Na Badnje veče u porti crkve „Rođenje Presvete Bogorodice“ u Dimitrovgradu sveštenik Siniša Bubač osveštao je najpre Badnjak, a nakon toga obavljeno je tradicionalno paljenje Badnjaka. Neka je srećan Badnji dan i blagosloven najradosniji i najveći praznik povodom Hristovog rođenja! Atmosferu sa paljenja Badnjaka u Dimitrovgradu zabeležio
Pravoslavni vernici koji se pridržavaju Julijanskog kalendara danas obeležavaju Badnji dan unošenjem i paljenjem badnjaka, prazničnim liturgijama u hramovima i porodičnim tradicionalnim okupljanjem za posnom trpezom. Badnji dan prethodi najradosnijem hrišćanskom prazniku - Božiću kada se slavi Rođenje Isusa Hrista i koji zajedno sa Uskrsom predstavlja
Християнският свят, който почита Грегорианския календар, отбелязва днес един от най-големите църковни празници - Рождество Христово - Коледа, на който се чества рождението на Божия син - Исус Христос. С Рождество Христово се слага началото на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий Малки,
Християнският свят на 25 декември (нов стил) чества Рождество Христово, Коледа или Божич, един от най-светлите християнски празници. Празникът, предшестващ раждането на Христос – Бъдни вечер (24 декември), българите наричат още „Малка, суха и детешка коледа” или „Мали Божич”. Според Евангелито Христос се ражда в град
Православните християни, които спазват Юлианския календар, днес отбелязват паметта и името на Свети Николай Чудотворец и архиепископ Мирликийски - един от най-почитаните християнски светци. Празникът е наричан от народа Никулден или Свети Никола. Житието разказва, че Свети Николай е роден през 3-ти век в Патара (днешна
Православните вярващи, които почитат Юлианския календар, на 21-ви ноември отбелязват великия християнски празник - Събор на Св. Архангел Михаил, известен сред народа като Архангеловден, Рангеловден или Свети Рангел. В църковните и народни традиции Архангеловден е смятан за най-големия есенен празник след Димитровден и Никулден и
На 27/14 октомври православната църква почита Света Параскева или наричана още от народа Света Петка. В нашите краища празникът е известен и с наименованието Петковден. Светицата е една от най-обичаните и почитани в целия православен свят, близка на българи, сърби, румънци, гърци
Pravoslavni vernici danas obeležavaju praznik svetitelja Kirjaka Otšelnika u narodu poznatiji kao Miholjdan. Ovaj dan je vezan za smenu leta i jeseni, a topli oktobarski dani u ovom periodu godine zovu se Miholjsko leto. Crkvene knjige kažu da je Sveti Kirjak rođen krajem IV veka u Korintu
Dimitrovgrađani i Bosilegrađani obeležavaju praznik Rođenja Presvete Bogorodice, u narodu poznatiji kao Mala Gospojina, a gradski hramovi u oba grada posvećeni su ovom prazniku. Mala Gospojina je jedan od najpoštovanijih praznika, kada se u mnogim gradovima i selima održavaju narodni sabori. Prema biblijskom predanju toga dana
На 8 септември Българската православна църква чества Рождество Богородично, празник известен още и с името “Малка Богородица” или “Рожен”. Този празник се счита за третият по големина празник в източноправославния календар. Посветен на Богородица, той е сред 12-те най-големи религиозни празника почитани от църквата. Църковните книги казват,
