Pametnik
12. novembra 1885. godine u bratoubilačkom srpsko-bugarskom ratu je poginulo stotinu bugarskih i srpskih vojnika i oficira,
Večna ima slava!
В ОКОПА
Кървавият бой престана,
мракът нощни наближи.
Паднал българин в окопа
там до сърбина лежи.
Един други се убили;
куршум щику дал ответ.
Гаснат сили, скоро двама
ще оставят белий свет.
– Брачо – сърбинът изпъшка, –
гаче те познавам аз?
– Аз съм, Йово, добра среща,
господ пак събира нас.
Жал ми е за теб, сиюрмахо,
имаш дребна челяд ти!
– Фала, брачо… Памет тъмна… –
Кой си, я ме подсети,
дека с тебе се видяхме?
– Във Алексинацкий бой –
турска кръв там проливахме…
– Петко! Ти си? Брачо мой,
опрощавай… Лепо помня,
без теб тамо аз бях леш.
Майка ми за твойто здраве
често палила е свещ…
– Сполай, Йово… Няма нужда,
ти по-харно отплати!…
Ний избихме се кат псета,
господ нека ни прости.
– Брачо! – Йово, аз умирам…
Огън, жажда! Ох, горйъ!
– На водица в манерката,
пийни, брат. И аз ще мръ.
– Сполай, Йово… па прощавай,
свърших!… Моят гроб е тук!
– Петко! И аз с тебе брачо:
ще заспим един до друг!
Мръкна. Въз полето бойно
падна нощната мъгла;
пад мъглата спят спокойно
хладни, кървави тела.
Иван Вазов, стихосбирка „Сливница“
Foto: Stefan Pavić
