Училищният звънец за всяко село е символ на живот, звук който обещава, че селото е живо и звук, който влива надежда. Догодина в село Църнощица училищният звънец няма да бие! Тази година приключват началното си образование двамата четвъртокласника и от 1-ви септември следващата година училището ще тъжи, а заедно с него и учителя Томислав Димитров, който над 20 години преподава в това планинско село, сгушено в полите на западната част на планина Църноок.
Денят, когато посетихме Църнощица бе удивителен за пътуване, а есента от природата е направила рай за всяко око. Най-различни цветни нюанси са оцветили хълмовет,е показващи капите си под общия чадър на планина Цръноок. Селото, получило името си по тази планина се намира на запад от Босилеград, заемащо площ от 2 578 хектара. Граничат със селата Дукат, Долна Любата, Гложие, Паралово, Бресница, Ярешник и Назърица. Състои се от няколко пръснати махали – Чурчинци, Заношка махала, Придол, Караджинци, Петковци и Голема река. Селото е характерно и с това, че има построени три начални училища и има на три места гробища.
Църнощичкият дол заедно с Дукатската река образуват река, която се влива в Любатската, а след това пред Босилеград в река Драговищица. Някога там е имало много борова гора, какво се е случило след османското владичество няма летопис, но хората казват, че гората е била запалена и изгорели всичките борове, освен два, които и ден днешен ги има и са под защита на държавата. Единият бор е в местността Църковник, точно където са поместени училището, църквата „Свети Никола и гробището. Тук е имало магазин и изкупвателен пункт за дребен и едър добитък.
Според последното преброяване в Црънощица живеят 142 жители.
Заварваме учителя Томислав Димитров с четвъртокласниците Александър Василов и Сара Янков в час по музикално възпитание. Учебната стая е топла, благодарение на старата печка и създава топла и уютна атмосфера. Той ги учи как да използват традиционните инструменти от нашия край и ни показва на живо как се свири на дудук. Инструментите сам ги прави, а той е един от редките в Босилеградско изпълнители на изворните народни инструменти. Освен дудука, той се чудесно справя и с кьеменето, двоянките, окарина…
Дечицата любопитно го слушат и пеят народна песен „Лудо, младо”. Уверяваме се, че този човек, заедно с тези ученици е наистина последният пазител на традициите и културата в с. Църнощица.
„Когато дойдох тук като млад учител, един път седмично организирахме вечеринки и седенки. Тук беше врява от народ. Идваха младежи и от съседните села, за да се забавляват. Много ми е тъжно за тези хубави дни тук в родното ми село, където прекарах и най-много години работа”, споделя с нас учителя и с удоволствие изпълнява още няколко народни песни от нашия край.
Той заедно с учениците не крие удоволствието си от нашето посещение, че някой ще забележи как се работи и живее в едно селско училище, което по всичко личи, че ще остане само символ, че тук някога са се черпели знания, учили първите букви, числа… Учителят Димитров ни показва съседното помещение. По-голямата стая, която някога е била изпълнена с чинове, а в момента той с двамата ученика я ползва за час по физкултура.
„Тук играем тенис на маса, когато е лошо време, а когато е топло и сухо излизаме в двора”, добавя учителят. В двора, сам със собствените си ръце и с ентусиазъм прави съоръжения за забава на децата. Има детски градински играчки, люлка, имат и баскетболен кош, направено и футболно игрище. „Всичко, което съм направил, направил съм го от любов към учениците”, казва учителят, който много не „пищи” пред вратите на управляващите да помагат.
„Преди няколко години тук се наложи да открият паралелка за предучилишна подготовка на сегашните вече четвъртокласници и тогава малко постегнаха сградата, в смисъл беше сложен ламинат, боядисаха помещенията, поправиха покрива”, казва учителят и припомня, че след това той сам се заема да боядиса фасадата на цялото училище. „За две седмици успях отвън да белосам с вар училището, което сега се вижда отдалеч и е защитено от атмосферното въздействие”, споделя Димитров, който е направил и калдъръма пред входната врата на училището.
Децата са доволни от обучението, което им дава техния учител. Споделят, че най-много обичат да учат езиците, музикално и физическото възпитание, а математиката им малко по-трудно върви. Казват, че още не са решили догодина дали ще учат в съседното село Долна Любата, където още съществува подведомствено основно училище или ще заминат да учат в централното училище в Босилеград.
„Свободното време прекарваме така, че помагаме на родителите в ежедневната селска работа, но имаме достатъчно време и за учене и четене”, казват децата, които живеят на 2 километра от училището. „Идваме си пеша, тъй като училището ни е близо, а докато стигнем у дома намираме начини да се поиграем”, споделят четвъртокласниците Александър и Сара. „Имаме телефони и ги използваме, за да играем игри на тях, ползваме и интернет“, добавят децата.
Сара Янков е от фамилията на Стойне Янков, известен поет от българското малцинство в Сърбия, родом от Църнощица. „Чела съм от дядо Стойне стихотворения и много ми харесват, книгите ми ги даде татко”, казва Сара.
Учителят ни заведе и в църквата „Свети Никола”, която е веднага над училището, като ни припомни, че е построена непосредствено след Освобождението, на същите основи, тъй като по време на османското владичество била запалена.
На църквата са изписани имената на донорите, а главен майстор е бил човек от кюстендилското село Уйно, намиращо се в непосредствена близост до границата.
Наистина, срещата с учителя Томислав Димитров и учениците Александър и Сара беше много вълнуваща и приятна. По традиция си правим общата снимка и се разделяме тъжни и мълчаливо. Всички сме наясно, че догодина тук звънецът няма да бие.
Б. Иванов
Фото: DIP Production
Текстът е част от проекта „Пазители на традициите“, който е съфинансиран от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране на езиците на национални малцинства за 2017 г.
Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.