Югоизточна Сърбия е едно от най-важните убежища за оцлелите автохтонни породи домашни животни в Сърбия. Броят на животновъдите, които ги отглеждат, е особено голям в общините Цариброд, Босилеград и Пирот. Тези генетични ресурси представляват национално богатство и своеобразна гаранция за оцеляването на съвременното животновъдство. Поради своята специфика и производствени характеристики те изостават по икономическа рентабилност. В индустриалното животновъдство, което е най-разпространеното днес, чуждите породи носят повече доходи на животновъдите. Ето защо отглеждането на автохтонни породи в много страни се основава освен всичко друго и на стимули, които служат на животновъдите като компенсация за разликата в доходите, които биха постигнали, ако отглеждат т.нар. благородни, индустриални породи.
Така е и в Сърбия през последните няколко години. Стимулите доведоха до увеличаване на броя на животновъдите и възстановяване на някои породи домашни животни.
За съжаление Министерството на селското стопанство е предвидило в пъти по-малко парични средства за опазване на автохтонните породи през 2021 г., отколкото в предишните години – само 30 милиона динара. Според някои преценки това е 10 пъти по-малко от сумата, която ще поискат животновъдите, отглеждащи автохтонни породи добитък, които в Сърбия са над 1800. Ако вземем предвид, че държавата може да плати до 3 милиона динара на заявка, това означава, че планираната сума ще стигне само за няколко десетки животновъди, а останалите над хиляда ще останат без стимули тази година.
Тази ситуация принуди много животновъди да се обърнат към Министерството на селското стопанство и Правителството на Сърбия под формата на петиция с искане размерът на отпуснатите средства за автохтонни породи през 2021 година да не бъде намален в сравнение с предишните години.
Относно дигитализацията в сферата на селското стопанство, както и за липсата на прозрачност доказателство е опитът на ФАР да получи информация за това колко пари е отпуснало Министерството на селското стопанство на животновъдите, отглеждащи автохтонни породи домашни животни през 2020 година, за да се покаже диспропорцията спрямо сумата, която е предназначена за тази цел през 2021 г. На въпросите, изпратени от ФАР на 10 ноември, пресслужбата на министерството даде непълен отговор, без да посочи сумата, която е отпусната за целта въз основа на исканията от предходната година.
Животновъдите, които отглеждат автохтонни породи домашни животни са пазителите на генната банка – ключовото звено в опазването на генетичните ресурси, но оцеляването на старите автохтонни породи е обусловено от поведението на властите, както и на обществото като цяло.
За проблема говорят животновъдите Мартин Кръстев от с. Бребевница и Александър Васов от с. Пъртопопинци, както и агроикономистът проф. д-р Миладин Шеварлич.
Продукция: Интернет Портал ФАР
2021
Медийното съдържание е създадено в рамките на проекта „Ролята на медиите за укрепване на критичното мислене и обективното информиране на мултинационалните селски общности“.
Това видео е направено като част от Програмата за малки медийни грантове, финансирана от посолството на Съединените американски щати и администрирана от Американския съвет за международно образование.
Изразените тук становища са отговорност на авторите и не отразяват непременно мненията на посолството на САЩ в Сърбия или на Американския съвет за международно образование.