Репортерите на ФАР в с. Нашушковица: „За кого ли “новата“ водна капка ще тече, ако в училището след някоя и друга година ученическият смях спре?!?“

Село Нашушковица е към община Бабушница – Пиротски окръг и е разположено на 915 метра надморска височина. В селото в момента живеят 125 жители, главно в напреднала възраст. Млади хора в селото са съвсем малко, предимно ергени. Според преброяване на населението от 2002 г., селото има 295 жители – 251 българи (85,08 %), 22 сърби (7,45 %), 2 югославяни (0,67 %) и 11 други (3,72 %). Емиграцията е един от главните фактори за намаляване на населението по тези краища. В училището, което е от първи до четвърти клас има двама ученици – Неманя Джорджев и Йована Милошев. В училищната сграда, която е построена в началото на 90-те години има една класна стая и офис за служителите, където в момента работят учителката Лилия Николова от Димитровград и служителката Добрила Николова.

Лилия Николова завършва Висше педагогическо училище в гр. Враня, а по-късно дипломира в Педагогическия факултет към Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. В училището в с. Нашушковица работи от септември 2012 г., а през учебните 2008/09 и 2009/10 работи като учителка в с. Драговита.

„Поради липса на деца, училището няколко години не работеше, по точно в периода от 2009 до 2012 г., а през септември 2012 г. се създадоха условия училището отново да започне работа. Заслугата за това е на Драган Иванов, директор на ОУ „Братство“ от с. Звонце, който положи много усилия училищния звънец отново да се чуе в селото“, сподели Николова.

Тази учебна година в училището има двама ученици, Йована Милошев, втори клас и Неманя Джорджев, четвърти клас. Те имат осигурени безплатни учебници, тъй като техните родители получават социална помощ.

„И двамата са добри ученици, внимателни в часовете и редовно изпълняват ученическите си задължения, а доколкото могат помагат и вкъщи на родителите си. Български език изучават в рамките на два часа седмично. В часовете децата учат песни, изучават граматика, четат разкази, пишат върху определени и свободни теми, а всичко това според учебната програма за тази година. Още са малки да владеят добре езика, имат малко трудности при говоренето му, но го разбират. Условията за работа тук не са лоши, но имаме нужда от някои учебни пособия. Примерно за математика ни липсват линийки и пергели, а за български език нямаме работни тетрадки“, казва учителката Лилия.

В училището всяка година се отбелязват сръбски и български празници, а също така учениците се включват и в различни програми на Министерството на просветата на Република Сърбия.

„Редовно се включваме по различни начини в отбелязване на многобройни празници. Примерно, по време на Баба Марта заедно правим мартеници, пеем песни и рисуваме картини, посветени на посрещането на пролетта. В дните на детската седмица моите ученици заедно със съучениците си в централното училище в Звонце гледаха анимирани филми, рисуваха, участваха в маскарад и се разходиха из прекрасната природа на този край.  Също така, нашето училище се включи и в програмата „Да раздвижим децата си“, която въведе Министерство на просветата на Р. Сърбия, а Неманя и Йована ежедневно упражняват 15 минутна физическа активност“, добави учителката.

Добрила Николова, служител в училището, родом от Пресека, живееща в момента в Нашушковица разказва, че по тези краища мъжете поемат по пътя на дюлгерството в градовете, за да изкарат пари, а в къщите остават жени, деца и стари хора. Добрила ни разказва, че в училището за пръв път от създаването му, тази есен ще бъде пусната вода.

След думите на добрата и мила жена налага ми се да помисля малко за човечеството изцяло. В ерата на интернет и мобилните телефони, възможно ли е в едно училище първа капка да потече в 2017 година? Ще си поставя още един въпрос: „За кого ли “новата“ водна капка ще тече, ако в училището след някоя и друга година ученическият смях спре?!?“

 А. Тодоров

Фото: DIP Production

Текстът е част от проекта „Пазители на традициите“, който е съфинансиран от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране на езиците на национални малцинства за 2017 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

Написал/ла

Александър Тодоров е роден през 1984 година в Пирот. Основно и средно училище завършва в Димитровград. Още от гимназиалните дни проявява интерес към журналистиката, предимно в областта на спортната журналистика. Завършил е Факултет по славянски филологии (специалност българска филология ) - Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. В рамките на програмата по професионална практика в периода 2012-2013 година, работи като журналист, водещ и преводач в радио-телевизия Цариброд в Димитровград, където получава основни знания в областта на радио и телевизионна журналистика. В Народната библиотека “Детко Петров“ в Димитровград като филолог е ангажиран върху работата на инвентаризацията на библиотечния материал. Пише статии и се занимава с преводаческа дейност. Специални интереси: литература, спорт, култура, филм, опазване на околната среда, селско стопанство, трансгранично сътрудничество.

Без коментар

Оставете коментар