Районът на Цариброд представлява един от най-важните територии в Сърбия за отглеждане на местни породи домашни животни. Векове наред тези породи, изключително издръжливи и приспособени към тежките условия на живот, са хранили и служили на човека в тази част на Балканския полуостров.
Организираното им отглеждане започна през 2002 година, когато царибродското сдружение „Натура Балканика”, с участието на тогавашния Съюзен институт за генетични ресурси от Белград, подкрепи няколко местни животновъди да започнат с отлгеждане на група мангалици – стара сръбско-унгарска порода свине и породата коне „домашен бърдски”. Няколко години след това, започна организирано отглеждане и на други породи: балканско магаре, домашен бивол, буша, каракачанска овца, пиротска овца, бардока овца, кривовирска овца, балканска коза, свърлишка кокошка и други. През 2004 година в Цариброд започна организирането и на мероприятието „Панаир на балканското агробиоразнообразие”, чиято цел беше да изтъкне стойностите на месните породи и дейностите на животновъдите.
Графичен знак на Парка на агробиоразнообразие, Цариброд
Всичко това беше причина Общинското събрание през 2012 година да приеме Декларация за провъзгласяване на Парк на агробиоразнообразие на цялата територия на общината. За съжаление, макар че това беше един уникален подход за популяризиране и подкрепа на една животновъдна практика, Декларацията остана само едно желание, или по-добре казано, намерение, отпечатано на хартия, с печат и подпис върху него. Имаше мерки от страна на местната администрация, които даваха възможност на развъдчиците да използват пари за закупуване за разплодни животни, принадлежащи към определени местни породи, но не и някои други стъпки. Очакваше се по-ефективно туристическо използване на факта, че в един малък район има възможност да се представят толко много застрашени местни породи и традиционни практики за тяхното отглеждане. Днес официалното туристическо портфолио на Цариброд почти не съдържа помен от тези породи.
Много са причините програмата за опазване на местните породи да продължи да се развива и за в бъдеще, а Парка на агробиоразнообразието да стане една от ключовите местни забележителности. Тези причини имат глобален и локален характер.
В световен мащаб, по данни на Организацията на Обединените Нации за Храни и Земеделие ( FAO), се наблюдава драстично намаляване на броя на местни породи. От 7 745 породи добитък, 26% са изложени на риск от изчезване. Според някои проучвания през последните десетилетия, всеки месец в света изчезва по една порода. С изчезването на всяка една порода се губи не само уникален генетичен код, но и важен компонент от екосистемата както и част от историята на един народ.
Местните породи са изключително важен елемент от глобалното „живото” богатство. Тези породи животни са в резултат на многовековен естествен и изкуствен подбор и са добре приспособени към местните условия на средата, невзискателни са и с висока жизнеспособност. Тяхната устойчивост на болести е качество от особено значение и предимство пред другите така наречени „нетрадиционни“ породи, които са внесени на тази територия през миналия век.
Говеда буши на пасището „Преграда“ в Стара планина, подържат местообитание на растението бял бърдун (Asphodelus albus), Сенокошко,
Домашен бърдски кон на пасище в Боровско поле
Домашен бивол в околността на язовира „Сават 1“, Пъртопопинци
Тяхната роля за поддържането на естествените територии и местообитания е също забележителна. Почти всички тези животни се отглеждат пасищно, а някои од тях като говедата буши и домашния бърдски кон са целогодишно отглеждани на открито, независимо от външните условия. Бушите вече цяло десетилетие използват сиромашните пасища в каменистия район на Горни Криводол, където е трудно друга по-едра порода говеда да може да оцелее. По този начин, голяма част от изоставените планински пасища в тази част на Балканите могат да бъдат комерсиално използвани и запазени, понеже сега са застрашени от инвазията на храсталаци и поглъщане от гората. Този процес, наречен „естествена сукцесия“ постепенно води до намаляване на икономическата стойност на територията като ресурс за животновъдство в бъдещето и има влияние върху намаляването на биоразнообразието, особено на растенията, но и на дивите животни.
