Православната църква отбелязва Възнесение Господне, един от 12-те велики християнски празници. Празникът е известен сред народа като Спасовден и винаги се чества в четвъртък, четиридесет дни след Великден.
Според евангелията след възкресението си Исус Христос останал на земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движил между тях като богочовек. Точно на 40-ия ден, в подножието на Елеонската планина до Йерусалим, се въздигнал в небесата. С това възнесение всъщност завършва примирението на войнстващото човечество със своя Бог. Прекратява това воюване.
Възнесение Господне в Царибродско се чества като именден и като патронен празник в селата Желюша и Смиловци. Този празник се отбелязва и в с. Градинье край манастира „Свети Спас”. Вярващите се събират и до оброчния кръст покрай бившата царибродска казарма, възобновен преди 14 години. Спасовден е патронен празник на Белград.
Имен ден празнуват Спас, Спасен, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска.
В народния календар денят се свързва с култа към мъртвите. Поверието гласи, че в четвъртъка преди Великден душите им слизат на земята, а след 40 дни – на Спасовден, се връщат.
Спасовден честват занаятчии – хлебопекари, сладкари, строители, шофьори и цветари. Празникът е свързан и с плодородието. Ако на този ден вали, годината ще е благодатна. Народът казва, че спасовкият дъжд е скъп и капката струва колкото жълтица. Ако денят е сух, млади моми и момци обикалят нивите и пеят песни за измолване на дъжд. Поверието гласи, че те ще се задомят до другия Спасовден.
Вярва се, че в нощта срещу празника може да се излекува безплодие и че на Възнесение Господне излизат самодиви и русалки, така че хората могат да се възползват от лечебните им способности.
Подготвил: П. Виденов
Фото: Стефан Павич
