Православната църква отбелязва Възнесение Господне, един от 12-те велики християнски празници, в народа известен като Спасовден. Празникът се чества винаги в четвъртък, четиридесет дни след Великден.
Според евангелията след възкресението си Исус Христос останал на земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движил между тях като богочовек. Точно на 40-ия ден, в подножието на Елеонската планина до Йерусалим, се въздигнал в небесата. С това възнесение всъщност завършва примирението на войнстващото човечество със своя Бог. Прекратява това воюване!”.
В народния календар денят се свързва с култа към мъртвите. Поверието гласи, че в четвъртъка преди Великден душите им слизат на земята, а след 40 дни – на Спасовден, се връщат.
В Царибродско Възнесение Господне се чества като именден и като патронен празник в селата Желюша и Смиловци. Този празник се отбелязва и в с. Градинье край манастира „Свети Спас”. Вярващите се събират и до оброчния кръст покрай бившата царибродска казарма, възобновен преди 11 години.
Спасовден е патронен празник на Белград.
Празникът честват занаятчии – хлебопекари, сладкари, строители, шофьори и цветари.
Спасовден е свързан и с плодородието. Ако на този ден вали, годината ще е благодатна. Народът съшо казва – “Спасовкият дъжд е скъп и капката струва колкото жълтица”. Ако денят е сух, млади моми и момци обикалят нивите и пеят песни за измолване на дъжд. Поверието гласи, че те ще се задомят до другия Спасовден.
Вярва се още, че в нощта срещу празника може да се излекува безплодие. Говори се, че на Възнесение господне излизат самодиви и русалки, така че хората могат да се възползват от лечебните им способности.
На Спасовден имен ден празнуват Спас, Спасен, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска.
Подготвил: П. Виденов (източник: ФАР / БНР)
Фото: Стефан Павич (църква „Възнесение Господне“ в с. Желюша)
