Легендата разказва, че през 1868-та, Павликените, банатските българи, пристигат в района на бъдещето си село с песни и танци. Земя за техните имоти и къщи им e дадена от Австроунгария, но те трябва допълнително да работят, за да я изтръгнат от Дунава и да я направят плодородна, а от селото да направят най-малката, но сега вероятно най-подредена местна общност на територията на гр. Панчево. Наричат селото Иваново, по името на първият си кафеджия Иван Гуран. Те пеят и танцуват на сватби, церемонии и тържества.
След това, през 1883 г., към тях се присъединяват още 800 унгарци, последвани от сърби и петдесет семейства на подунавски шваби, които след 1945 г. се преместват в Германия и Австрия, там където никога не са били, защото за своята родина считат Банат и Войводина.
През цялото това време, от втората половина на 19 век до интернирането на германците, всички танцуват и пеят, понякога заедно, а понякога и отделно. Но по тогавашния мариотерезиански начин те дори имат голям съвместен духов оркестър,
Организираната фолклорна практика в Иваново датира от 1961 година. По това време е построен голям, красив и до днешни дни добре поддържан Дом на културата и в него започват с репетиции фолклорната група и оркестъра на „КХД Иваново 1868“.
През същата година те са готови за голям федерален фолклорен фестивал в Загреб. До 1971 г. те участват там с голям успех. В същото време са редовни и във фолклорните състезания във Вършац, както и на провинциалните фестивали, които се провеждаха предимно в Нови Сад. Имат добри изяви в цяла бивша Югославия и в чужбина. От този първи състав има играчи, които са на 50 години. От 1961 г. до днес през фолклора на Иваново са преминали цели 17 поколения.
Настоящото поколение събрано около „Сдружението на банатските българи Иваново – Банат“ е осемнадесетото. Сдружението все още тълкува и съхранява фолклора, традицията, специфичната мелодия, носиите, обичаите и старобългарския говор на Павликените, или както някои ги наричат банатските българи. В с. Иваново работи и Унгарската певческа група “Бонас Шандор”.
Домът на културата, който сега се нарича “Дом на културата Жарко Зренянин”, наскоро получи нова звукоизолация и нов под както в залата, така и на сцената, а съблекалните и помощните помещения са оборудвани. Средствата за това бяха отпуснати от Република България на стойност 10 000 евро, която жителите на с. Иваново са използвали толкова умно и ефективно, че се създава впечатление това което направиха да е подкрепено с поне двойно по-голяма сума.
Разбира се голяма роля изиграват и хората, истинските любители на с. Иваново, традицията и фолклорното богатство на Павликените и всички останали жители на селото.
В приноса на много поколения ще отделим две имена. Августин Калапиш – летописец, публицист, автор на буквара на езика на Павликените, член на първата фолклорна група в селото, а след това и нейн ръководител, репетитор, хореограф, акордеонист в оркестъра и бивш директор на Дома на културата.
Другият е пряк потомък на кафеджията, чието име носи селото – Марко Гуран. Той е и настоящият директор на „Дома на културата Зарко Зренажин“ и академично образован музикант и добър организатор. Мотото му е „Нека направим от Иваново най-известното непознато място“. Поради това той стартира фестивала на акордеона, където се изявяват предимно академично образовани акордеонисти, след това Дни на рибарите, фотосафари и др.
Затова как хората от с. Иваново и Гуран успяха да утвърдят мястото си, свидетелства и факта, че културните работници и самодейци от съседни места се присъединяват към фолклорните и културни прояви в с. Иваново.
От село Старчево пристигат шест момичета, а след тях и хореографът Жарко Мойсилович. Той усъвършенства занаята си и в България, особено във Варна. Резултатът е създаването на детска фолклорна група, голям репертоар от игри от България и работа върху шопските игри.
Всичко това спря сега заради коронавируса, но в Иваново знаят, че това е само временно, защото здравните власти един ден ще обявят, че Иваново може отново да започне да се утвърждава като „най-известното неизвестно място“. Чрез културата и традицията си, разбира се!
В приложението са използвани записи от представянето на „Сдружението на банатските българи Иваново – Банат“ от г-н Августин Калапиш, на когото Фар благодари от сърце. Вижте как банатските българи от с. Иваново край Панчево танцуват и пеят.
Продукция: ФАР ТВ
август 2020
Това медийно съдържание е част от проекта „Фолклорното богатство на българското малцинство“, който се съфинансира от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия, като част от конкурса за съфинансиране на проекти за производство на медийно съдържание на езиците на националните малцинства през 2020 година.
Становищата, изразени в подкрепения медиен проект, не отразяват непременно позицията на органа, който е отпуснал средствата.
