Цветко Иванов за монографиите на Планиница и Държина – писането като начин да се победи забравата

Цветко Иванов, димитровградчанин, роден в село Борово, който дълги години е работил като преподавател в Средното специализирано училище в Пирот е известен и като автор на редица книги – монографии на села от димитровградския край. През втората част на миналата година благодарение на подкрепата на Министерството на културата и информирането на Република Сърбия от печат излязоха още две негови изследвания – монографии за селата Планиница и Горна Държина. „Горна Държина” е на български език и се издава от Народната библиотека в Пирот, а издател на „Планиница”, написана на сръбски език е Народна библиотека „Детко Петров” в Димитровград.

Според думите на автора и двете книги са част от проект със символичното название „Веднъж на границата, винаги на границата”, имайки предвид, че и Планиница и Държина са села, които още от времето на турското иго по определен начин са свързани с границата – единствената разлика е, че най-напред това е била държавната граница между Сърбия и България, а след това граница между двете общини, димитровградската и пиротската.

„Още една обща характеристика на Планиница и Държина, е че става дума за села, които остават без народ – старите умират, младите си отиват, няма магазини, няма училища… Мисля, че в Държина живеят седем или осем човека; докато пишех книгата в Горна Планиница ги имаше двама, но сега остана само един, в Долна Планиница също са седем или осем…”, споделя авторът, осъзнавайки, че написаното в книгите е най-вероятно единственото, което ще остане след умиращите села. И това, казва Иванов е характерно за нашите села като цяло – във всичките села в Бурел няма общо нито сто жители, а определени села, каквито са Прача, Сливница, Верзар, днес са напълно празни.

„Планиница” е книга, която всъщност разкрива историите за две села: Горна и Долна Планиница, т.е. село, което в един период с държавна граница е било разделено на „българска” (Горна) и „сръбска” (Долна) Планиница – въпреки че, твърди събеседникът ни, става въпрос за определения, които ползват предимно хората отстрани, докато от самите жители никога няма да чуете названията „българска” и „сръбска”. Минаването на държавната граница чрез селото води до ситуация, в която имотите и семействата остават с една част на сръбската, а с друга на българската страна, така че хора, родени от една майка са принудени дори да воюват едни срещу други като принадлежащи на два различни народа. Колко безсмислена и абсурдна е подобна раздяла авторът се опитва да покаже и чрез специфична употреба на езика в книгата:

„Книгата ‘Планиница” е написана в цялост на сръбски език, но изключение съществува в определени родословия: там, където се е случила раздяла и един брат е преминал в „българска“ Планиница, той веднага е „станал“ българин, така че и неговото родословие е написано на български език”, разказва Иванов.

Интересен факт, свързан със споменатото село, който разкрива събеседникът ни е, че според неговите извори и познания става дума за най-старо село в нашите краища, за което съществува писан документ – и то от 7-ми януари 222-ра година. От друга страна, село Горна Планиница за първи път се споменава в преброяването на населението от 1892-ра година, с което то става едно от най-младите села в тези предели, заедно с Белеш и Врапча.

„Горна Държина” също представя историята за село, което по време на цялото си съществуване е определено с граници и техните премествания. При това, казва Иванов, тук става въпрос за граница, която е сменяла местоположението си от западната и източната страна на селото. Най-напред, както и при Планиница, това била държавната граница, така че Държина до Нойския договор се намира в състава на България, след което влиза в границите на Сърбия.

          И двете книги са класически монографии на села, писани според инструкциите на САНИ и БАН. В тях са обхванати раздели за местоположението на селата, имена на места, легенди, история, демография, икономика, земеделие, животновъдство, образование, духовност и манастири, а онова, което самият автор винаги добавя в книгите си понеже, както твърди, точно тази част най-много интересува читателите са родословията.

          „Нашият народ има доста къса памет: трудно се намират и по-възрастни хора, а още по-трудно млади, които да знаят предците си по-далеч от дядовците или прадядовците си”, казва събеседникът ни.

          Както и досегашните монографии и „Планиница” и „Държина” освен с родословия са обогатени и с голям брой фотографии, а според думите на авторът, всяка една от книгите му съдържа между 300 и 500 снимки.

