Първото малко на черен лешояд в Западна Стара планина бележи нов етап от завръщането на вида в България

Близо 30 години усилия за възстановяване на картала в Западна Стара планина дадоха резултат. За първи път, откакто работим за завръщането на черния лешояд в страната, в този дял на Стара планина се излюпи малко на вида.

„Това е исторически момент за природозащита, не само в региона, но и в цялата страна“, споделя Георги Стоянов – полеви координатор на проект „Светло бъдеще за черния лешояд“, резултат, от който е радостната новина.

Това е второто карталче, излюпено в дивата природа на България, като част от програмата за завръщане на вида – 29 години след последното установено гнездене. Също така, това е второто успешно излюпване на птица от вида в Стара планина, от близо век насам за Стара планина.

Загнездването е част от систематичните усилия на съвместния ни екип в района, довели през юли 2021 до наблюдението на 20 черни лешояди, което е рекорд за целите Балкани, извън размножителната колония в Източни Родопи, Гърция.

Възстановяването на черния лешояд е втората стъпка, след като беше възстановено гнезденето на белоглавите лешояди в района.

Всичко това стана възможно, благодарение на всеотдайната работа на Дружеството за защита на хищните птици, Фонда за дивата флора и фауна, Зелени Балкани и международните ни партньори по проект „Светло бъдеще за черния лешояд“, Фондацията за опазване на лешоядите (VCF) от Холандия, Junta de Extremadura от Испания и Euronatur от Германия.

„Искрено се надяваме, усилията ни за завръщането на вида в страната да бъдат подкрепени от всички институции и цялата общественост, за да върнем най-едрата и една от най-красивите в природата на България“, допълни Ивелин Иванов, като сподели, че крайна цел на международния екип е завръщането на символа на българската природозащита – брадатия лешояд.

Радостни сме да ви информираме, че родителите на малкото черно лешоядче са „нашите“ Кутелка и Врачански Балкан, които загнездиха успешно през месец декември миналата година. Повече за Кутелка, може да прочетете тук.

Източник: greenbalkans.org

Фото: pixabay.com / greenbalkans.org

Написал/ла
Без коментар

Оставете коментар