Климатичните промени, които вече се случват в тази част на Европа постепенно се превръщат в сериозно предизвикателство за нетрадиционните комерсиални породи. Те носят със себе си и коренно различни болести както при хората, така и при животните. Това е особено опасно за масово разпространените специализирани породи, които имат висока продукция, но намалена устойчивост към болести и към местните условия. Един от тези примери е появата на син език, което е вирусно заболяване по преживните животни, основно овцете и се пренася чрез специфични видове комари. Тези видове, нетипични за тази част на Европа навлизат с климатичните промени, които им осигуряват добри условия. С комарите и други подобни насекоми идват и болестите, които те пренасят, предимно от Близкия Изток и Северна Африка. През 2014 година почти всички овцевъди, но и говедовъди имаха проблем с заболяване на добитъка им от син език, дори определен брой животни не оцеляха. Интересен е факта, че заболяването не беше регистрирано при стадата на местно отглеждана каракачанска, бардока или пиротска овца, които показаха висока степен на устойчивост на синия език както и породата „буша“ и балканската коза.
Балканска коза, село Каменица
Буша, село Горни Криводол
Каракачанска овца, околността на Цариброд
Продуктите от месните породи също имат голямо значение. Днес, най-голяма икономическа стойност има месото от породата говеда „буша“ както и местните породи овце. Отношението на ненасистените и наситените мастни киселини е особенно полезно в месото на най-малката и малобройната порода говеда „буша“. Една част от месото от тази порода отива за елитни ресторанти в Белград, на цена която е по-висока, отколкото за месо от други породи говеда в Сърбия. Предполага се, че и млякото от породата „буша“ не съдържа А1 бета казеин, който според много проучвания влияе отрицателно на човешкото здраве и е разширен при комерсиалните млекодайни породи крави. Почти цялата продукция на каракачански агнета също отива в ресторантите на сръбската столица. Вълната от местните породи овце също има голям потенциал в производство на пиротския килим както и за някои ръчно изработени дрехи. Тяхната вълна е по-груба и дълга, но с по-добри термоизолационни качества, която им помага да оцелеят в суровите планински условия. Една от причините заради, която старите килими са все още използвани е и факта, че до преди 50-60 години са изработвани само от този тип вълна.
Социално-икономическия аспект също е от значение. Повече от 25 семейства в района на Цариброд получават субсидии за отлгеждане на стари породи. Само през 2018 година те получиха над 150 000 евро.
Учебна база за планинско животновъдство в Горни Криводол
Местните породи също бяха причина Университетът от Белград да открие Учебна база по планинско животновъдство в Горни Криводол през 2013, където всека година идват на десетина студенти от Сърбия и чужбина за да проучват хактеристиките и начина, по който се отглеждат тези породи.
Пиротска овца, село Моинци
За съжаление, някои от тях като пиротската овца, се срещат рядко. Някога най-известната порода в тази част на Сърбия, подобна на Реплянската овца от района на Чупрене, Бъглария, сега е спаднала на по-малко от 200 бройки. Един от проблемите, с който се срещат местните развъдчици е факта, че малките популации на местните породи постепенно започват да бъдат кръстосвани с животни, с които имат родствени връзки помежду си. Това не е добре за генетичното им разнообразие и затова са необходими мерки, които да премахнат това негативно състояние, чрез въвеждането на нови разплодни животни от други райони. Трябва да се осигури по-голяма ангажираност на научните институти, развъдните организации и на самите развъдчици. По-сериозен проблем е общото отрицателно настроение на младите хора към животновъдството.
Опазването и съхраняването на така наречени аборигенни или местни домашни породи би трябвало да стане една от най-неотложните задачи и част от съвременните държавни политики в сферата на животновъдството както и в генетичните науки.
Каракачанска овца, околността на Цариброд
Пасище подържано от местни породи в околността на Цариброд
Домашен бърдски кон, Боровско поле
Бардока, село Градинье
Балканско магаре, Цариброд
Старите местни месни породи, които се отглеждат в района на Цариброд представляват едно генетично разнообразие, което е специфична застраховка за оцеляване на съвременното животновъдство. Именно такива местни породи, които са по-устойчиви на различни сътресения и стрес ще помогнат на съвременното животновъдство да оцелее. Поради тези причини е необходимо внимателно обсъждане на бъдещето на този вид животновъдство и потенциалната му роля за развитието на района и устойчив поминък на населението в селските райони.
С. Иванов
Фото: Сергей Иванов
Това медийно съдържание е част от проекта „Животът на село – от село и за селото“, който се съфинансира от Община Цариброд, като част от конкурса за съфинансиране на проекти за производство на медийно съдържание от областта на обществено информиране на езици в служебна употреба на тетиротията на общината през 2019 година.
Становищата, изразени в подкрепения медиен проект, не отразяват непременно позицията на органа, който е отпуснал средствата.