          Информациите за Планиница и Държина, какъвто е случаят и с останалите села, за които Иванов досега е писал са събирани от различни извори, сред които данни от гробни плочи, регистри на родените, архиви в Сърбия и в България… На въпроса колко време му е било нужно за да подготви материала и да напише книгите за Планиница и Държина казва, че е трудно да се даде отговор, тъй като събирането на материала продължава още от гимназиалните му дни. При това, докато търси важни и интересни данни от архивите, копира всичко, което може да му бъде от полза, а така събраните информации обработва и ползва когато им дойде времето.

„От момента, в който записвам заглавието в компютъра до излизането на книгата от печат понякога изминат и до пет години, но най-често са нужни две до три години обработка на материала и интензивен труд преди печатането на една книга”, споделя Иванов. Освен това добавя, че винаги, а и понастоящем паралелно работи върху няколко книги, а някои от факторите, които могат да възпрепятстват на работата са различни преплитания и застъпвания при родовете, несъгласия между данните от църковните книги и живите извори, както и трудности около обезпечаването на средства за подготовка и отпечатване на книгите.

          Имайки предвид и множеството общи характеристики на селата, чиито монографии излязоха от печат в една и съща година (едната през м. юни, а другата през м. октомври), двете книги – „Планиница” и „Горна Държина” имаха и общо представяне, което се състоя през м. април в Народната библиотека в Пирот. В рамките на представянето освен Цветко Иванов за книгите говориха и рецензентът др Ненад Стефанов, Елизабета Георгиев, библиотекар и Иван Иванов, лектор на книгите. Самият автор сподели, че от литературната вечер носи прекрасни впечатления и че интереса към представените монографии е бил доста голям. Както казва, най-много интерес проявяват хората, които теглят корените си от тези краища, но почти по правило повече се интересуват онези, които живеят далеч от родното си място. Иванов изрази надежда, че в близко бъдеще „Планиница” и „Държина” ще бъдат представени и в Димитровград, а ако бъде организирано, представянето ще се състои през м. август, за да може да присъства и рецензентът Ненад Стефанов, който е научен сътрудник в Университета Хумболт и години назад живее и работи в Берлин.

В работата върху монографиите на Планиница и Държина, но и на всичките останали села, за които досега е писал и тепърва ще пише Иванов се води с латинската мъдрост „Verba volant, scripta manent” – „Думите отлитат, написаното остава”. Както признава, това е и главната му цел – чрез писане да запази спомена за селата и да победи забравата. В целият този процес на създаване на писани дела материалната част за него има най-малко значение и твърди, че работата върху книгите го вдъхновява, така че не му е трудна, въпреки да изисква пълна отдаденост. Важни са, разбира се и добрите сътрудници, на които на края обикновено и подарява една трета от печатаните книги. Както изтъква, за техническата подготовка е задължен Саша Костов, рецензенти на книгите му са проф. др Кръстьо Манчев, проф. Спас Сотиров и др Ненад Стефанов, а в езиковата редакция участват Иван Иванов, Елизабета Георгиев, Албена Милев. Особени благодарности отправи и към Мирча Трифунов и Рангел Рангелов, които доброволно са се явили като спонсори за печатането на книгата за Планиница.

Което се отнася до бъдещите планове Иванов разкрива, че в сътрудничество с Елизабета Георгиев и Весна Алексов в момента работи върху монография на Центъра за култура в Димитровград, текста на която би трябвало да бъде готов до края на годината. В процес е и работата върху второто издание на „Борово”, както и книгата за село Власи, която е втора част от вече споменатия проект „Веднъж на границата, винаги на границата”. Все пак, „Власи” като втора част от проекта не е получила подкрепа на конкурса на Министерството на културата и информирането, за което, според думите на Иванов, се навеждат определени формални причини. Благодарение на спонсорите и участието на Сдружението на граждани „Бурел”, книгата „Власи” би трябвало да излезе от печат до края на тази година в издателство на Народната библиотека в Пирот.

 Д. Йеленков

 Фото: Славиша Миланов

Рубриката „Мост на приятелството“ е съфинансирана от град Пирот в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране за 2017 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства