Любопитно: Български вина спечелиха 64 медала от международния конкурс в Лондон

Надали има българин, който не е отпивал от „течното злато“, което ние наричаме вино. Тази напитка заема особено важна роля в българската история и бит и присъствието ѝ е незаменимо на почти всяка народна празнична трапеза. Всеизвестен факт е, че дори британският политик Уинстън Чърчил си е поръчвал ежегодно по 500 литра българско вино, което доказва, че то е ценено и прословуто с вкусовите си качества и изтънчеността си по цял свят.

Любопитна новина пристигна тъкмо от Англия. Именно, българските винопроизводители спечелиха 64 медала, като за първи път сред тях има 5 златни отличия, от международния винен конкурс “Декантер” (Decanter) в Лондон. 27 вина са оценени със сребро, а 32 – с бронз, съобщиха от “Вила Ямбол”.

Със златен медал са две вина от сорта Рубин – на “Катаржина” и на “Вила Юстина” Розе. Високото отличие заслужиха и “Вила Ямбол” с тяхното Kabile Сира Резерва 2016, Gorun Winery Каберне Фран 2020, както и Ppetroff Каберне Совиньон и Мерло 2021.

По брой отличия води “Вила Ямбол”. Освен златото тя добавя също един сребърен за Kabile Сира 2018 и пет бронзови – за Kabile Розе 2022, Kabile Шардоне и Совиньон блан 2022, Kabile Каберне Совиньон Резерва 2016, Kabile Мерло и Каберне Совиньон 2019 и Vineyards Selection Трояново Совиньон блан и Шардоне 2022. “Катаржина” и “Братя Минкови” добавят по шест отличия в колекцията си.

Наградите от конкурса в Лондон са едни от най-ценните за колекцията на всяка изба. Системата на оценяване е много стриктна, като вината преминават тристепенен процес на дегустация. В двадесетото издание на “Декантер” са тествани рекордните 18 250 проби от 57 държави. Те са оценени от 236 винени експерти, сред които 53-ма Master of Wine и 16-ма Master Sommeliers.

Новината за големия брой отличия от “Декантер” идва съвсем скоро, след като виното на “Вила Ямбол” Vineyards Selection Тенево стана най-високооцененото червено вино от всички изпратени проби на друг международен конкурс – Mondial de Bruxelles.

Вино по българските земи се е произвеждало още преди повече от 5000 години, а първите лози са пренесени от Близкия и Средния Изток. След създаването на българската държава българите и славяните наследяват и продължават лозарските и винарските традиции. Днес в България има засадени повече от 135 734 хектара с лозя, като червените винени сортове заемат около 52%, а белите – 42%. Също така на територията на страната са обособени 5 основни лозаро-винарски региона – Дунавска равнина (Севернобългарски), Черноморски (Източнобългарски), Розова долина (Подбалкански), Тракийска низина (Южнобългарски) и Долината на Струма (Югозападен). Всеки от тях има своите специфични условия и особености.

Подготвил: П. Виденов

Иточници: БТА / bulgarianhistory.org / ФАР

Фото: pixabay.com

Написал/ла

Петър Виденове е роден през 1970 година. Макар и агроном по професия, изцяло се посвещава на журналистиката. Журналистическата си кариера започва през 1995 г. в радио-телевизия Цариброд, където като журналист, водещ и редактор вече 21 години участва в създаването на различни радио и телевизионни предавания, документални филми, репортажи и интервюта на български и сръбски език. Виденов особено се отдава на опазването на културата и традицията на българското национално малцинство в Сърбия. Журналист-редактор (1999-2000), член на редколегията (2000-2002), главен и отговорен редактор на РТВ Цариброд (2002-2003) и (2009-2011). Дългогодишен сътрудник на Издателство „Братство“ и едноименния седмичник на български език. Сътрудничи с електронни и печатни медии в Сърбия и България, а особено с националната телевизия РТС – „ТВ журнал на български език“. Той е кореспондент на българското национално списание „Лов и риболов“. С агенцията за кинематографична и телевизионна продукция „Positive Production“ от Димитровград изготвя документални филми и предавания – режисьор и сценарист на филмите „Трио Форте“ и „Златан Дудов“. Той е един от основателите на сдружение на гражданите „Емблема“ и Интернет портала „Фар“. Занимава се с публицистика. Автор на книгата „По ловджийски“. Член на Независимото сдружение на журналистите на Сърбия и Международната федерация на журналистите (IFJ). Лауреат на значими журналистически награди и признания на домашни и международни медийни фестивали.

Без коментар

Оставете коментар