Три примера за надежда за развитието на селата в Царибродско

Примерите на семейство Велимирович и предприемачите Милица Баинович и Тодор Антов са най-силното впечатление от първата среща относно възможностите за успешно оцеляване в районите на Стара планина и Цариброд.

Срещата бе организирана от Университета ЕТХ от Цюрих като част от подготовката на проектно предложение за подкрепа на развитието на селските райони и предприемаческите инициативи в общината.

С цел насърчаване на участниците, в събитието бяха представени три инициативи, които според мнението на организаторите и присъстващите заслужават да бъдат подчертани.

This image has an empty alt attribute; its file name is 100-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 101-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 102-1024x683.jpg

Жарко и Мария Велимирович са взели съдбовно житейско решение през 2019 година и са заменили Подгорица с живота в старопланинското село Славиня. Двамата наскоро станаха собственици на фермата „Бели води“ край Росомач, която е предназначена за отглеждане на 4000 овце и 1000 кози. Велимировичи възнамеряват не само да развият отново овчарството в района, но и да въведат новости, организирайки преработка на мляко в традиционни продукти, например в кашкавал както и съоръжение за туристи.

This image has an empty alt attribute; its file name is 103-1024x683.jpg

Милица Баинович, млада модна дизайнерка от Жагубица, представи концепцията на Сдружение „Вълнена“ и начина, по който е организирала около 15 плетачки, за да генерират допълнителни доходи. Родена в Залцбург, Австрия, Милица е решила да се върне в родното място на родителите си и да използва мотиви от природата на Хомолието и местната традиция за изработката на дрехи, които днес изнася в Германия и други страни от ЕС.

This image has an empty alt attribute; its file name is 104-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 105-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 106-1024x683.jpg

Тодор Антов, предприемач от Димитровград, представи производственото съоръжение в село Смиловци, където той и съпругата му Славица Васов преработват плодове и зеленчуци. В допълнение към спецификата на производството и начина, по който са организирали преработката, Антов посочи относителната незаинтересованост на местната среда да развие производството на суровини, които тяхното съоръжение може да преработва, тъй като те купуват някои от плодовете и зеленчуците (чушки, касис, вишни) от производители в други общини.

Срещата между заинтересованите граждани и екипа на проекта на швейцарския университет ще продължи в понеделник от 15:00 часа в СТЦ „Цариброд“, Цариброд, когато предложените инициативи ще бъдат допълнително разработени.

С. Алексич

Фото: Стефан Павич

Това медийно съдържание е част от проекта „Животът на село – от селото за селото“, съфинансиран от Община Димитровград в рамките на публичната покана за съфинансиране на проекти за производство на медийно съдържание в областта на общественото информиране на езиците в служебна употреба в общината през 2019 година.
Мненията, изразени в подкрепения медиен проект, не отразяват непременно становището на органа, който е отпуснал средствата.

Написал/ла

Въпреки това, че е роден в Пирот през 1955 година, за свое родно място счита Димитровград (Цариброд), където прекарва детството си и завършва основно училище и гимназия. Дипломира се във Философския факултет в Белград. В журналистиката е от 1982 година: най-напред в Радио Белград 202, след това в Радио Бор, накратко в Студио Б, а от август 1984 г. започва работа в Београдска хроника – по-късно Београдски ТВ програм. През лятото 1987 г. минава в Радио Югославия, за да се завърне в Телевизия Белград в декември 1995 година. В момента е журналист в сайта на РТС. Освен в радиото и телевизията, сътрудничи и с вестници, седмичници и периодични издания: „Данас”, „Време”, „Република” – на сръбски език и „Балканите”, „Братство” и „Мост” на български език. Работи и във филми, и един е от инициаторите и ментори на работилницата за антропологическият документален филм „Паметник”, която се проведе на Стара планина през 2008 г. и 2009 г. и в Канижа през 2010 година. Редактира книгата „Бескомпромисният Дудов” през 2003 година, издателство на Дома на културата „Студентски град”, която говори за жизнения път и поетиката на филма на Златан Дудов, великанът на филмовото изкуство.

Без коментар

Оставете коментар