Знаме”: “Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея всичко може да прави!” Дали с тази си слова той не е предчувствал, че именно в името на тази свобода, ще загине след по-малко от година – на 2 юни 1876 г. във Врачанския Балкан.
Няколко дни по-рано 205 млади момчета слизат на дунавския бряг при Козлодуй и с трепет целуват родната земя. Окриля ги светлата идея да се сражават за свободата на Отечеството си, задушено в петвековния гнет на Османската империя. Воевода на четата е 28-годишният поет-революционер, за когото любовта към родината е над всичко.
Разпределени на групи, Ботевите четници се качват на австрийския кораб “Радецки” от различни румънски пристанища по Дунав. Предрешени като градинари, те укриват оръжието и въстаническите дрехи в уж градинарските сандъци. Когато наближават българския бряг, Ботев заставя капитана да свали въстаниците при Козлодуй.
Предстоят им тежки преходи и сражения. Надеждата на поета да запали искрата в сърцата на родолюбивите българи и да ги поведе в битка за освобождение на България угасва на 1 юни (20 май по стар стил). Тогава, след тежък бой във Врачанския Балкан, по здрач един изстрел покосява Ботев.
Историята на Ботевата чета е една от най-ярките страници в Априлското въстание от 1876 година – връх в освободителните борби на българите в Османската империя.
Жестокото му потушаване предизвиква широк международен отзвук и довежда до освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 г.
От 1901 година насам 2 юни официално се чества като Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България, а от 1948 г. точно в 12:00 часа всяка година сирени ни приканват към едноминутно мълчание в цяла България.
Христо Ботев остава сред най-ярките личности на България. Роден е на 25 декември, нов стил – 6 януари 1848 година в град Калофер. Учи в Карлово и Калофер, а през 1863 година заминава за Одеса, където постъпва в Одеската гимназия, но през 1865 г. е изключен за свободолюбивите си идеи. През 1872 се установява в Букурещ, където заедно с Любен Каравелов е редактор на вестник “Свобода и независимост”. Издава сатиричния вестник “Будилник“ – 1873 г. След обявяването на Априлското въстание издава вестник “Нова България” – 1876 г, и организира чета в помощ на въстаниците, с която превзема австрийския кораб “Радецки” и слиза в Козлодуй.
Поет, публицист, журналист, преводач, литературен критик, революционер и мислител, Христо Ботев се превръща в икона за българите и в национален символ.
В цяла България се провеждат възпоменателни чествания и церемонии по поднасяне на венци и цветя пред паметниците на поета – революционер.
Поклон пред паметта и саможертвата!
Източник: БНТ / БНР / ФАР
Фото: Стефан Павич (бюст-паметник на Христо Ботев в Цариброд)
